(Марк. 11:1-11)

  Наближавал големият иудейски празник Пасха. За този празник в Йерусалим се стичали от цялата страна и отвъд пределите на Палестина хиляди иудеи, за да се поклонят на Бога в Йерусалимския храм и да си припомнят някогашното излизане на техните деди от Египет. След като възкресил Лазаря, Господ се отправил за Йерусалим заедно с учениците Си.

Христос знаел, че това е последното Му отиване в светия град. Защото първосвещениците били вече решили да Го погубят. Той пожелал да влезе в Йерусалим тържествено, за да яви на народа Своята слава и да се покаже като Цар и Месия, дошъл да спаси Своя народ.

  Христос поръчал на двама от учениците Си да идат до едно близко село, където щели да намерят привързана ослица и осле, които да докарат при Него. И ако някой би ги запитал, защо правят това, те да кажат, че те са потребни на Господа.

  Учениците направили, както им поръчал Иисус. Те поставили върху ослицата и ослето своите дрехи. Христос седнал на ослицата и тръгнал за Йерусалим, последван от Своите ученици.

  Като научили, че Христос, Който предния ден бил възкресил Лазаря от близкото село Витания, се отправя за Йерусалим, жителите на града излезли да Го посрещнат. Жените постилали дрехите си по пътя Му, а децата чупели палмови вейки и като ги развявали високо, пеели:

-      Осана на Давидовия Син! Благословен е Този, Който иде в името Господне! Осана във висините!

  Като влязъл Христос в Йерусалим, целият град се раздвижил. Едни попитали:

-      Кой е този?

  Други отговаряли:

-      Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски, Който възкреси Лазаря от Витания!

  Христос влязъл в Божия храм. В него заварил мнозина, които разменяли пари и продавали гълъби и жертвени животни. Като видял това, Христос се възмутил и, изпълнен със свещен гняв и ревност по Божия дом, изпъдил търговците, прекатурил масите на сарафите и им казал:

-      Домът на Отца Ми е дом за молитва, а вие го направихте разбойническо свърталище!

  Когато Христос излязъл на двора, събрал се още повече народ. Множество деца продължавали още по-възторжено да възклицават:

-      Осана…!

А книжниците и фарисеите, като видели тази възбуда у народа и децата, казали на Спасителя:

-      Забрани им да викат!

  Но Христос отговорил:

-      Не, защото ако те млъкнат, камъните ще проговорят! Не сте ли чели никога: „Из устата на младенци и кърмачета Ти (Господи) си стъкмил похвала“? (Пс. 8:3).

  Народът мислел, че Христос е наистина Месия и че тъкмо сега ще се обяви за Цар. Представата на иудеите за Месия била погрешна. Защото Христос не е земен зар, а Небесен Цар на мира. Затова, като разбрал, че имали намерение да Го провъзгласят за земен цар, Христос се оттеглил във Витания, където и пренощувал.

  Тържественото влизане на Христа в Йерусалим било предсказано от пророка Захария. Той пише: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница“ (Зах. 9:9).

___________________

  Това евангелско събитие ние честваме на Връбница (Цветница). В спомен на йерусалимските деца и ние днес държим в ръцете си върбови клонки. По този начин мислено участваме в тържественото влизане на Господа в Йерусалим и Го приветстваме като Цар на света и Спасител на човешкия род.