Светият мъченик Калуф Египтянин живял през III век, произхождал от състоятелно семейство от гр. Тива (според други източници той бил от Антинопол, провинция Тиваида). Баща му Ираклемон бил богат земевладелец, също християнин.

За изповядване на вярата в Иисуса Христа св. Калуф бил заловен и изпратен при управителя на града. По негова заповед повесили светеца с главата надолу, с тежък камък на шията и жестоко го били. Страдалецът непрестанно повтарял: „Всичко търпя заради надеждата за блаженство в бъдещия живот“.

След това го отвързали и започнали да го принуждават да принесе жертва на идолите, но светецът не се съгласил. Накрая бил хвърлен в огън и там приел мъченическа кончина.

Това станало през 303 година. Светият мъченик Калуф пострадал при гонението на император Максимиан Херкула, съуправител на Диоклетиан (284–305).

Почитането на светеца сред местните християни започнало скоро след смъртта му. Той бил безвъзмезден лекар (безсребреник) и още приживе изцерявал болни, в частност човек с изсъхнала ръка и слепец. Известни са и многобройни посмъртни изцеления от слепота, гаргрена, водянка, паралич на ръката, болки в корема, безплодие и др. С времето се наложила почитта към св. мъченик Калуф като лечител на очни болести.

За голямата почит към светеца свидетелстват много надписи и артефакти от различни египетски градове. В родния му град в началото на V век вече съществувал храм-мартирий в негова чест. През следващите векове били издигнати още църкви, носещи името на св. мъченик Калуф Египетски.