Предците по плът и дух. Фараса
Фараса или „Варасьо”, родното място на стареца Паисий, преди голямата размяна (1) било едно добре уредено село от крайграничните, заселени с гърци области в Кападокия. Шестте махали на Фараса се намират на около двеста километра южно от Кесария. Въпреки че били откъснати в дълбините на Мала Азия, фарасийците успели да запазят неизменно православието, гръцкото самосъзнание и езика си.
„Варасьотите” били известни с мъжеството си. Благодарение на храбростта им тяхното село се запазило непокътнато от четите (турци партизани) като една свободна част от Гърция в покрайнините на Кападокия, така че мнозина, гонени от турците, намирали убежище там. Затова справедливо наричали фарасийците Макавеи (2). Но и жените на фарасийците не отстъпвали по мъжество и героизъм. Веднъж турците гонели група жени, за да ги заловят. Между тях имало и роднини на Стареца. Те предпочели да се хвърлят в реката и да се удавят, за да запазят вярата и честта си, отколкото да бъдат хванати от турците и да бъдат опозорявани в харемите им.
Във Фараса имало петдесет църкви. Някои от тях били останки от стари манастири, които някога били в разцвет. Имало и много аязма, известни в цяла Кападокия с чудесата си. Централният храм носел името на светите преподобномъченици Варахисий и Иона, които според преданието пострадали мъченически на онова място в средата на IV век сл. Хр. Фарасийците били продължители на една изключителна аскетическа традиция, водеща началото си от великите Кападокийски отци. Обичали Църквата, имали благочестие и подвижнически дух. През Четиридесетниците и постните дни от годината повечето се въздържали от храна до деветия час (3) .
Последният проблясък и съвършен израз на тази традиция бил ефимерият на селото, свети Арсений Кападокийски (4) (1841-1924). Светият му живот и многото чудеса станали причина към него да прибягват християни, а и мюсюлмани от цяла Кападокия.
Семейството му
Живеейки в такава благословена среда, предците на Стареца се отличавали с изключителното си благочестие. Неговата баба Хаджи Христина имала собствен параклис на свети Архангел Михаил, далеч от селото. От време на време оставала там сама в безмълвие, молитва и пост. Когато през зимата била затрупвана от снега, на прозореца на църквата намирала един топъл хляб. Помолвала се и го изяждала. Имала къща и в Адана. Там посрещала преподобния Арсений, когато той отивал пеш на поклонение по Светите Места.
Първоначално фамилното име на рода било Хаджидигенис. След това били принудени да вземат като фамилно името на прадядото на Стареца, който се казвал Теодосий. Така баща му първоначално се казвал Продромос Теодосиу. Но понеже турците го преследвали, сменил отново фамилията си на Езнепидис, което означава чужденец. Потомък на благородническо семейство фарасийци, което държало управлението в селото вече от много поколения, той изпълнявал службата на кмет няколко десетилетия, понеже притежавал управленска дарба. Бил вярващ и благочестив. Имал особена почит към преподобния Арсений и го слушал във всичко.
Продромос бил добър майстор, всичко се удавало на ръцете му. Трудел се като земеделец във Фараса, но имал и пещ, в която леел желязо. Бил мъжествен, смел и готов да рискува. От млад бродел из девствените места край Фараса и се катерел по стръмни скали. На шестнадесетгодишна възраст ранил един лъв и се борил с него. Но най-вече бил горещ родолюбец, храбър воин, отличен стрелец и неустрашим пазител. Много пъти спасявал селото от четите. Веднъж се преоблякъл като ханъма и отишъл в тяхното свърталище. Там потърсил техния главатар, взел оръжието му и заедно със своите другари погнали четите. Много пъти излагал на опасност живота си, веднъж дори го взели в плен, но молитвите на преподобния Арсений го пазели.
Когато като кмет на селото отивал в Адана по селски въпроси и се представял на Кемал, той, оценявайки мъжеството му, го поздравявал с думите: „Добре дошъл, ромейски юнако”. По-късно в Гърция, когато била обявена гръко-италианската война, вече в напреднала възраст, но с младежки ентусиазъм искал да отиде като доброволец да се бие. Бил справедлив, братолюбив и милостив. Когато държавата отпуснала земя за настаняване на бежанците, старецът Продромос, като кмет, и в Коница първо настанил другите фарасийци, а за семейството си оставил най-лошия дял, най-безплодните ниви. За да ги изчисти от бурените и да ги изоре, се налагало да пали огньове, от което пострадали очите му.
Майката на Стареца се казвала Евлогия (5). Произхождала от рода Франкопулу и имала родство с преподобни Арсений. Била благоразумна, мъдра, работна, много благочестива и била отраснала с наставленията на преподобни Арсений. Добродетелната Евлогия била омъжена млада - на петнадесетгодишна възраст за Продромос Езнепидис. Благословените Продромос и Евлогия се сдобили с десет деца. Първите две Екатерина и Сотирия умрели като малки. Когато преподобният Арсений кръстил третото дете, казал им да го нарекат Зои (6). Оттогава вече никое не умирало. Имената им според възрастта са: Зои, Мария, Рафаил, Амалия, Харалампий, Арсений (старецът Паисий), Христина и Лука. Рафаил и Христина са още живи.
Кръщение и преселване
И тъй във Фараса в светородната Кападокия, на 25 юли 1924 г., в деня на света Анна, се родил Старецът. При кръщението родителите му искали да го нарекат Христо, на името на дядото. Преподобният Арсений обаче казал на баба му: „Е, Хаджи-а нна (7) , толкова деца ти кръстих! Няма ли да наречеш някое и на мойто име?” И на родителите казал: „Добре, вие искате да оставите наследник на дядото, а аз не искам ли да оставя калугер за мой наследник?” И обръщайки се към кръстницата (8), казал: „Наречи го Арсений”. Дал му името и благословията си, и предвидял, че ще стане монах, както и станало (9).
В годината, в която се родил Старецът, станала размяна на населението и гръцките населници в Мала Азия били изтръгнати от отеческите си огнища. Семейството на Стареца заедно с други фарасийски семейства и преподобния Арсений поели по горчивия път на бежанците. В кораба сред навалицата някой настъпил младенеца (Арсений) и имало опасност да умре. Но Бог запазил жив избраника Си, защото щял да стане наставник на много души по пътя към Царството Небесно. Разбира се, по-късно Старецът от смирение казваше: „Ако бях умрял тогава, когато вече имах благодатта на светото Кръщение, щяха да ме хвърлят в морето да ме изядат рибите, и поне някоя рибка би ми казала „благодаря” и щях да отида в рая”. (Искаше да каже, че сега след като е оживял, не е извършил нищо достойно, за да отиде в рая).
Останали за малко време в Пирея. След това се преселили в крепостта на Керкира, където починал и бил погребан свети Арсений съгласно предсказанието си: „Аз ще живея четиридесет дни в Гърция и ще умра на един остров”. Впоследствие се пренесли в едно село до Игуменица и накрая се установили в Коница. Родителите пренесли четиридесетдневния новопокръстен младенец Арсений в майка Гърция, тогава все още незнаен сред тълпите от бежанци. Този, който след години ще стане известен в целия свят и ще напътства много хора към богопознание, от първите си дни се запознал с болката и мъченията на хората. По-късно сам той ще стане пристан за утешение на хиляди измъчени души.
_____________
- През 1924 г. по силата на международните спогодби се извършва размяна на населението, при която гърците, обитаващи хилядолетия територии в Мала Азия, биват изселени в пределите на гръцката държава - б. пр.
- Иудейско свещеническо семейство, което повело борбата срещу Антиох IV Епифан (175-164 пр. Хр.). Метафорично означава ревностният борец за вяра и отечество - б. а.
- Т.е. приемали постна храна по веднъж на ден след деветия византийски час (15 часа) - б. а.
- Житието на свети Арсений Кападокийски бе написано от стареца Паисий. Негови творения са също и: „Старецът Хаджи Георги Светогорец”, „Светогорски отци и светогорски живот” и „Писма” (всички те са издадени на български от Зографската света обител). Поредицата „Старецът Паисий. Слова”, която издава манастирът „Свети Иоан Богослов”, Суроти, съдържа учението на стареца - б. а.
- Относно името на майка си Старецът казваше, че се казва Евлогия, и като Евлогия бе записана в поменика му, но в Коница я наричали Евлампия.
- Гр. Ζωη - живот - б. пр.
- Турска двусъставна дума. Обръщение, показващо уважение и обич. Означава: поклонница майка.
- Негова възприемница била Анастасия, съпруга на Продромос Корциноглу, певеца на преподобни Арсений.
- Виж „Свети Арсений Кападокийски”, с. 53.
