St+Seraphima Всемирното Православие - СВ. МЪЧЕНИЦА СЕРАФИМА ДЕВИЦАВ дните на страшните гонения, повдигнати от нечестивите римски царе, много вярващи пострадали за Христа в различни мъчения. По това време в селището Винден, в дома на една жена на име Савина, която произхождала от знатен род, живеела девицата Серафима, антиохийска гражданка. Със своите поучения тя привела и Савина към Христовата вяра.

Игемонът Берил изпратил слугите си в дома на Савина със заповед да хванат светата девица и да я представят пред него на съд. Блажената Савина се възпротивила и с всички сили се стараела да не допусне пратениците да хванат девицата. Но света Серафима ѝ казала:

- Господарке моя и майко! Пусни ме с тях. Ти само се моли усърдно за мене на Бога. Аз се уповавам на моя Господ Иисуса Христа и вярвам, че Той ще дойде при мен и ще ми даде сили вярно да Му служа, макар и да съм недостойна за това заради греховете си.

Но блажената Савина не се решила да пусне светата девица с нечестивите слуги на игемона и тръгнала заедно с нея. Тъй като по произход тя принадлежала към знаменита сенаторска фамилия, като я видял пред себе си, игемонът се смутил и побързал да я пусне заедно със света Серафима.

Минали три дни. Игемонът разпоредил да устроят съдилище на мястото, където обикновено ставал съдът, и заповядал на градоуправителите да доведат Серафима. Нечестивите властници хванали светата девица и я повели на съд. Блажената Савина отново я последвала. Като видяла, че няма възможност да освободи Серафима от ръцете на враговете ѝ, тя завикала към игемона:

- Кръвожаден пес! Не смей да сториш зло на светата Божия девица. Ти сам ще погинеш, понеже с нас е Христос, нашият Бог, и Той ще накаже и тебе, и нечестивите ти царе с вечни мъки за многочислените страдания, които причинихте на слугите на Живия Бог.

Като казала това, Савина с ридание се върнала в дома си.

Тогава игемонът се обърнал към Серафима със следните думи:

- Принеси жертва на безсмъртните богове, на които се покланят и нашите царе.

Серафима отвърнала:

- Аз благоговея, покланям се и служа на Всемогъщия Бог, Който е сътворил небето и земята, и всичко, намиращо се на тях. Тези, на които ми нареждаш да се поклоня, не са богове, а бесове. Не ми подобава да ги почитам, понеже съм християнка.

Игемонът ѝ казал:

- Тогава ела и принеси на твоя Христос същата жертва, която е приготвена за нашите богове.

Серафима отвърнала:

- Аз всеки ден Му принасям жертва, покланям Му се и Му се моля и денем, и нощем.

Тогава игемонът попитал:

- Къде е храмът на твоя Христос? Каква жертва Му принасяш?

Серафима отговорила:

- Жертвата, угодна на Христа, се състои в това, непорочно да съхраня в чистота девството си и с Неговата всесилна помощ да приведа и други към този подвиг.

Игемонът казал:

- Това ли е вашата църква и жертва?

Серафима отвърнала:

- Няма нищо по-висше от познанието на Истинния Бог и от служението на Него Единия с благочестив живот.

Игемонът запитал:

- Нима самата ти си, както казваш, църква на твоя Бог?

Серафима отговорила:

- Тъй като пазя себе си непорочна с всесилната помощ на моя Бог, аз наистина съм Негова църква. В нашето Свещено Писание е казано:

“Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: “ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ" (2Кор. 6:16).

Игемонът попитал:

- Но ако те изнасилят и отнемат девството ти, ще останеш ли тогава църква на твоя Бог?

Серафима отговорила на това с думите на Свещеното Писание:

“- Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори" (1Кор. 3:17).

Но игемонът не разбрал тези думи и заповядал да предадат Серафима в ръцете на двама безсрамни юноши, родени в Египет, за да прекарат цялата нощ с нея. Тези нечестиви юноши я взели и отвели в тъмна постройка. Светата дева с умиление се молела на Господа:

- Господи Иисусе Христе, истински пазител и охранител на девството ми, призовавам Те на помощ! Към тебе викам, вечна светлина и веселие! Ти, Който посети и укрепи затворения в тъмницата Твой апостол Павел, погрижи се и за мен и помилуй мене, смирената Твоя рабиня. Избави ме от нечестивата похот на тези юноши. Моля Те, нека се помрачат очите им и да не се докоснат до рабинята Ти, която на Тебе се уповава! Да не осквернят тялото ми, запечатано с Твоята светиня.

Посрами безсрамието им и не допускай да ме осквернят, заповядай по-скоро да се преставя при Тебе. Погрижи се и за Твоята рабиня Савина, благий Иисусе, която много претърпя заради мене, и я укрепи с Твоята сила, за да не възтържествува лютият враг - дяволът. Чуй ме, Господи Иисусе Христе, благословен, преславен и превъзнасян с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.

И ето, в един часа през нощта, когато нечестивите юноши се канели да извършат срамното си дело, изведнъж се вдигнал голям шум и започнало страшно земетресение, което чували и всички околни жители. Юношите като бездиханни паднали на земята и всичките им членове се разслабили. Като видяла толкова бързата Божия помощ, непорочната девица издигнала ръце към небето и със сълзи благодарила на Господа, като прекарала цялата нощ в молитва. Рано сутринта се явили пратеници на игемона, за да попитат юношите дали са изпълнили желанието си. Като влезли в постройката, те видели, че светата дева се моли, а юношите лежат като мъртви, нямайки сила нито да станат, нито да кажат каквото и да било. И само отворените им очи свидетелствали, че са още живи. Събрало се множество народ, за да види това чудо. Като чул за станалото, игемонът отново наредил да му представят за съд Божията рабиня Серафима и ѝ казал:

- Удовлетворено ли е, Серафима, плътското ти желание, или все още се разпалваш от похот?

Света Серафима отговорила:

- Ти, както виждам, имаш развратено сърце и дяволът обитава в него. Поради това така и кощунстваш. Но аз не съм познала тези юноши, за които ми говориш, и даже не съм почувствала да са били с мен.

Игемонът казал:

- Значи ти твърдиш, че те не са прекарали нощта с теб?

Серафима отвърнала:

- С мен беше Този, Комуто аз служа като рабиня и Който ме запази със Своята кръв.

Игемонът запитал:

- Кой е той?

Серафима отвърнала:

- Моят пазител и блюстител, Господ Иисус Христос.

Игемонът казал:

- Защо говориш толкова непотребни неща? По-добре кажи с какво вълшебство приведе тези юноши в разслабление?

Света Серафима отговорила:

- На нас не подобава като християни да се учим на вълшебство, но когото вие убивате със злодейското си вълшебство, него оживява нашият Господ и Владика на всички Иисус Христос, когато Го призовават на помощ.

Игемонът казал:

- Ако твоят Христос може да побеждава цялата вълшебна хитрост, призови Го, за да върне телесната сила на тези юноши. Тогава ще можем да узнаем от самите тях какво са правили при теб цялата нощ. Самият аз съм почти уверен, че с някакво зло вълшебство си ги лишила от разсъдък, за да не могат да възвестят за твоята нечистота.

Серафима отвърнала:

- Бог, на Когото аз служа, е всемогъщ и за Него няма нищо невъзможно.

Игемонът казал:

- Направи тогава така, че тези юноши да дойдат на себе си, да се възвърне здравето им и да могат да говорят.

Серафима отговорила:

- Ти все още мислиш, че аз съм вълшебница. Но аз съвсем не познавам вълшебната хитрост. Аз принасям на моя Бог молитвите си, по които Той подава просимото не само на мене, но и на всекиго, който Го призовава от все сърце.

Игемонът казал:

- Прави каквото искаш, нека само юношите добият способност да говорят и ние ще видим дали си запазила девството си.

Серафима отговорила:

- Аз вече ти казах, че не познавам вълшебството: мога само да моля Бога Той да ми яви милостта Си.

Игемонът казал:

- Отиди на мястото, където се намират юношите, и се помоли за тях на твоя Бог.

Серафима отвърнала:

- Да отида там за мен е неприлично, понеже другите ще бъдат лишени от възможността да видят това чудо и по неверието си също като теб ще помислят за мене, че съм вълшебница. По-добре заповядай да донесат примрелите юноши тук.

Игемонът дал нареждане да пренесат юношите в съда. Когато ги донесли, всички се изумили, като ги гледали. Те били в такова голямо разслабление, че не можели да помръднат нито ръка, нито крак, нито да кажат нещо.

Игемонът казал:

- Серафима! Помоли сега твоя Бог да оздравеят юношите!

Тогава света Серафима, като издигнала ръце към небето, започнала с умиление да се моли:

- Всесилни Господи Боже! Ти си сътворил небето, земята и морето, и всичко, което е в тях. Ти чрез Твоите ученици и апостоли Си възкресявал мъртви, изцелявал Си прокажени, давал Си на немите реч, а на глухите слух. Чуй ме сега и мене, Твоята рабиня, която на Тебе се уповавам. Не презирай молението ми, не се отвръщай от мене заради неверието на този управител, но дарувай изцеление на тези юноши пред лицето на всички, очакващи това чудо. Нека бъде посрамен безумецът, който, възбуден от неистова злоба, повдигна гонение против вярващите в Тебе. Побързай, Господи, да явиш силата Си, за да познаят, че Ти си един Бог, Който твори чудеса, и няма другиго, освен Тебе.

Като се помолила така, света Серафима се приближила до юношите, и като се докоснала до тях, извикала:

- В името на нашия Господ Иисус Христос заповядвам: станете на крака!

Юношите веднага станали и заговорили. Като видели това, всички се удивили и ужасили.

Но игемонът казал:

- Нима не забелязахте, че тя не можеше да изпълни вълшебната си хитрост, докато не се докосна до юношите с ръце?

След това се обърнал към юношите и попитал:

- Как можа тази жена да ви лиши от разум и от телесни сили?

Юношите отвърнали:

- Господин игемон! Когато по твоето нареждане влязохме при нея, изведнъж се яви някакъв юноша, прекрасен и целият сияещ като слънце. Той застана по средата между нас и девицата. От необичайното му сияние ни нападна страх, трепет, тъмнина и пълно разслабление. От този миг и досега пребивавахме в това състояние. Разсъди сега сам, вълшебница ли е тя, или наистина е велик нейният Бог.

Игемонът се обърнал към Серафима и казал:

- Обясни ми, Серафима, с каква хитрост направи това, и веднага ще те пусна.

Серафима отвърнала:

- Аз възненавидях злото учение, пък и всички християни могат да отблъснат всяко вълшебство и чародейство и никаква вреда да не изпитат от тях само ако призоват името на своя Господ.

Игемонът ѝ казал:

- Виждам колко много можеш да направиш с вълшебството си. Но ето какво ще ти кажа: ако не принесеш жертви на моите богове, ще заповядам да ти отсекат главата:

Серафима отговорила:

- Прави каквото ти е угодно, но на бесовете няма да принеса жертва и няма да изпълня волята на сатаната, твоя баща, понеже съм християнка.

Тогава игемонът заповядал да обгарят тялото ѝ с две свещи. Но свещите изведнъж изгаснали, а тези, които я обгаряли, паднали на земята. А света Серафима, като издигала очи към небето, говорела:

- Господи Иисусе Христе, нека се посрамят всички мои врагове.

Игемонът ѝ казал:

- Принеси жертва на боговете, за да не умреш в мъки.

Серафима отвърнала:

- Аз затова и не принасям жертви на вашите богове, за да не умра с вечна смърт.

Игемонът ѝ казал:

- Безумна и беснуваща! Послушай царските повеления, поклони се на безсмъртните богове и ще се освободиш от мъчения и гибел.

Серафима отвърнала:

- Сами сте хванати от бесове и сте безумни, понеже се отричате от Живия и истински Бог и се покланяте на бесовете, с които заедно ще погинете. Аз се принасям в жертва на безсмъртния Бог само да би благоизволил да ме приеме, макар и грешна, но истинска християнка.

Тогава игемонът наредил да я бият с палки. Когато това било изпълнено, внезапно станало голямо земетресение. От една от палките, с които биели светицата, отскочило парче и попаднало в дясното око на игемона. След три дни той ослепял.

Тогава игемонът изпаднал в голяма ярост и издал такава заповед:

- Серафима, която не само презира царските заповеди, но е виновна и в големи злодеяния, заповядвам да се убие с меч.

И светата дева Серафима била обезглавена.

Като взела с голямо благоговение светото ѝ тяло, благородната Савина го погребала с почести, подобаващи на такава девица и Христова мъченица, и като голямо съкровище и най-скъпоценен бисер го положила в своя нов гроб, като въздавала хвала на Христа, Истинния Бог, заедно с Отца и Светия Дух прославян во веки. Амин.