Свети мъченик Валентин живял през III век след Рождество Христово в Италия, бил епископ на град Интерамна в Умбрия.

Според мъченическите актове от V – VI век светецът е притежавал благодатта да извършва чудеса и изцеления. Веднъж в Рим той излекувал брата на трибуна Фронтон, който разказал случилото се на философа Кратон. По-късно Кратон помолил светеца да помогне на сина му Хоримон, който наранил гърба си, ходел прегърбен и изпитвал силни болки в продължение на три години.

Идвайки в Рим, свети Валентин се затворил с юношата в една от стаите на къщата на философа и през цялата нощ се молил усърдно за изцелението му. На сутринта Кратон и домакинството му видели Хоримон напълно изцелен. След това мълвата за чудотворното оздравяване на юношата се разпространила във „Вечния град“ и много от жителите му започнали да се обръщат към Христос.

Сред онези, които приели светото Кръщение, било цялото семейство на известния философ Кратон, неговите ученици Прокул, Ефив и Аполон, както и Авундий, синът на префекта на Рим – Плацид.

Езичникът Плацид, след като научил за обръщането в православната вяра на сина си, много се ядосал и заповядал да хванат св. Валентин и да го хвърлят в тъмница. Започнали да принуждават светеца да се откаже от вярата си и да се поклони на идолите. Виждайки непреклонността на светеца, префектът Плацид заповядал да отсекат главата му, а след това да екзекутират и учениците на Кратон – Прокул, Ефив и Аполоний. Това се случило по време на царуването на император Аврелиан.

Авундий не изоставил телата на учителя и братята му по вяра без погребение. Мощите на светите мъченици били тайно изнесени от Рим и  с чест погребани в гробницата на 63-та миля на Фламинския път.

Не след дълго пострадали също и философът Кратон и цялото му семейство, заради изповядването на Христа Спасителя. През осми век в Интерамн над гроба на свещеномъченика Валентин била построена християнска базилика. През Средновековието на св. Валентин се молели за изцеряване от епилепсия.