Преподобни Теофан е роден в Янина в началото на XVI век. Замонашва се в светогорския манастир Дохиар и е избран за негов игумен. Заминава за Цариград и там спасява сестриника си, който е отвлечен от турци, за да бъде превърнат в еничар. Укрива племенника си на Света гора и той се замонашва там. Част от братята в Дохиар обаче, притеснявайки се от отмъщение от страна на мюсюлманите, искали те да напуснат светата обител.

  Теофан и племенникът му, за да не предизвикват повече раздори, заминават за Солун и оттам за Бер. Посещават Берския манастир, където решават да останат. Желанието им било да създадат постница в чест на Пресвета Богородица, близо до реката на десет минути под манастира. Там се събират иноци и Теофан им дава общежителен устав. След това той се установява близо до Негуш и съзадава манастир, посветен на светите Архангели. Последните години от живота си ги прекарва между Негушкия и Берския манастир. Умира в постницата на Пресвета Богородица на 19 август.[1]

При Негушкото въстание през 1822 година Берският манастир и постницата са разрушени. В началото на XX век черепът на светеца е открит от негушани. Мощите му се пазят в храма „Успение Богородично“.Почита се като покровител на гр. Негуш (Егейска Македония).