Св. свещеномъченик Антим Никомидийски живял през трети и началото на четвъртия век. Родил се в град Никомидия, в малоазийската област Витиния. Получил християнско възпитание още от дете и като възмъжал, се отличавал с издигнат над плътските похоти  дух и хармонично  развит характер.
Бил дълбоко смирен, чужд на завист, гняв и леност, изпълнен с любов и мир към всички, с рядко благоразумие и пламенна ревност по Божията слава. Затова християните го намерили достоен за свещеник, а по-късно и за епископ на Никомидийската катедрала.

Антим поел управлението на Никомидийската епархия в тежко време. По това време там живели императорите Диоклетиан и Максимиан. Заради опожарения им дворец те подложили християните на жестоки гонения. На празника Рождество Христово в Никомидия били изгорени около 2000 Христови последователи. Много  християни били хвърлени в затворите, за да бъдат мъчени и убивани. 

По Божие внушение  епископ Антим се оттеглил в едно близко село, откъдето управлявал епархията си. Той изпращал писма, с които искал да укрепи и утеши своето паство, но едно от тези писма попаднало у  император Максимиан.

Разгневен, императорът пратил конници да намерят и доведат Антим. Той ги приел радушно, нагостил ги и сам се предал. Войниците му предложили да се скрие, но  почтеният старец отказал, като обяснил, че е голям грях е пред Бога да се постъпва против истината.

 „Престъпно е да измамите когото и да било, особено пък този, който ви се е доверил и ви е изпратил. Престъпно е да се допуска лъжа при изпълнението на дълга. Извършете честно онова, което ви е заповядано! Вие не сте виновни за това незаконно поръчение, с което сте натоварени", казал Антим и тръгнал с войниците, които по пътя обърнал във вярата и кръстил в една река. 

Епископът се явил пред гонителите, смело изповядал вярата си и понесъл с твърдост всички мъчения. Накрая бил посечен с меч. Това станало през 303 година.