В град Колоса във Фригия, близо до град Иерапол, над извор с целебна вода се намирала църква посветена на свети архангел Михаил. От водите на този извор болните получавали изцеление, тя била по-лечебна от водата в Силоамската къпалня.

През времето, когато царувало езичеството и хората се покланяли на тварите, а не на Създателя, в град Иерапол почитали една огромна змия – ехидна, нейната дължина достигала три метра и половина.

Хората построили храм, където змията живеела, и ѝ принасяли  много жертви.

По тези земи дошъл да донесе Божието слово свети апостол Йоан Богослов и да помогне в сеенето на Евангелието на своя сътрудник свети апостол Филип. Това станало след разрушаването на храма на Артемида в Ефес, когато целият град бил обърнат в християнството.

По това време в Иерапол се намирали и свети апостол Вартоломей, и сестрата на свети апостол Филип - Мариам. Заедно с тях свети апостол Йоан Богослов се потрудил хората да разберат за Иисус Христос и да приемат християнството. Чрез молитвите си те убили ехидната и хората повярвали в Единия Бог. Като застанали на едно място, което се наричало „Херотоп“, те започнали да пророчестват, че тук ще обитава Божията благодат, че мястото ще бъде посещавано от свети архангел Михаил и ще се случват много чудеса. И наистина тук бликнал чудотворен извор.

По същото време в Лаодикия имало един човек, чиято единствена дъщеря била няма по рождение и той не жалел средства за лекари. Една нощ той имал видение насън, явил му се един ангел и му посочил извора до град Иерапол, като му казал  да отиде там с дъщеря си. Като станал от сън, човекът веднага взел дъщеря си и отишли на извора, където имало много хора, които вземали от водата, потапяли се в нея се и получавали изцеление от болестите, които ги мъчели. Той попитал кого призовават при умиването си с тази вода, и получил следния отговор: „Ние призоваваме името на Отца и Сина и Светия Дух; призоваваме на помощ и свети архангел  Михаил".

Тогава човекът вдигнал очите си към небето и казал:

„Отче и Сине и Дух Светий, Който си Бог на християните, помилуй ни! Свети Михаиле, Божи служителю, помогни  и изцели моята дъщеря!“, след което дал на дъщеря си да пие от водата от извора. В миг тя се изцелила от немотата си и започнала да слави Бога: „Боже на християните, помилуй ме! Свети Михаиле, помогни ми!“ Бащата зарадван незабавно се кръстил заедно с нея и цялото си семейство. От благодарност той построил над извора църква, посветена на свети архангел Михаил, която блестяла с великолепието си.

След 90 години от построяването на тази църква тук дошло едно 10-годишно момче на име Архип. От малък той бил благочестив, от младите си години бил образец за пост и въздържание, цялата му душа принадлежала на Бога. И не само за своето спасение се грижел той, но и за спасението на другите, обръщайки към Христос много хора. Езичниците, като виждали това, завиждали на Архип и не можели да търпят чудесата извършвани при извора, започнали да ненавиждат светеца. Нееднократно правили опити с пръст да засипят извора и да убият Архип, но Господ го запазил. 

Тогава езичниците решили да отклонят водите на минаващите наблизо две реки и да ги насочат към църквата, където Архип не спирал своята молитва към Бога и към св. архангел Михаил. 

Но свети архангел Михаил му се явил и му рекъл:

„Не бой се,стани! Приближи се до мен и ще видиш как ще се яви силата Божия в тези води!“

Свети Архип видял огнен стълб, който се издигал от земята до небето, а когато водата вече дошла много близо, архангелът вдигнал дясната си ръка, направил кръст над водата, и казал : „Спри там!". И веднага водата се върнала назад. Така се изпълнили пророческите думи:„ Видяха те, Боже, водите...  и се уплашиха" (Пс 76:17).

Свети архангел Михаил казал: „Да бъде унищожена тук всяка противна сила и да получат избавление от всяко зло всички, които идват с вяра!“.

Така запазил своя храм, както и Архип от водите свети архангел Михаил и възлязал на небето, а преподобният благодарял на Бога за това преславно чудо и прославял своя велик закрилник – св. архангел Михаил заради неговото застъпничество. От този ден било постановено да се празнува на 6 септември чудото на архангел Михаил.

Преподобни Архип живял още много години на това място, като усърдно служел на Бога. Починал в 70-та година от рождението си.