Преподобният Лазар се родил в Мала Азия, в град Магнезия[13]. Преди неговото рождение Бог по чуден начин предизвестил явяването на този светилник в света: домът на неговите родители бил осиян от такава силна светлина, че жените, които били там, се разбягали и останала само неговата майка, която носела в утробата си благодатното дете. След раждането си той застанал прав и се обърнал сякаш за молитва на изток, със скръстени върху гърдите си ръце.

От детството си Лазар се отличавал със своето незлобие, кротост, състрадание и любов към бедните. В младите си години получил добро образование, но като странел от всякакви светски удоволствия и следвал благочестивото настроение на своята душа, той се отправил на поклонение в Иерусалим, където и постъпил в обителта на свети Сава. Тук прекарал 10 години, надминал всички братя в послушанието и във всички добродетели и бил посветен в свещенически сан от Иерусалимския патриарх.

Веднъж, по време на светата Четиридесетница, той излязъл от манастира на една планина, без да вземе нищо със себе си, като се хранел с диви растения[14]. Тук Лазар чул глас, който му заповядал да се върне в родината си. По пътя се сблъскал с препятствията на вражеските привидения, но ги преодолял. В родината си преподобният се срещнал със своята майка, но не останал заедно с нея. Стремейки се към пустинен живот, Лазар се поселил в необитаемата планина Галисия, недалече от Ефес.

Тук веднъж, по време на молитва, той бил поразен от следното видение: видял огнен стълб, който стигал до небето и бил обкръжен от множество ангели, които пеели: “да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му!”. Преподобният приел това като указание свише и със съдействието на. византийския император Константин Мономах[15] построил на това място храм, който посветил на Христовото Възкресение.

Свети Лазар издигнал до храма стълп, на който започнал да се подвизава в подвизите на поста и молитвите, понасяйки зной и студ и всички останали тежести на стълпническия живот. Бог му дарувал дара да чудотворства и пророчества, така че при него започнали да се събират благочестиви хора, които желаели да бъдат ръководени от него.

Бог му предсказал часа на неговата кончина, но братята го умолявали да измоли за себе си от Бога да продължи живота му заради тях и за тяхна полза. Бог обещал да продължи живота му с още 15 години. След като изминали 15-те години, както станало и преди рождението му, небесна светлина осияла неговия стълп. А когато той починал и братята плачели над него, задето не им оставил своето духовно завещание, той се изправил като жив и им дал завещанието си. А после пак легнал, но по молба на братята, станал отново, за да положи подписа си върху даденото завещание.

Той починал на 72 години[16]. Погребали го в стълпа. След своята смърт преподобни Лазар се прославил с множеството чудесни изцеления, които се извършили чрез неговите свети мощи.

–––––––––––––––––––

^[13] Магнезия - лидийски град в Северозападна Мала Азия, при река Хермус.

^[14] Обикновено монасите по време на светата Четиридесетница излизали от манастира. Те напускали в неделя Сиропустна, а преди това извършвали обреда на взаимното прощение. Завръщали се на Лазарева събота.

^[15] Константин Мономах царувал от 1042 до 1054 г.

^[16] Неговата блажена кончина се отнася към 1053 г.