Сведенията за този светец са оскъдни. Предполага се, че това е „презвитер и монах Григорий, клирик на всички български църкви”, който е живял по времето на българските царе Симеон Велики (893-927 г.) и Петър (927- 969 г.).

Св. Григорий е един от изявените старобългарски книжовници, особено като преводач и преписвач. Той превежда хрониката на Йоан Малала (VІ в.), като я допълва с бележки от библейските книги и други исторически паметници.

Допуска се, че е превел и известната  „Хроника” на Георги Амартол. Вероятно е ръкоположен за епископ на Пелагония (Битола) и Прилеп. Канонизиран скоро след смъртта му, а в катедралата  „Св. София” в Охрид дори е имало малък престол, посветен на него. Починал през 1012 г.

Българската православна църква тачи паметта на светеца на 8 януари. 

(Х.Т.)

Горе: Икона на всички български светии