Светата обител на незаспиващите е мъжки манастир, в който пеенето на псалми никога не секвало.
Първият манастир на незаспиващите е основан на границата между IV и V век от преподобни Александър на брега на река Ефрат (днес е трудно да се посочи точното място). Двадесет години по-късно св. Александър оставя обителта, за да проповядва в граничещите с Персия градове, след което основава в Константинопол друг манастир на незаспиващите.
Сведения за Манастира на незаспиващите се намират в житието на преподобни Александър – първият игумен на светата обител:
„...На река Ефрат била устроена голяма киновия, в която се събрали множество братя. До четиристотин души наброявали тук братята от различни страни – от Гърция, Рим, Сирия и Египет. Бог събрал това стадо и го поверил на добрия пастир, преподобния Александър.
Кое обаче било удивителното? Такова множество братя, без да полагат голяма грижа за храна и облекло, имали всеки ден изобилие от всичко. Те нищо не оставяли за другия ден, а го раздавали на идващите при тях бедни и странници. Промисълът Божий изпращал всеки ден храна на рабите Си.
В тази киновия за първи път бил учреден нов, непознат дотогава богослужебен чин на незаспиващите. Преподобни Александър отначало установил братята да ходят в църква, за да славословят Бога седем пъти в денонощието, според думите на пророка, който казва: Седем пъти на ден Те прославям за съдбите на Твоята правда (Пс. 118:164). След това, обръщайки внимание на едни други думи на същия пророк: Блажен е оня човек, който върху закона Господен размишлява денем и нощем (срв. Пс. 1:1–2), преподобният размишлявал дали наистина е възможно човек да изпълни пророческото слово, така че бодърствайки, и денем, и нощем да се поучава в закона на Божието славословие. Ако, казвал си той, това не беше възможно, тогава Светият Дух нямаше да изрече това чрез устата на пророка.
И пожелал да учреди в своята киновия такъв чин, така че в църква и денем, и нощем да има непрестанно и незаспиващо псалмопение. Ако, казвал той, това не е възможно да се изпълни в килията на един човек, поради немощта на плътта, тогава е възможно да се изпълни в църква от мнозина, които се сменят на часове. Така той разсъждавал в себе си, но не се решавал да започне такова дело без известяване от Бога. И спомняйки си думите Христови: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори (Мат. 7:7), започнал усърдно да моли Господ да му яви откровението Си, угодно ли Му е това намерение и ще Му бъде ли приятен такъв чин, така че както винаги ангелите на небесата, така и хората на земята, пребиваващи в неговата киновия в иночески ангелски чин, в църквата, която е небе на земята, ден и нощ да прославят с песнопение Бога. С тази цел преподобният в продължение на три години се молел по цяла нощ, подлагайки се на многократен пост.
Накрая Господ му се явил и му казал: „Започни желаното от теб – то е приятно за Мене“. Преподобният разказал за явяването на Господ на някой от по-духовните си братя, но и на тях го предал не от свое име, уподобявайки се в този случай на свети апостол Павел, който казвал за себе си: Зная един човек в Христа, който беше грабнат и отнесен до трето небе (2 Кор. 12:2).
След това преподобният пристъпил към учредяване на желания и благословен от Бога чин. Според броя на часовете на деня и нощта той разделил братята на двадесет и четири смени, така че всяка, знаейки часа на своята смяна, да се явява в това време на клира. За пеене били определени Давидовите псалми; положено било да се пеят по стихове, от двама души, без да се бърза, освен по времето, когато се извършвали обичайните църковни служби. По време на извършването на тези служби новоучреденият чин на псалмопение бил прекъсван. По този начин в църквата на киновията и денем, и нощем непрестанно славословели Бога, от което и самата киновия започнала да се нарича Обител на незаспиващите.
Установил преподобният и колко поклони да се правят всеки ден при пеенето на псалмите, според броя на онези опрощавания, с които Господ заповядва да се прощава на съгрешилия – седемдесет пъти по седем, тоест четиристотин и деветдесет. Освен това той учредил след края на всяка църковна и манастирска служба и след всяко дело да произнасят: Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение“.
