Императрица Александра, съпруга на Диоклетиан, като свидетел на мъченията, на които бил подложен свети Георги, и чудото на изцеряването на мъченика, познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. 

Диоклетиан все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, особено след като мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му да се поклони на езическото божество. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите.

Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила: „Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!’‘ След това се хвърлила в краката на мъченика. 

 Диоклетиан не могъл повече да сдържа гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главата на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч. Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да ѝ разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота.