Царят баща

Преподобни Арсений Велики (живял през IV век, паметта му се чества на 8 май), преди да приеме монашеско пострижение, като човек мъдър и добродетелен, бил повикан от император Теодосий в Цариград и назначен за учител на синовете му Аркадий и Онорий. Тъй като бил кротък по душа, от уважение към царските деца той винаги им преподавал уроците прав, докато учениците седели в меки разкошни кресла.

Веднъж неочаквано при тях влязъл император Теодосий. Като видял Аркадий и Онорий да седят, а Арсений да стои прав пред тях, той се почувствал засегнат и казал: „Така ли съм ти поръчал! Не ти ли казах още в началото да се чувстваш като втори баща и да ги считаш за свои, а не за царски деца!”. „Всичко трябва да бъде както подобава - кротко отговорил Арсений, - момчетата се нуждаят от учене, а на принцовете се полага царска почит”...

Теодосий бил още по-недоволен от този отговор на Арсений и веднага смъкнал от децата си царските отличия и срещу волята му сложил учителя да седне, а на учениците наредил да стоят прави пред него. „Ако се научат да се боят от Бога, казал той на излизане, и станат достойни да управляват народа, то небесният Промисъл ще им даде земното царство, а ако станат горди и злобни, то по-добре е изобщо да не царуват, отколкото да царуват безумно. Моля се на Бога децата ми по-скоро да умрат млади, отколкото да израснат за гибел на душите си и нещастие на народа”.

Оттогава, като благословил в душата си Теодосий, Арсений започнал да преподава уроците си седнал, а царските деца стояли прави пред него.

Няма никакво съмнение, че не желае щастие на децата си този баща, който им дава и най-малък повод да се гордеят с богатство или знатност.

Смиреномъдрието на св. Арсений Велики

Преподобни Арсений Велики бил дотолкова смиреномъдър и не се надявал на своя разум, че винаги търсел да се научи на нещо, даже и от хора необразовани.

Веднъж, като разговарял с един монах, дошъл от Египет, той го помолил за наставление как по-добре и по-сигурно да отпъжда от сърцето си лошите помисли. Един от монасите, който присъствал на разговора им, се учудил и попитал Арсений: „Защо ти, който си вещ в гръцкия и латинския и си запознат с мъдростта на всички (в смисъл всички най-важни - б. пр.) книги, търсиш урок от един невежа?”. „Аз зная гръцки и латински език, отговорил праведникът, но досега не мога да се науча на азбуката, която този неучен монах знае твърде добре”.

Под това свети Арсений разбирал смирението, което е начало на всички добродетели, както азбуката е начало на всички книги.