uuZTDNnTV8nYcsSv8UV4A1PmwtHxTOv1hNDkdxzwrvJaTrBBA9OuD6mn1Mn425z8QfW7jyuIc8_j9avH5svMR8ZAT4nph0x2wjQiOYNHI1Mb Всемирното Православие - СВ. МЪЧЕНИК АКАКИЙКогато излязла повеля от римския император Максимилиан (305–311 г.) да бъдат принуждавани християните да се покланят на езическите богове, началниците на полковете повиквали при себе си всички служещи в тяхното ведомство, за да узнаят има ли между тях християни.

 

В един полк стотникът с висок глас заявил на началника, че той от детинство е християнин и няма да се отрече от вярата си. Всички старания да го склонят да се отрече останали напразни. Тогава го свързали и отправили при воеводата Вивиан. Този християнин се казвал Акакий.

На увещанията на воеводата, Акакий отговорил с твърдо изповядване на вярата си.

- Аз ще заповядам жестоко да те мъчат – казал воеводата - ако не послушаш царската повеля и не се поклониш на нашите богове, по чиято милост царете царуват и победителите тържествуват. Нима ти мислиш, че си по-умен от всички ни? Вразуми се и престани напразно да се надяваш на човека, наричан Христос, Който по закон бил осъден и разпнат!

- Ти се заблуждаваш – отговорил Акакий – и тежко грешиш, като казваш, че по милост на езическите богове царете царуват. Те царуват по волята на нашия преблаг Господ. А що се отнася до моето упование на Иисуса Христа, Когото ти наричаш човек, то знай, че Господ наш Иисус Христос е Син Божий. Той заради нашето спасение дошъл на земята, станал човек и доброволно претърпял кръстна смърт. Но това ти ще разбереш само тогава, когато станеш християнин.

- А как твоят Бог не наказва смъртно царете, които му се противят – попитал воеводата - ако Той е всемогъщ?

- По това именно трябва да познаете Неговата сила и благост – отговорил Акакий. – Оскърбяван от вас, езичниците, Той дълго търпи туй, за да могат вярващите в него да извършват своя подвиг.

Воеводата се учудил на разума на християнина и го запитал дали се е учил.

- Не – отговорил той, - аз умея да чета само молитви. Но Бог помага на Своите раби. От самото начало за проповядване на Своето слово Той не избрал ни знатни, ни богати люде, ни учени и мъдри философи, а люде прости и неучени, бедни рибари, за да може Неговата непостижима сила и премъдрост да се прояви в тяхната немощ – тях ги ръководел и научавал Светият Дух.

- Остави безполезното многословие – казал воеводата – и ми кажи: ще се покориш на царската повеля и ще се поклониш ли на боговете?

- Както по-рано ти отговорих, така и сега ти казвам: Аз съм християнин и на идоли не принасям жертва!

- Жал ми е за твоята младост, понеже виждам, че не си на повече от 25 години, и не бих искал да те мъча. Но ти ще ме принудиш към това, ако не се откажеш от своето безумие.

- Не безумие, а благоразумие е да останеш верен на Бога, Който досега ме е пазил чрез Своето милосърдие – отговорил християнинът.

Воеводата дълго увещавал Акакия и се стараел да промени неговите убеждения. Но младият християнин, просвещаван от Светия Дух, му отговарял с мъдрост и непоколебима твърдост. Воеводата заповядал жестоко да го бият, като казал: „Да видим, ще му помогне ли Бог!” Кръвта на мъченика се леела под тежките удари, но той само повтарял: „Спасителю Христе, помогни на твоя смирен раб! Господи Боже, не ме оставяй!” – и търпеливо понесъл изтезанията. Като го видял изтерзан и обагрен от кръв, воеводата му казал: „Ще се поклониш ли сега на боговете?”

- Не! – отговорил мъченикът. – Аз имам Господ, Който ме укрепява. Преди изтезанието ме смущаваше известен страх. Но когато започнах да страдам, Господ ме укрепи чрез Своята помощ и аз съм готов всичко да понеса, като твърдо се надявам на моя Бог.

Разгневеният воевода заповядал да усилят още повече мъченията на Акакий, но с нищо не можал да победи вярата му и да го склони да се отрече от Христа. След изтезанието той бил затворен в тъмница. Една седмица по-късно воеводата получил повеля от началника си да пристигне в гр. Византион и да доведе със себе си престъпниците, за да бъдат съдени. Воеводата взел и Акакия заедно с другите. Изнемогващият от рани, от дълъг път и от жажда мъченик с вопли зовял Господа, като Го молел за помощ; и внезапно се чули от небето думите: „Бъди мъжествен, Акакий!” Тия думи чули и някои от спътниците на Акакий, които паднали пред нозете му и го молили да ги научи на закона Христов.

- Аз самият съм човек неграмотен и неучен – казвал им мъченикът. – Но помня онова, на което ме научи свещеникът.

И поучавал своите спътници на Онова, което знаел за Христа, и някои от тях повярвали. На другия ден след пристигането на затворниците в гр. Византион воеводата заповядал на тъмничния стражар да заключи Акакий отделно във вътрешна тъмница, да го окове във вериги и няколко дни да не му дава храна. С глад и жажда той мислел да пречупи волята му и да го принуди да се отрече от вярата си. Заповедите на воеводата били изпълнени, но през прозореца на вътрешната тъмница другите затворници видели, че мястото, където е затворен Акакий, е озарено от чудна светлина, че ангели измиват и превързват раните му и му предлагат храна и питие. Те казали това на стражаря, който видял същото, но като влязъл в тъмницата, намерил Акакий да стои сам.

След една седмица Акакий бил повикан на съд. Като го видял здрав и бодър, воеводата започнал да мъмри стражаря, че той за пари е пускал при затворника роднини и приятели, които му донасяли всичко нужно. И стражарят и всички затворници разказали на воеводата за чудните посетители, които всяка нощ се явявали в тъмницата, където е затворен мъченикът. Воеводата предал отново Акакий на жестоки изтезания. Но когато всичко се оказало напразно, той решил да го изпрати на тракийския управител Флакин. Той му написал писмо, в което обяснил, че не бил в състояние да склони тоя войник да изпълни царската воля, и затова го праща при прекия свой началник, който има по-голяма власт.

Тракийският управител затворил Акакий в тъмница, но по ходатайството на жена си, която била християнка, не го подложил на мъчения. Като прочел в писмото на воеводата сведенията за страданията на Акакий, тракийският управител разбрал, че е невъзможно да го склони да се отрече от Христа и го осъдил на смърт. Флакин бил толкова удивен от непоколебимата издръжливост на мъченика при страшните страдания, че дори строго укорил Вивиан, че е подложил на такива мъчения един римски офицер, а не го е осъдил и предал незабавно на смърт.

Изведен вън от град Византион – бъдещия Цариград, на определеното за смъртно наказание място, Акакий застанал на колене и извикал: „Слава на Тебе, Боже! Благословено да бъде името Ти, Господи, загдето мене, недостойния, Ти удостои с честта да се наричам мъченик Христов!” Светият мъченик бил посечен с меч на 8 май 303 година. Християните благоговейно погребали тялото му.