Преподобният наш отец Никита от младини възлюбил Христа. Като се отрекъл от света и от всички световни привързаности, той угаждал на Бога с добродетелния си живот и бил възведен на светителския престол в Халкидон, на който предстоейки, бил като светилник за света и украсявал Христовата Църква.
Свети Никита бил много милостив към бедните. Той раздавал храна на гладните, обличал голите, приемал в своя дом странниците и по всякакъв начин се грижел за тях. Никита бил баща за сираците, закрилник на вдовиците и спасител на всички обидени и нещастни.
Когато настъпили тежките времена на иконоборството, при царуването на Лъв Арменец, свети Никита се показал като мъжествен изповедник на Христовото име. Той твърде много се подвизавал в борбата с нечестивото учение, изобличавал неговите неправославни основи и увещавал всички с благоговение да се покланят на иконата на Христа Господа и на Неговата Пречиста Майка, както и на иконите на всички останали светии. За това доблестният Христов изповедник понесъл много страдания от нечестивия цар и неговите единомишленици. За своето правоверие той бил заточен и претърпял много унижения и беди.
Накрая, след като прекарал дълги години в изповеднически трудове и подвиг, свети Никита се преселил от земята в небесните обители. Бог го прославил на небесата пред Своите ангели, а на земята - пред човеците, тъй като чрез неговите мощи се извършили множество чудеса и мнозина получили изцеление от всякакви болести за слава на Бога, Който се прославя в Своите светии.