Св. Александър Александрийски е деветнадесетият патриарх на Александрийската патриаршия от 313 до смъртта си през 326 година.

По време на това служение той се заема с решаването на редица църковни проблеми, включително датировката на Великден, действията на Мелетий Ликополски и арианството.

Той е водач на противниците на арианството на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Съборът осъжда и предава на анатема ереста на Арий. Дейността на св. Александър – мъжественият защитник на апостолските догмати, способства за запазването на истинността на християнското учение за Света Троица.

Св. Александър е учител на св. Атанасий Велики, който участва в Никейския събор като негов дякон, а след смъртта на учителя си го наследява на патриаршеската катедра в Александрия (от 328 до 373 г.) и ревностно продължава борбата му за чистотата на светото Православие.