Света Емилия произхождала от богат благороднически род. Нейният баща приел мъченическа смърт за вярата при император Ликиний. Омъжила се за адвоката Василий, който впоследствие станал свещеник. Двамата се грижели за бедни, приемали странници, давали значителна част от имуществото си за благотворителност. Тя е майката на св. Василий Велики, на св. Макрина и на св. Теозви дякониса, както и на още четири дъщери и трима синове.

Освен св. Василий Велики и други двама от синовете ѝ — епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски, са обявени за православни светци. Св. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите и робините. Много от освободените робини се присъединили към тях. Те се отрекли от света и така се образувал девически манастир, където те всички живеели под един покрив и деляли всичко по равно. Славата им била в това, че никой не ги познавал, богатството им – в нищетата, тяхната храна била въздържанието.

На 73 г. св. Емилия се разболяла, до смъртния ѝ одър били първородната ѝ дъщеря св. Макрина и най-малкият ѝ син Петър. Те изричали имената на останалите си братя и сестри и тя им дала майчинското си благословение. Последните ѝ думи били:

–      –  На тебе, Господи, отдавам начатъка и десятъка от плодовете на моята утроба. Начатъкът е първородната ми дъщеря, а десятъкът – този последен син! Ти във Ветхия Завет си заповядал да Ти принасят начатъка и десятъка от плодовете: нека Ти бъдат благоприятна жертва и нека да снизходи над тях Твоята благодат!