Когато по всички страни и градове (на Гръко-римската империя) издали нечестива заповед против благочестивите и предани на добрия закон християни, всеки християнин да бъде принуждаван да принася жертва на идолите, по това време били хванати светите мъченици Иустин, Харитон и Харита, Евелпист, Иеракс, Пеон и Валериан, били доведени в Рим и изправени на съд пред градоначалника Рустик. Той казал на Иустин:

- Подчини се на боговете и на царската заповед, за да не паднеш под осъждане.

Свети Иустин отговорил:

- Никой и никога не може да бъде осъден, ако се подчинява на заповедите на нашия Спасител Иисуса Христа.

- Кое учение поддържаш? - попитал градоначалникът.

Иустин обяснил:

- Прилежно изучих вашите науки и постигнах съвършенство във всяко знание, но след това се присъединих към истинното християнско учение, макар и то да не се одобряваше от тези, които се заблуждават в неправи мъдрувания.

На това Рустик възразил:

- Как ти, окаяни, обичаш учения, противни на нашето мъдруване?

- Да, обичам - отговорил свети Иустин, - защото следвам справедливото учение на християните.

- Що за учение е това?

- Правото учение, което ние, християните, строго спазваме, е такова: да познаваш Единия Бог, Твореца и Създателя на всичко видимо и невидимо, и да изповядваш Господа Иисуса Христа, Сина Божий, някога предвъзвестен от пророците, Който ще дойде да съди човешкия род. Той е Проповедникът на спасението и Учител на желаещите да се утвърдят в добродетелта. За Неговото безкрайно Божество аз, човек немощен и най-малък от всички, не мога да говоря с достатъчна сила, но изповядвам това, което е предсказано от пророците: те преди много векове са предвъзвестили слизането на земята на Този, Когото нарекох Син Божий.

Градоначалникът попитал:

- Къде се срещат християните?

Иустин отговорил:

- Всеки отива там, където иска и може. Нима ти мислиш, че всички ние се срещаме на едно място? Това е невъзможно: защото християнският Бог не пребивава на определено място, но бидейки невидим, изпълва небето и земята; верните Му се покланят на всяко място и Неговата слава се провъзгласява навсякъде.

Градоначалникът казал:

- Все пак отговори ни, къде се срещате и къде събираш учениците си.

Иустин отговорил:

- Досега се намирах близо до дома на някой си Мартин, до обществената баня, наречена Тимиотини, идвам в Рим за втори път, и друго място, освен споменатото, не зная; всеки желаещ да дойде при мене, присъединявах към истинното учение.

- И така, ти си християнин? - попитал Рустик.

- Да, християнин съм - отговорил Иустин.

Тогава градоначалникът се обърнал към Харитон:

- И ти ли си християнин?

Свети Харитон отговорил:

- С Божия помощ, и аз съм християнин.

След това Рустик попитал блажената жена Харита дали и тя следва Христовата вяра. Харита също се обявила за християнка, по Божия благодат. След това Рустик попитал Евелпист:

- А ти кой си?

- Аз съм царски роб - отговорил той, - но като на християнин, Сам Христос ми е дарил свобода; по Неговото милосърдие и благост станах участник в същата надежда, както и тези, които виждаш.

След това градоначалникът попитал Иеракс дали и той не е християнин. Иеракс му отговорил:

- Наистина, и аз съм християнин, защото почитам Този Бог и Му се покланям.

- Иустин ли ви направи християни? - попитал градоначалникът.

Иеракс отговорил:

- Аз съм бил и ще бъда християнин.

Свети Пеон, който бил тук, казал:

- И аз съм християнин.

- Кой те научи на християнството?

- От родителите си съм приел това добро изповедание - отговорил Пеон.

След това Евелпист казал:

- И аз от родителите си съм получил наставление в християнството и слушайки думите на Иустин, още повече се укрепих в християнската вяра.

- Къде са родителите ти? - попитал градоначалникът.

- В Кападокия.

След това градоначалникът попитал Иеракс:

- В коя страна живеят родителите ти?

- Истинският наш Баща е Христос, майка - вярата в Него; земните ми родители са починали, аз съм дошъл тук от Икония Фригийска.

Градоначалникът се обърнал към Валериан, подтиквайки и него да отговори:

- И ти ли си християнин и не проявяваш усърдие към боговете?

Валериан отговорил:

- И аз съм християнин, почитам Единия истинен Бог и на Него се покланям, а вашите богове презирам.

Градоначалникът отново се обърнал към Иустин:

- Слушай ти, който се наричаш красноречив и се смяташ за последовател на истинното учение: ако, започвайки от главата, се покриеш с рани по цялото тяло, мислиш ли, че чрез това ще отидеш на небето?

Иустин отговорил:

- Ако претърпя споменатото от тебе мъчение, надявам се да получа такава награда от моя Господ, каквато е приготвена за запазилите Христовото учение; защото зная, че всички, които са живели благочестиво, и по един или друг начин са пострадали за Бога, до свършека на целия свят ги очаква съкровената Божия благодат.

На това градоначалникът Рустик казал:

- И така, ти предполагаш, че ще отидеш на небето и ще получиш някаква награда от твоя Бог?

- Не предполагам - възразил Иустин, - но със сигурност зная и се надявам на това без съмнение.

Рустик казал:

- Но да пристъпим към предстоящото ни дело: съберете се, и всички заедно принесете жертва на боговете.

На това Иустин възразил:

- Никой здравомислещ няма да поиска да се лиши от благочестието и да падне в заблуждение и беззаконие.

Рустик възразил:

- Ако не се подчините на нашите заповеди, то ще понесете мъки без всякаква милост.

Иустин отговорил:

- Наистина желаем да претърпим мъки за нашия Господ Иисус Христос и да се спасим, защото тези мъки ще ни изходатайстват спасение и дръзновение на Неговия страшен съд, пред който, по Божия заповед, ще застане целият свят.

Така казвали и другите мъченици, добавяйки:

- По-скоро изпълни намерението си; ние сме християни и няма да принесем жертва на идолите.

Като изслушал това, градоначалникът обявил присъдата:

- Нежелаещите да принесат жертва на боговете и да се покорят на царската заповед да бъдат бити с тояги и обезглавени, както повеляват римските закони.

Така светите мъченици, славещи Бога, били изведени на мястото за наказания, получили рани и посечени със секира, завършили страданията си в спасително изповядване. След това някои от верните тайно взели честните им тела и ги погребали на достойно място, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

На този ден се чества и паметта на преподобния наш отец Агапит Печерски, лечител - безсребреник.

На този ден се чества и паметта на преподобния наш отец Дионисий Нови, игумен Глушицки, чудотворец, починал в 1437 г.