Императорът Клавдий заповядал да доведат на съд в двореца, който се намирал близо до мястото за зрелища, един почтен мъж в презвитерски сан на име Валентин, хванат и окован в тежки вериги заради изповядването на Христа. Императорът му казал:

- Защо като живееш сред нашия народ, не пребиваваш в съгласие с него? Чувам доста за вашето християнско учение и се учудвам как ти, толкова умен мъж, се прелъстяваш от празните приказки на вашата вяра?

- Ако познаваше Божия дар, който е в нашата вяра - отговорил блаженият презвитер Валентин - с радост щеше да я приемеш и ти, и твоят народ. Щеше да отхвърлиш лъжливите богове и направените от човешки ръце идоли и да изповядаш Единия всемогъщ Бог Отец и Иисуса Христа, Неговия Син, Творец на всичко съществуващо, сътворил небето, земята, морето и всичко, което ги изпълва.

Тогава един от императорските пазители на закона високо запитал светия презвитер:

- А какво мислиш за боговете Дий[11] и Меркурий[12]?

- Не мисля за тях нищо друго - казал свети Валентин, - освен че са били жалки хора, живели нечестиво, в пороци и удоволствия. И ако ти ми разкажеш за техния произход и дела, сам ще видиш колко нечестиви са били.

След тези думи на светеца пазителят на закона високо възкликнал:

- Този човек оскърбява боговете, управляващи римската държава!

Император Клавдий търпеливо изслушал разговора и казал на Валентин:

- Ако Христос е Бог, защо не ми кажеш цялата истина за Него?

На това светият презвитер казал:

- О, царю! Послушай ме и душата ти ще бъде спасена, ще се разшири царството ти и ще се разпръснат враговете ти. Ще побеждаваш всички и тук ще се наслаждаваш с временното, а в бъдещия живот - с вечното царство. Само стори следното - покай се за пролятата от теб кръв на светиите, повярвай в Христа и приеми свето кръщение.

Като изслушал тия думи, Клавдий казал на присъстващите:

- Чувате ли, римски граждани и всички хора, какво здраво учение ни възвестява този човек.

Но епархът[13] Калпурний високо възразил:

- О, царю! Ти се съблазняваш от празното учение на този човек. Съдете сами, справедливо ли ще е да изоставим онези богове, на които сме научени да се покланяме от детинство.

Тези думи отвърнали сърцето на императора и той предал светия презвитер Валентин на Калпурний, като с прискърбие му казал:

- Изслушай го търпеливо и ако проповядваното от него учение се окаже неоснователно, постъпи според закона, по който биват съдени крадците на свещени предмети, но ако намериш, че е основателен и правдив неговият съвет, защо да не го послушаме?

Епархът Калпурний взел свети Валентин и го предал на един от подчинените си главни сановници на име Астерий, известен със своя ум:

- Ако можеш с думи да склониш този човек към единомислие с нас - казал му той, - ще съобщя на императора за твоя ум и ти ще станеш негов приятел.

Астерий взел Валентин и го завел в дома си. Когато свети Валентин влязъл в дома му, преклонил колена за молитва и казал:

- Боже на всички видими и невидими твари, Създателю на човешкия род, пратил да ни спаси от дяволското прелъстяване и да ни доведе от тъмнината към светлина Своя Син, нашия Господ Иисус Христос, Който ни призовава: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя”[14], обърни към Себе Си този дом и му дарувай светлина, за да познае Тебе - Бога и Христа заедно със Светия Дух. Амин.

Когато светецът завършил молитвата си, Астерий го попитал:

- Учудва ме, че наричаш вашия Христос светлина.

- Наистина - отговорил свети Валентин - нашият Господ Иисус Христос, роден от Светия Дух и Пречистата Дева Мария, е „истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света”[15].

- Щом Той просветява всеки човек - казал Астерий, - още сега ще изпитам дали е вярно това, което казваш. Дъщеря ми ослепя, преди да навърши две години, и ако с името на твоя Христос възвърнеш зрението ѝ, ще направя всичко, което ми заповядаш.

- Доведи я при мен - казал светият презвитер.

Астерий побързал да доведе сляпото момиче. Свети Валентин вдигнал ръце и очи към небето, дълго се молел със сълзи, а после сложил ръката си върху очите на сляпата и казал:

- Господи Иисусе Христе! Просветли Твоята рабиня, защото Ти си истинската светлина.

След тези думи момичето веднага прогледнало. Като видели това, Астерий и жена му паднали в нозете на светеца и казали:

- Умоляваме те, направи с нас както желаеш, за да станем и ние раби на Христа и да спасим душите си.

- Направете това - казал им свети Валентин, - което ще ви кажа. Ако от цялото си сърце вярвате в Христа, унищожете всички идоли, които имате вкъщи, постете, простете дълговете на всичките си длъжници и приемете светото кръщение - тогава ще се спасите.

Астерий и жена му с радост се съгласили за изпълнят заповяданото, а свети Валентин им наложил тридневен пост и започнал да ги учи на истините на светата вяра. Тъй като под властта на Астерий имало много затворници, той освободил всички от оковите и ги пуснал на свобода. След тридневния пост настъпил неделният ден и Астерий се кръстил с целия си дом, в който имало 46 души мъже и жени, а после поканил в дома си светия епископ Калист и приел от него благословия.

. . .

Императорът скоро разбрал, че Астерий с учението на презвитер Валентин се обърнал към вярата в Христа и приел кръщение с целия си дом. Той незабавно пратил войници да хванат него самия и всичките му домашни. Войниците дошли неочаквано, хванали всички от дома на Астерий, сред които бил и свети Марин с жена си и синовете си (благочестиви заможни християни от Персия, които погребвали телата на убитите християни), и ги завели при императора. Той заповядал да държат отделно от другите презвитер Валентин, Марин с жена му и синовете му, а Астерий и домашните му да свържат и изпратят в града, наречен Остия[16], където да бъдат съдени и наказани.

. . .

А оставените в Рим заедно с блажения презвитер Валентин свети мъченици Марин, Марта и синовете им Авдифакс и Авакум императорът Клавдий заповядал да доведат на съд при него. Най-напред той наредил свети Валентин без пощада да бъде бит с пръчки, а после да бъде обезглавен. Другите свети мъченици, след като били подложени на големи страдания, били отведени на тринадесет поприща извън града, на едно място, наречено Нимфа Катаваси. Там отсекли главите на свети Марин, Авдифакс и Авакум, а света Марта била удавена в реката[20]. Една християнка на име Филикита тайно взела телата на обезглавените свети мъченици, намерила във водата и тялото на света Марта и ги погребала в своята нива, прославяйки нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава с Отца и Светия Дух во веки веков. Амин.

(Със съкращения)

________________

^[11] Дий, или Зевс, Юпитер, според гръцката митология бил син на младшия титан Сатурн и на сестра му Рея. Сатурн царувал отначало на остров Крит, а после си присвоил владичеството над целия свят Той имал от Рея няколко синове и дъщери, но ги поглъщал веднага след раждането им, понеже майка му Гея предсказала, че децата му ще го низвергнат от трона. Рея успяла да спаси от тази участ само Зевс, който впоследствие наистина заел мястото на Сатурн. Гърците и римляните почитали Зевс като баща на боговете и хората, могъщ и страшен властелин на небето и цялата вселена, изпращащ на земята мълнии и гръмотевици, и като свое главно божество. Гръцките митове му приписват плътска връзка с много второстепенни богини и земни жени и както на другите богове и богини, му придават различни човешки страсти и пороци.

^[12] Меркурий, или Ермий, или Хермес, е син на Юпитер и сестра му Хера. Гърците и римляните го почитали като вестител на боговете, изпълнител на волята на Зевс, посредник между боговете и хората, бог на красноречието, а също и на различните открития, изобретения и занаяти, бог на занаятите и търговията, които според тях само тогава можели да създадат богатство, когато са съединени с хитрост, измама и дори кражба - затова и Хермес бил покровител на кражбата, измамата, лъжите и неспазените обещания.

^[13] Епарх в гръко-римската империя се наричал управителят на област, но понякога и градоначалникът.

^[14] Мат. 11:28.

^[15] Иоан. 1:9.

^[16] Град Остия се намирал на югозапад от Рим, при устието на Тибър, на брега на Тиренско море. Тук било най-голямото и укрепено пристанище, построено от император Клавдий I.

…

^[20] Светите мъченици Марин, Марта и синовете им загинали през 269 г. Мощите им днес се намират в църквата на свети Иоан Кущник в Рим, а мощите на свети Валентин - в църквата на Пракседа.