Някога през месец август се появили болести и, за да изчезнат, в Цариград било наредено да се прави литийно шествие с Честния Кръст от храма „Св. София" до храма „Св. Богородица". Този празник е установен при император Михаил в IX век след победата му над сарацините. Прави се водосвет с нов, зелен босилек.

(† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор).

+ + +

Погледнато исторически, трябва да отбележим, че на първи август православната Църква чества два празника, различни по своя произход:

1) явявяне на честния и животворящ Кръст Господен и
2) празненство на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица.

В гръцкия часослов, изд. от 1897 г., произходът на първия празник се обяснява така:

„Поради честите болести през август в Константинопол още от древни времена се утвърдил обичай да изнасят честното дърво на Кръста по пътища и улици за освещаване на местата и за прогонване на болестите. В навечерието (на 31 юли), изнасяйки го от царската съкровищница, го слагали на светия престол на великата църква (тоест „Света София“). От този ден, както и по-нататък до Успение на света Богородица, правели литии из целия град, след което го излагали пред народа за поклонение. Това е и изнасянето на честния Кръст“.

На 14 август Кръстът отново се връщал в царските палати.

„Този обичай, в съединение с другия обичай в Константинопол - да се освещава вода в придворната Константинополска църква в първия ден на всеки месец (с изключение на януари, когато освещаването се извършвало на 6-ия ден, и септември, когато се извършвало на 14-ия ден) послужил за основа на празника в чест на светия и животворящ Кръст и тържественото освещаване на водата в изворите, което се извършва на 1 август.”

В IХ век вече съществувал обичаят изнасяне на честното дърво от царските палати в църквата "Св. София"  в навечерието на 1 август; канонът на предпразненството на Кръста (на 31 юли), написан за настоящия случай и започващ с думите: „Кръстът предидещ божествен“, се приписва на Георгий, епископ Амастридски, живял през VIII век.

В обредника на император Константин Багрянородни (912-959) се намират подробни правила, кога да се изнася Кръстът от палатата в навечерието на 1 август, в зависимост от това, в кой ден от седмицата се пада.

В Русия до края на ХIV и началото на ХV в., когато господствал Студийският устав, нито на 31 юли, нито на 1 август имало някаква служба на Кръста, която се появява през ХIV-ХV в. с въвеждането на Иерусалимския устав.

Празненството на Всемилостивия Спасител и Пресвета Богородица е установено в Гърция и Русия около 1168 г. в памет на знаменията от честните икони на Спасителя и Божията Майка по време на сраженията на гръцкия цар Мануил (1143-1180 г.) със сарацините и руския княз Андрей Боголюбски с българите“ през 1164 г.