87648746846_595 Всемирното Православие - ПРЕПОДОБНИ АЛИПИЙ ИКОНОПИСЕЦПреподобният наш отец Алипий се проявил като подражател на свети евангелист Лука, понеже служел на Господа, Който ни е сътворил по Свой образ и подобие (Бит. 1:26.). Бил подобен на свети Лука в това, че не само изобразявал чудодействено лицата на светците върху иконите, но и въплъщавал в душата си техните добродетели. Той бил освен това дивен лекар. Благочестното му житие ни е предадено в този вид:

По време на управлението на благоверния киевски княз Всеволод Ярославович [1], при игумена преподобни Никон се явили гръцки иконописци, за да украсят светата Печерска църква по Божий промисъл и по съвета на преподобните отци Антоний и Теодосий [2], които се явили в Константинопол по чудесен начин десет години след преставянето си.

Блаженият Алипий бил предаден от родителите си на тези иконописци, за да се обучава на иконопис. Свети Алипий бил очевидец на дивното чудо, за което се говори в сказанието за Печерската църква: когато иконописците украсявали със стенописи светия олтар, в него сама се изобразила иконата на Пресвета Богородица. При това иконата просияла и блестяла по-ярко от слънце. След това от устата на Пресвета Богородица излетял гълъб, който, като летял дълго из църквата, влетял в устата на Спасителя, изобразен на иконата, намираща се в горната част на църквата. - Тогава именно се учел блаженият Алипий, като помагал на своите учители. Освен това той благолепно украсявал и душата си, понеже благодатта на Пресветия Дух пребъдвала в тази Печерска църква.

Когато гръцките иконописци завършили делото си и украсили с икони светата църква, и Алипий бил украсен от преподобния игумен Никон с чудния образ на светия ангелски иночески чин. И свети Алипий започнал да се обучава на изкуството да изобразява в душата си добродетелите на светците, бидейки обучен вече да изобразява веществено (на иконите) ликовете им.

Свети Алипий бил толкова изкусен в делото си, че по Божията благодат с видимо изображение на иконата като че изобразявал самия духовен образ на добродетелта. Понеже се обучавал на иконописното изкуство не заради придобиване на богатство, но за придобиване на добродетели, той постоянно се трудел, като рисувал икони за игумена, за братята и за всички нуждаещи се, нищо не взимайки за своя труд.

Блаженият Алипий молел всички, видели някъде овехтели икони в някоя църква, да му съобщават. Тогава, като не изисквал никакво възнаграждение за труда си, украсявал с изкуството си тези църкви. Когато светецът бил свободен от такава работа, се упражнявал в иконопис за себе си и живописвал икони, които давал на тези, от които взимал на заем злато или сребро, необходимо за украса на иконите. Така постъпвал светецът, за да не прекарва времето си в празнота. Той се уподобявал на древните свети отци, които се занимавали постоянно с ръкоделие. Дори на самия върховен апостол Павел, който говори за себе си: „...сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце“ (Деян. 20:34).

Ако се случвало да заработи някаква парична сума с делото на ръцете си, свети Алипий я разделял на три части: първата част изразходвал за обновление на иконите, втората – за милостиня на просяците, а третата предавал за манастирски нужди. Така постъпвал светецът всяка година, като не си давал покой нито денем, нито нощем, понеже нощем се упражнявал в молитвено бодърстване и поклони, а през деня с велико смирение, нестяжение, чистота, търпение, пост, богомислие и любов се занимавал с ръкоделие. Никой никога не го виждал в безделие и при всичко това той никога не пропускал молитвените събирания.

Когато игуменът забелязал тези велики добродетели и иконописното изкуство на преподобния, така че той бил достоен, носейки ангелския образ на монашеския чин, да се яви също и подражател на Божия Син Исус Христос - Йерея по чина Мелхиседеков [3] го възвел в степента на йерейство. Тогава преподобният бил поставен като запалено светило на свещник (Мат. 5:15), или, по-добре е да кажем – на високо място за подражание, като сияел с удвоената красота на добродетелите си: монашески и иерейски. И станал светецът образец необикновен, понеже вършел чудеса. Из многото му чудотворства тук ще споменем само за някои от тях.

Един от богатите граждани на град Киев страдал от проказа. Той търсил помощ от много лекари, вълшебници и езичници, но не само не получил облекчение на болестта си, но изпаднал в още по-тежко състояние. Тогава един от другарите на болния го посъветвал да отиде в Печерския манастир, за да изпроси молитвите на светите отци. Той се съгласил, но с неудоволствие.

Когато довели болния в манастира, игуменът наредил да го напоят с вода от кладенеца на преподобния, а също така да измият лицето му със същата вода. Веднага на тялото на болния се появило толкова много гной – като наказание за неверието му, че всички страняли от него, не бидейки в състояние да издържат смрадния мирис, изхождащ от тялото му. Тогава болният се върнал у дома с плач и негодувание и не излизал много дни поради излизащата смрад, като казвал на другарите си: „...с безчестие покриват лицето ми. Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми" (Пс. 68:8, 9), понеже не повярвах на преподобните отци Антоний и Теодосий.

И всеки ден очаквал смъртта си. Но като дошъл на себе си, този мъж решил да изповяда всичките си грехове. Затова отишъл отново в Печерския манастир при преподобния Алипий и му изповядал всичките си съгрешения. Преподобният му казал:

- Добре направи, чедо, че дойде да изповядаш греховете си на Бога пред моето недостойнство. Така свидетелства за себе си и пророкът, викайки към Господа “...аз казах: „ще изповядам Господу моите престъпления”, и Ти сне от мене вината на греха ми” (Пс. 31:5).

След това преподобният дълго време го поучавал с душеспасителни слова. Като свършил, взел от иконописните бои и помазал гнойните места по лицето му. След това свети Алипий повел болния в църквата, причастил го с Божествените Тайни и му наредил да умие лицето си с водата, с която свещениците се измивали след приемането на светите Тайни. Скоро след това гнойните струпеи се махнали от болния и той станал здрав като преди. В това чудотворение преподобният наш отец Алипий явил себе си като подражател на Самия наш Господ Иисус Христос. Понеже както Христос, изцелявайки прокажения, му наредил да се покаже на свещеника и да принесе дар за очищението си (Мат. 8:4.), така и преподобният заповядал на болния от проказа да се покаже нему като пред свещеник, по време на свещенослужението, и да принесе в дар това, за което говори пророкът: „Какво да въздам Господу за всичките Му благодеяния към мене? Чашата на спасението ще приема и името Господне ще призова” (Пс. 115:3-4). Тук ще споменем и за дара, понеже правнукът на този прокажен, в благодарност за това очищение, обковал със злато кивота, намиращ се над светия престол в Печерската църква.

Преподобният бил подражател на Христа, когато Той изцелил слепородения. Понеже, както Христос отначало намазал очите на слепородения с калчица, а след това му заповядал да се умие в Силоамската къпалня (Силоам - значи „пратен”) (Иоан. 9:6-7), така и преподобният отначало намазал с иконописна боя струпеите на прокажения, а после му заповядал да се умие с водата, с която се умивали свещениците - Божиите пратеници. По такъв начин светецът изцелил болния както от телесната проказа, така и от греховната слепота. Всички, които дошли заедно с болния от града, много се удивили на такова бързо изцеление. Но преподобният им казал:

- Братя! Обърнете внимание на това, което е казано: „Никой не може да слугува на двама господари” (Мат. 6:24). Понеже този човек първоначално е бил поробен от демона по причина на греховете си. Затова, дошъл при Бога, но по вражески съвет, се отчаял за спасението си и не вярвал в Господа, Който Единствен е могъл да го спаси – и проказата с още по-голяма сила завладяла тялото му като наказание за неверието му. Понеже Господ е казал: „Искайте”, но не просто: „Искайте”, но с вяра, „и ще ви се даде.” (Мат. 7:7). Когато днес той за втори път се обърна с разкаяние към Бога, в мое присъствие, то „Бог, богат с милост” (Еф. 2:4.) го изцели.

Като изслушали това, хората се поклонили на светеца и се отправили обратно на път заедно с изцеления, като прославяли Бога и преподобните отци Антоний и Теодосий, а също и техния ученик, преподобния наш отец Алипий. И говорели за него, че той им е бил явен като нов Елисей [4], понеже изцелил болния от проказа подобно на Елисей, изцелил от проказа сириеца Нееман (виж 4 Царств. 5:14).

В град Киев имало един благочестив мъж, който построил църква и пожелал да има седем големи икони за украса на църквата. Той дал сребро и дъски, предназначени за рисуването на тези икони, на двама монаси от Печерския манастир, негови познати, като ги помолил да се посъветват със свети Алипий за изрисуването на иконите. Но монасите не казали нищо на Алипий, а среброто присвоили. След известно време мъжът изпратил да попитат монасите дали са изрисувани иконите. Те отговорили, че Алипий иска още сребро. След това отново взели среброто за себе си. Като достигнали до крайно безсрамие, тези двама монаси отново изпратили да кажат на мъжа (като клеветели светията), че Алипий иска още толкова сребро, колкото е получил. Христолюбивият мъж дал сребро за трети път и казал:

- Аз твърде много желая да получа молитва и благословение от делото на неговите ръце.

Свети Алипий нищо не знаел за това, което вършат монасите.

Накрая мъжът още веднъж изпратил да разберат дали иконите вече не са готови. Като не знаели какво да отговорят, монасите казали, че Алипий взел всичкото сребро, но не иска да изрисува иконите.

Тогава този Христолюбив мъж пристигнал в Печерския манастир заедно с дружината си и отишъл при игумена Никон, като му разказал за обидата, нанесена му (уж) от Алипий. Като повикал Алипий, игуменът му казал:

- Защо, брате, нанасяш такава обида на този наш син, който твърде много те е умолявал да изрисуваш иконите и ти е дал толкова сребро, колкото си поискал? Но ти, като си взел среброто и си дал обещание да изрисуваш иконите, не си го сторил, макар в други случаи да си рисувал икони без всякакво заплащане?

На това блаженият Алипий отвърнал:

- Честни отче! Ти добре знаеш, че никога не съм проявявал леност в това дело. Но сега съвършено не разбирам за какво говориш.

Тогава игуменът му казал отново:

- Ти си взел тройна цена за изписването на седем икони, но досега не си ги изписал.

И като желаел да изобличи веднага светия, заповядал да донесат дъските, предназначени за изписването на иконите (същите дъски ден преди това ги видели в едно от манастирските здания и на тях нямало нищо изобразено). Игуменът заповядал също да извикат монасите, чрез чието посредничество мъжът предавал среброто на свети Алипий, за да го изобличат и те.

Изпратените за дъските ги намерили твърде изкусно изрисувани и ги донесли на игумена. Като видели това, всички, които стояли там, се удивили много и се уплашили. Паднали с трепет ничком на земята и се поклонили на образите, създадени не от ръка на човек - на Господния образ, образа на Пресвета Богородица и образите на други Божии светии.

След това дошли и тези двама монаси, които оклеветили Алипий. Като не знаели нищо за чудото, те влезли в пререкание със светията, като казвали:

- Ето, ти взе тройна цена, а не искаш да изпишеш иконите!

Като чули това, всички, стоящи там, показали на монасите иконите, казвайки:

- Ето тези икони, изписани от Самия Бог, удостоверяват невинността на Алипий!

Като видели иконите, монасите се ужасили от толкова великото чудо. Веднага били изобличени от игумена в кражба и лъжа, били изгонени от манастира и лишени от имуществото си.

Но те не прекратили злобата си: започнали да разпространяват в града хула срещу преподобния Алипий, твърдейки, че уж те самите били изписали тези икони.

- Нашият началник - казвали те, - като не желае да ни възнагради за труда, за да ни отстрани от работата, излъга за иконите, че уж били изписани от Самия Бог, Който искал да оправдае Алипий.

Като чули тези думи, много граждани отишли в манастира, за да видят иконите и да им се поклонят. Независимо от това, че много от тях повярвали на монасите, оклеветили преподобния Алипий, Бог, Който прославя Своите светии, както Сам Той говори в светото Евангелие: „Не може се укри град, който стои навръх планина" (Мат. 5:14) и още: „Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи" (Мат. 5:15.) не скрил добродетелните подвизи на този праведен мъж. Понеже вестта за чудото, сътворено от Господа заради свети Алипий, достигнала до самия княз Владимир Мономах (царувал от 1114 г. до 1125 г., бел.ред.). Това чудо било удостоверено още и по следния начин:

По Божие допущение в Киев станал пожар, от който изгорял почти целият Подол (част от града, бел.ред.). В тази част на града се намирала и църквата със споменатите икони, която също изгоряла. След пожара обаче намерили всичките седем икони напълно запазени.

Когато князът чул за това, лично дошъл на мястото на пожара, като желаел да види станалото там чудо. Като видял иконите, останали неповредени от огъня, князът преди всичко узнал, че са изписани за една нощ по Божий промисъл, устроен за оправдание на Алипий от повдигнатата срещу него клевета. Тогава княз Владимир Мономах с усърдие прославил Твореца на всичко – Бога, Който явил толкова големи чудеса заради добродетелите на преподобния Алипий. След това, като взел една от тези икони, иконата на Пресвета Богородица, заповядал да я изпратят в град Ростов, в каменната църква, намираща се там, построена от самия него. След време се разрушила и тази църква, но иконата останала неповредена. След това поставили иконата в дървена църква. И тази църква след известно време изгоряла от пожар. Иконата пак останала неповредена до толкова, че след пожара върху нея не намерили и драскотина.

Всичко това несъмнено потвърждавало добродетелния живот на преподобния Алипий, заради когото сама се изписала тази икона.

Сега да разкажем за чудото, станало при кончината на светеца, за да видим, колко дивно този човек, изкусен творец на икони, преминал от временния във вечния живот.

Един благочестив мъж помолил преподобния Алипий да изпише икона на Пресвета Богородица. При това той помолил светеца да завърши иконата до празника Успение. Но преподобният скоро заболял и се приближавал към смъртния си час. А иконата междувременно не била изписана. Човекът много скърбял за това и много безпокоял светеца. Блаженият Алипий му казал:

- Чедо! Не ме безпокой, но възложи всичката си печал на Господа и Той ще направи както пожелае: иконата ще бъде на мястото си за празника.

Мъжът повярвал на думите на светеца и си тръгнал вкъщи радостен.

Отново дошъл при Алипий в навечерието на празника Успение на Пресвета Борогодица. Като видял, че иконата не била изписана, а също, че преподобният Алипий още повече се разболял, този мъж започнал да укорява блажения, като говорел така:

- Защо не ми каза нищо за твоята тежка болест? Тогава бих дал иконата на друг иконописец, който би ми я направил, за да почетем празника с чест и тържество. Но ето, сега ти ме хвърляш в голям срам.

Преподобният с кротост му отвърнал:

- Чедо! Нима направих това поради леност? Но Бог може с едничко Свое слово да изпише иконата на Своята Майка. Ето аз си отивам от този свят, както ми откри Господ, но не искам да те оставя в печал.

Мъжът си заминал с дълбока скръб. Веднага след излизането на човека при преподобния влязъл един светъл юноша, който започнал да изписва иконата. Алипий помислил, че мъжът, като му се обидил, изпратил нов иконописец и помислил отначало юношата за човек. Но бързината и изяществото на работата му показвали, че това бил ангел. Понеже в продължение на три часа той изписал много красива икона, като ту полагал на иконата злато, ту стривал различни бои върху камък и рисувал с тях. След това казал на преподобния:

- Отче! Може би нещо тук не достига или в нещо съм сгрешил?

Преподобният отвърнал:

- Ти всичко направи прекрасно. Сам Бог ти помогна да изпишеш иконата с такова благолепие. Това Той Сам направи чрез тебе.

Когато настъпила вечерта, иконописецът заедно с иконата станали невидими.

Междувременно стопанинът на иконата не можал да заспи цялата нощ от мъка, тъй като мислел, че иконата няма да бъде готова за празника. Поради това той считал себе си недостоен за такава Божия милост и наричал себе си голям грешник. По тази причина, като станал на другия ден рано, той отишъл в църквата, за да изповяда своите грехове на Господа. Но едва отворил вратите на храма и видял иконата, стояща на своето място. Той веднага паднал на земята от страх, като мислел, че това е привидение. След малко се понадигнал, внимателно погледнал към иконата и разбрал, че това е неговата икона. От това той изпаднал в голям страх и ужас и си спомнил думите на преподобния Алипий, който му казал, че иконата ще бъде готова за празника си. Станал и отишъл да разбуди всичките си домашни. Те радостно забързали към храма със свещи и кадилници. Като я видели там сияеща като слънце, всички паднали на земята, поклонили се и я целунали с радостна душа.

След това този благочестив мъж отишъл при игумена и му разказал за чудото. Всички заедно тръгнали към преподобния Алипий и го намерили вече отиващ си от този свят. Независимо от това, игуменът го попитал:

- Отче! Как и от кого беше изписана иконата на този мъж?

Алипий им разказал всичко, което видял, и казал:

- Иконата я изписа ангел и той предстои тук с намерение да вземе душата ми.

Като казал това, блаженият предал духа си в ръцете на Господа, в седемнадесетия ден на месец август 1114 г. Братята покрили тялото му и го отнесли в църквата. След това изпели обичайните погребални песнопения и положили тялото на светеца в пещерата на преподобния Антоний.

Така този чудодеен иконописец украсил небето и земята. Като поживял на земята с тяло, той се възнесъл на небето с душата си, просияла с добродетели, за прослава на Началника на иконописците. Бог Отец, Който е казал: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26), на Бог Син „образ на Неговата ипостас” (Евр. 1:3.), Който „като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек" (Филип. 2:7), заедно със Светия Дух, Който слезе от небето в образ на гълъб (Мат. 3:16) и във вид на огнени езици (Деян. 2:3). Всички Тези - Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети, пребъдващи в едно Същество, да възхвалим заедно с преподобния наш отец Алипий и да прославим в безкрайни векове. Амин.

_____________________

[1] Всеволод Ярославович князувал за първи път от 1075 г. до 1093 г.

[2] Преподобните Антоний и Теодосий са основатели на Киево-Печерската лавра. Паметта на свети Антоний се празнува от светата Църква на 10 юли, а на преподобния Теодосий - на 3 май.

[3] Мелхиседек, Салимският цар, свещеник на Вишния Бог, се споменава в книгата Битие (14:18). Когато Авраам се връщал от победата над еламския цар и съюзниците му, ограбили Лот, Мелхиседек срещнал Авраам с хляб и вино и го благословил в името на Бога Всевишни. Авраам така високо и благоговейно приел това благословение, че дал на Мелхиседек една десета част от всичката си плячка. – Кой е бил този Мелхиседек остава загадка. Най-вероятно той е принадлежал към племето на аморейците, живели тогава в Палестина, понеже бил техен цар. Предполага се, че Салим, това е Иевус, а след това  Иерусалим (Пс. 75:3.). Можем да се досещаме, че Мелхиседек е бил особен, славен в цяла Палестина служител на Истинския Бог. Свещеното Писание е скрило подробностите за него, като ни дава да видим в него предобраз на Христа. Книга „Битие”, която повествува за Мелхиседек (14:18-24.), не говори нищо за произхода на Мелхиседек, нито за края на живота му, което, заедно с благословението му на Авраам, го направило, според изяснението на свети апостол Павел (Евр. 6:20), предобраз на Иисуса Христа – вечният първосвещеник и цар. Към преобразното значение на свещенството на Мелхиседек посочва също и свети цар и пророк Давид, когато говори за Сина Божий: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.” (Пс.109:4). Но особено ясно и подробно е разкрито преобразното значение на Мелхиседек у свети апостол Павел в посланието до Евреите (гл. 7).

[4] Елисей - израилски пророк, ученик и приемник на пророческия дар на светия и славен пророк Илия. В продължение на 65 години той мъжествено възвещавал истината и пророчествал при царете: Ахав, Иорам, Иуй, Иоахаз и Иоаз. Пророческата му дейност се отнася към IХ в. преди Р. Хр. Паметта му се празнува от светата Църква на 14 юни.