Праведният Иисус Навин бил вожд на еврейския народ след свети пророк Моисей.

Той с целия народ преминал по сухо река Иордан, както някога Моисей Червено море (1).

Той видял лице в лице вожда на небесните сили Архистратиг Михаил (2) и под звука на тръби разрушил стените на град Иерихон (3).

По време на едно сражение с неприятеля той спрял слънцето дотогава, докато не разбил враговете си напълно (4).

Въвеждайки народа в обетованата земя, Иисус Навин я разделил между евреите по жребий и починал в мир на 110 години (5).

___________

(1) Виж Иис. Нав. 3:14-17. Ср. Изх., гл. 14.

(2) Виж Иис. Нав. 5:13-15.

(3) Виж Иис. Нав. гл. 6. - Град Иерихон се намирал на западния бряг на река Йордан, в плодородна долина, сред градини, изобилстващи с палми, поради което се наричал „градът на палмите“. Това бил царски град на Ханаанската земя, богат и укрепен, обграден с широка стена. При стъпването на евреите в обетованата земя той бил първият град, който завоювали и бил превзет по чудесен начин.

(4) Разказа за чудесното продължаване на деня, по молитвите на Иисус, виж в 10-а глава на книгата Иисус Навин, стр. 12-14.

(5) Дейността на праведния Иисус Навин като вожд на еврейския народ е подробно изложена в принадлежащата му „Книга на Иисус Навин". Тя се намира в Библията непосредствено след Моисеевото петокнижие и представлява продължение на историята, започната в Моисеевите книги, разказва за завоюването на обетованата земя, за разделянето ѝ между Израилевите колена и за смъртта на Иисус, и обхваща периода от 1556 до 1550 г. пр. Р.Хр.

Книгата на Иисус Навин има и предизобразително-пророческо значение. Апостол Павел нарича Иисус Навин предобраз на Иисуса Христа (виж Евр. 4:8, 9.). Както той въвел Израиля в Обетованата земя, така и Христос въвежда вярващите в Него в наследството на Царството Небесно. Преминаването на евреите през Йордан е предобраз на нашето кръщение. Раав - езичница, станала прамайка на Спасителя (виж Мат. 1:5) - предобраз на езичниците, встъпили в Христовата Църква. В църковното богослужение от кн. Иис. Нав. се четат три паримии (на 5 януари, на Велика Събота и на празниците в чест на ангелите).