През май 2022 г. българската царица Теодора Търновска беше канонизирана за светица от Румънската православна църква с името св. Теофана Басараб.
Теофана е монашеското име на българската царица Теодора, първата съпруга на цар Иван Александър, за която той се жени още докато е деспот в Ловеч през 1323 г. Тя била дъщеря на влашкия воевода Иванко Първи Басараб, а рожденото ѝ име било Брайда.
Когато Иван Александър става български цар през 1331 г., Теодора се премества в столицата Търново и управлява заедно с него близо петнадесет години. Там продължава да насърчава и подкрепя развитието на книжнината – сред забележителните ръкописи от този период е българският превод на византийската Хроника на Константин Манасий, сега съхранявана във Ватиканския музей, и много други.
В Похвала на цар Иван Александър, съдържаща се в Софийския псалтир (Софийски песнивец, 1337 г.), Теодора е определена като „благочестива жена". От брака си с българския цар Теодора има четири деца - Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен Четвърти и Василиса. Царицата става ктитор на много църкви и манастири, сред които е и Басарбовският скален манастир край Русе.
През 1345 г. царят се развежда с нея заради жена от друга вяра, която след кръщението получава също името Теодора, а Теодора Басараб се оттегля в манастир, като избира да остане в България, за да не разваля отношенията между българската и румънската държава.
Не е известно точното място, където царица Теодора е била постригана в монашество под името Теофана, но се смята, че това е манастир край Търново. След разделянето на българското царство монахиня Теофана последвала сина си Иван Страцимир, който става видински цар и създава центрове за преписване на аскетични съчинения в Ловеч, Търново и Видин. Тя се установила в Алботинския манастир, намиращ се на 20 километра от Видин.
Според преданието на румънци, живеещи в този край, Теофана е погребана пред олтара на скалната църква на Алботинския манастир. Точната дата на смъртта ѝ не е известна. Всяка година на 28 октомври вярващите във Видин почитат св. Теофана Басараб.
