Още през първите дни след основаването на Христовата Църква много жени с готовност приели християнската вяра и ревностно служели на Господа. През време на гоненията те проявявали необикновена твърдост, смело изповядвали вярата си, понасяли страшни изтезания и с радост жертвали живота си за Христа.

Когато от ІV век започнало да се разпространява пустинното подвижничество, много християнки тръгнали по този път и служили на Господа чрез самоотречение и чрез трудния подвиг на пустинножителството.

Така преподобна Матрона Цариградска, която понесла от мъжа си много гонения за своята ревност към вярата, се подвизавала дълги години в манастир и сама основала в Цариград женска обител. Като прекарала в иночество 75 години, тя умряла на 100 години, през 492 година.

Преп. Теоктиста, родом от остров Лезбос (Лесбос), постъпила в манастир на 17-годишна възраст. Разбойници разорили манастира, взели със себе си в Парос и монахините, мислейки да ги продадат като рабини. Теоктиста успяла да избяга и като дошла до едно пустинно място на остров Парос, там прекарала 35 години при един запустял храм. Случайно ловци дошли на това място и намерили отшелницата. По нейна молба един от ловците й донесъл св. Причастие. Тя се приобщила със св. Тайни и скоро след това спокойно предала душата си Богу през 881 година.