200 Всемирното Православие - СВ. ПРАВЕДЕН МИХАИЛ БЪЛГАРСКИ ВОИН  (2)images?q=tbn:ANd9GcSEdmiD3MX2AoqTHEYdxlvLAgwU0AgeYm7kgLLjPx5TfISWDXsZuw Всемирното Православие - СВ. ПРАВЕДЕН МИХАИЛ БЪЛГАРСКИ ВОИН  (2)ПРОСТРАННО ЖИТИЕ

Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III[11   ]. По произход той бил българин и се родил в град Потука[12   ]. Знатните родители на Михаил принадлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали светото дете, заради неговото благочестие.

 От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение. След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд.

По това време етиопците и агаряните[13   ] вдигнали война срещу Гръцкото царство и се насочили към столицата му. В защита на Отечеството излязла голяма войска и посрещнала многобройните агарянски войски. Като видели обаче, че етиопците и агаряните ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, гърците избягали в планините и се скрили на безопасни места.

В гръцката християнска войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се врязал в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си. В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете, така че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършено невидими.

Като благодарил на Бога за даруваната победа, той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си. По пътя се случило следното чудо.

Свети Михаил се спрял на едно място за отдих[14   ]. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовищен змей и изпояждал хора и добитък.

Един от слугите му видял дим, близо до езерото. Като взел хранителните запаси, той тръгнал натам и видял девойка, която плачела и чакала нещо. Слугата започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му го попитал защо се е забавил и защо е изгоряла храната. Тогава слугата подробно разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.

Като изслушал разказа, свети Михаил решил да отиде там и започнал да събира своите слуги, но те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия слуга.

Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея. Изумен от разказа на девицата, светият заповядал на слугата си да се отдалечи с коня и да чака отстрани, а сам паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.

Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите ѝ .

И така, на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.

След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.

При гроба на свети Михаил започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.

След много години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм[15 ].


[10   ] Житието е съставено въз основа на: 1. Славянското синаксарно сказание, древните текстове, на което били издадени от преосвещения архиепископ Филарет и академик А. Н. Веселовски; също така, с някои изменения сказанието влязло в печатния славянски Пролог. 2. Похвално слово за Михаил Воин, написано от Евтимий, патриарх Търновски (1375-1393 г.) и издадено в числото на творенията на свети Евтимий от Г. Колужняцки във Виена през 1901 г.

[11 ] Византийският император Михаил III умрял през 867 г.

[12 Предполага се, че това е днешният Батак, в околностите на град Пловдив (Филипопол), който принадлежал тогава към Гръцкото царство.

[13 ] Вероятно тук се разбира войната на император Михаил III с арабите през 865 г.

[14 Мястото на чудото със змея в печатния Пролог е наречено Раитско място, а преосвещеният Филарет предполага, че това е известната Раитска пустиня на два дни път от Синай. Но в древните ръкописни жития се говори не за Раитското място, а за Стиранско, или Тиранско място. Може би под “Тиранско място” се разбира, според мнението на академик Веселовски, Тирана, град и област близо до Дурацо (Дурас) и Алесио на Балканския полуостров, близо до Адриатическо море.

[15 ] През ХIV век при последния търновски патриарх Евтимий, който съставил Похвално слово за свети Михаил, мощите почивали в Търново, в патриаршеския съборен храм. В началото на ХIХ век били пренесени във Влахия.