Преподобният Павел Латрийски бил роден в град Елей (град в Мизия, северозападна област на Мала Азия, близо до Пергам, бел.авт.), от благородни родители. Още като малък той изгубил баща си и се възпитавал в обителта „Св. Стефан“ във Фригия.

Скоро след това погребал и майка си и още като юноша изцяло се посветил на служение на Бога в един манастир на планината Латра, недалеч от Милет.

Той умъртвявал плътта си, никога не лягал на одър и дори на рогозка, а облегнат на някое дърво или камък, си отдъхвал в кратък сън. Често, за да преодолее съня, той окачвал два големи камъка на гърба си и преди утренята обикалял манастира или на брега на близкия поток се предавал на гореща молитва и богомислие.

Но преподобният Павел не се задоволил с тези подвизи и за да се посвети всецяло на Христа, се оттеглил в безмълвие в една пещера, а по-късно се преселил на висока планина. Овчар случайно го открил в уединението му и му доставял храна.

Преуспявайки в духовното съвършенство, той се сподобил от Бога с дар да вижда невидимия свят и вършел чудеса.

Славата на дивните му подвизи и на светото му житие привличала при него много подвижници, които се заселили в подножието на скалата и устроили манастир. Император Константин Багрянородни често му пишел, като го молел за молитви и съвети. Българският цар Петър и римският папа го почитали заради богоугодния му живот.

Тъй като безмълвието му се нарушавало от многобройните посетители, преподобният Павел на два пъти се оттеглял на остров Самос, където основал лавра и възстановил три манастира, разорени от агаряните. Когато отново се завърнал в Латра, той предсказал часа на кончината си. После слязъл от планината, благословил братята и с мир предал духа си на Господа.