p1b43b1hnt1rhkbnv1ac25lv1eu03 Всемирното Православие - ЖИТИЕ НА СВЕТИ БОНИФАЦИЙ МИЛОСТИВИ, ЕПИСКОП ФЕРЕНТИЙСКИСвети Бонифаций бил родом от Тускийската област, в Италия. Още от детството си се отличавал с любов към бедните; когато му се случвало да види някой без дреха поради бедност, той свалял дрехата от себе си и го обличал; затова си идвал у дома ту без хитон, ту без наметало и майка му, която била бедна вдовица, често му се сърдела и казвала:

- Напразно постъпваш така, като обличаш бедните, сам бидейки беден.

 

Веднъж тя влязла в житницата си, в която имало запас от зърно за цялата година и я намерила празна: синът Бонифаций тайно бил раздал всичко на бедните; и майката започнала да плаче, да се удря по лицето и да нарежда:

- Горко ми, откъде ще взема храна за цялата година и с какво ще храня себе си и семейството си?

Бонифаций дошъл при нея и почнал да я утешава; и като не могъл да я успокои с думи след силния плач, той я помолил да излезе за малко от житницата. Щом майката излязла, светият затворил вратата, паднал на земята и почнал да се моли на Бога, и в същия час житницата се напълнила с пшеница. Като благодарил на Бога, той повикал майка си. Когато видяла, че житницата е пълна със зърно, тя се утешила и прославила Бога. Оттогава тя вече не забранявала на сина си да раздава на бедните колкото поиска, тъй като видяла в него толкова голяма вяра, по силата на която той не обеднява от подаянието и получава толкова, колкото изпроси от Бога.

Майката на светия имала в дома си кокошки, които една лисица отмъквала, причинявайки с това щети на бедната вдовица. Веднъж, докато седял пред вратите на дома си, блаженият Бонифаций видял как лисицата дошла, както и друг път, грабнала една кокошка и избягала в гората. Съжалявайки за огорчението на майка си, той изтичал в храма, паднал на земята и в молитва се оплакал на Бога от лисицата, като казал:

- Господи, нима Ти е благоугодно да не мога да се храня от трудовете на майка си? А ето, лисицата идва и отмъква храната ни!

След молитвата Бонифаций се върнал у дома си и видял, че същата лисица дошла в двора им и носела откраднатата птица между зъбите си; тя я пуснала жива пред Бонифаций, а сама веднага издъхнала. Така Бог и в малките неща слуша тези, които се надяват на Него, имайки голяма грижа за нас, та като получим от Него малкото, да се надяваме да получим и по-голямото.

Впоследствие свети Бонифаций бил поставен за епископ на град Ферентин. За многото му чудеса разказва презвитер Гавденций, който бил слуга на светеца и видял с очите си всичко сторено от него.

Ферентинската епископия се намирала в голяма бедност, която за благочестивите хора служи като пазителка на смирението. За прехраната си епископът не притежавал никакво църковно имущество, освен доходите от едно лозе, принадлежащо на църквата. Веднъж паднал голям град и поразил всички лози, така че само тук-там останал по някой грозд. Като влязъл в лозето, блаженият Бонифаций видял, че всичко е поразено, и започнал да благодари на Бога, че при тази своя бедност почнал да търпи още по-голяма нищета. А когато настъпило времето на узряване на гроздето, Бонифаций, както винаги, поставил стража и наредил бдително да охраняват останалите гроздове. Един ден наредил на внука си - презвитер Констанций, да измие всички съдове за вино, с които разполагал епископският дом, и да ги насмоли според обичая. Като чул това, презвитерът много се учудил, че той, без да има вино, заповядва да се приготвят винените съдове. Презвитерът не се осмелил да попита защо трябва да се приготвят съдовете, но изпълнявайки заповедта, направил всичко според обичая. Като влязъл в лозето и като обрал гроздовете, блаженият Бонифаций ги занесъл в точилото и наредили на всички да излязат оттам, а сам останал с едно момче, на което наредил да изстиска гроздовете в точилото. Когато виното започнало по малко да тече от точилото, светият го налял в съд и разлял по малко във всички приготвени стомни, за да ги благослови, като разделил цялото вино така, че съдовете едва се намокрили. Така Бонифаций благословил всички съдове, повикал презвитера и му наредил да покани всички бедни, за да дойдат и според обичая да си вземат от новото вино, намиращо се в стомните. Тогава виното в точилото почнало да се увеличава и всички донесени съдове на бедните се напълнили. Като видял, че виното стигнало за всички, светият наредил на момчето да излезе от точилото; а избата с виното затворил, поставил печат и отишъл в църквата. След три дни повикал презвитер Констанций и като се помолил, отворил вратата на избата и видял, че всички съдове и стомни, в които било налято по малко вино за благословение, били препълнени с руйно вино, така че то преливало и дори земята била напоена с вино. Като видял това, презвитерът силно се удивил, но светият му забранил да казва на когото и да било, боейки се и избягвайки суетната човешка слава.

Друг път, когато се празнувала паметта на свети мъченик Прокъл, един благороден мъж от същия град, на име Фортунат, помолил свети Бонифаций, след като извърши службата на светия мъченик, да дойде в дома му и да го благослови; светият не му отказал, защото Фортунат го помолил за това с вяра и истинска любов. Като извършил Божествената служба, Бонифаций отишъл да почете трапезата на Фортунат. Преди да успее да се помоли пред трапезата, един уличен комедиант застанал пред вратите с маймуна и заудрял кимвали. Като чул звуците на кимвали, светият се разсърдил и рекъл:

- Уви, мъртъв е този нечестивец, наистина е мъртъв; дойдох да обядвам и още не съм отворил устата си за обичайната възхвала на Бога, когато той ме изпревари, дойде с маймуна и засвири на кимвали!

И добавил:

- Идете, дайте му да яде и да пие, но знайте, че е мъртъв.

И този нечестив човек, като взел хляб и вино, искал да излезе през вратата, но внезапно паднал голям камък и го ударил по главата; уличният комедиант паднал на земята и полумъртъв бил отнесен на ръце в дома си, а на следващия ден умрял, както и предсказал светецът. Поуката от тази случка е, че трябва да благоговеем пред светите Божии угодници и да ги почитаме, понеже те са храмове Божии и Бог пребивава в тях. Когато светец се прогневи, заедно с него се гневи и живеещият в него Бог и тогава светецът може с една своя дума да накаже и дори да убие оскърбилия го.

Друг път същият презвитер Констанций, внукът на светеца, продал коня си за 20 златни монети и като ги сложил в ковчеже, отишъл по делата си. Неочаквано се случило така, че мнозина бедни дошли при епископа и настойчиво го молели да им помогне с нещо. Нямайки какво да им даде, светият скърбял в душата си, като не желаел да отпрати бедните без помощ. Като си спомнил за парите на Констанций, получени за коня, отишъл в стаята, където било ковчежето му, и по благословена причина го отворил, взел златните монети и ги дал на бедните. Когато презвитерът се върнал и видял ковчежето отворено и не намерил в него пари, той силно се наскърбил, вдигнал голям шум и гневно закрещял:

- Не мога повече да живея тук!

Виковете му събрали всички, които били в епископския дом. Дошъл и самият епископ и почнал да го утешава, говорейки му с благи думи. А той с досада отвърнал на светеца:

- При теб всички живеят добре, само аз нямам място и не мога да живея спокойно; дай ми парите и ще си тръгна от теб.

Епископът отишъл в храма на Пречистата Богородица, облякъл фелона си и като повдигнал нагоре ръце и възвел очи към небето, се помолил Господ да му изпрати отнякъде толкова златни монети, колкото взел от презвитера, за да му ги даде и да смекчи гнева му. Молейки се, светият видял двадесет златни монети, които внезапно се появили на фелона му между издигнатите нагоре ръце, и блестели така, сякаш току-що били извадени от огъня. Като благодарил горещо на Бога, епископът излязъл от църквата и хвърлил парите върху дрехата на разгневения презвитер, като казал:

- Ето, вземи парите, за които скърбеше, и нека ти бъде известно, че заради скъперничеството си след смъртта ми, няма да бъдеш епископ на тази църква!

Наистина, така и станало: презвитерът за това и трупал пари, за да получи епископство, но думата, казана от Божий човек, никога не е напразна, и Констанций завършил живота си в презвитерски сан.

Веднъж двама готи отивали в град Равена и като странници били приети с любов от свети Бонифаций в епископския дом. Когато тръгвали, на прощаване епископът сам им налял вино в дървен съд и им го дал за из път като благословение. Съдът бил малък, така че виното би трябвало да стигне само за един обяд. Те го взели и тръгнали и в обичайното време пили вино; но виното в съда изобщо не намалявало и съдът винаги оставал пълен. Като прекарали няколко дни в Равена, те се върнали и отново отишли при светеца, като му благодарили за благословението и му донесли съда пълен, като съобщили, че през целия път никъде не са пили друго вино, но въпреки това то не намалявало.

Не трябва да се премълчава и това, което разказва един от клириците на тази страна, мъж честен.

- Веднъж свети Бонифаций - казва клирикът - влязъл в лозето си и видял толкова гъсеници, че цялото лозе било покрито и цялата зеленина щяла да бъде унищожена. И светият рекъл на гъсениците: заклевам ви в името на нашия Господ Иисус Христос, вървете си оттук и не смейте повече да ядете от тази трева; и в същия час, по думата на Божия угодник, цялото множество излязло от лозето, така че там не останала нито една гъсеница.

Господ Бог, Който прославя Своите светии и изпълнява желанието на тези, които се боят от Него, да бъде и Сам прославян в тях во веки. Амин.