Житиен разказ

Божественото евангелско учение бе проникнало по всички кътове на световната Римска държава. Стотици хиляди люде бяха възродени чрез това учение. Просветени и облагородени чрез силата на вярата в Христа Господа, тия люде бяха най-добрите, честни и почтени граждани и най-добросъвестните и верни поданици на държавата. При все това обаче тяхното вероизповедание и в третия век още не бе признато официално от държавната власт. Събранията си християните правеха тайно ноще, в подземни скривалища - катакомбите.

Тук те слушаха евангелската поука, извършваха молитвено богослужба, приобщаваха се със светите тайни Христови. А когато се прилагаха царските заповеди за жестоките и кървави гонения на християните, заради вярата им в Христа Спасителя, тук мнозина се криеха от мъчителите.

А такива заповеди или декрети римските царе-езичници издаваха твърде често. Люти и страхотни гонения се заповядваха с тия декрети; жестоки и кървави наказания се налагаха на „виновните". Затворите биваха препълвани с най-добрите християни, отказали да се поклонят на бездушните идоли. Всеки ден в Рим и във всички римски провинции се издаваха присъди за измъчване на провинени, поради вярата им в Христа Бога, християни. И тия присъди най-безмилостно се прилагаха. Ръце и крака се отрязваха; цялата кожа от лицето до нозете се одираше; цялото тяло на мъчениците се набиваше с железни гвоздеи; залени със смола върху дървеници ги изгаряха; на дървени кръстове, и с глава надолу ги разпъваха; на разкъсване от зверове ги хвърляха и с меч главите им отрязваха.

Но напразно! Рядко, твърде рядко, някой, уплашен от мъките, се отричаше от вярата си в Христа Бога. А изобщо всички други, благодатно подкрепени, мъжествено изтърпяваха мъките и умираха с духовно отправен горе взор към очакващото ги блаженство във вечния живот. И в най-трагичния момент на страданията духовна възторжена радост преизпълняше душата им. Достоверността на тая истина се подчертава от следващия исторически разказ за благодатно просветената мъченица Доротея Кесарийска.

***

Доротея бе родена в града Кесария, Кападокийска област, в Мала Азия, от богонравни и простодушни родители. Дадено ѝ бе добро домашно въпитание и солидно тогавашно образование. Като дете тя по природа беше кротка, смирена, твърде набожна и любознателна. Щастлива се чувстваше близо до храма Божи, където обичаше да се моли и прислужва. Поради голямата си любознателност, Доротея още в най-ранната си девическа възраст прояви чудни знания и умствена зрялост. По мъдростта в разсъжденията по важни жизнени и духовно-нравствени въпроси, тя учудваше всички. По външен образ и стойка, изразяваше достойнство, нежност, простодушие и благородство. Поглед - честен, живот - свят, девство - непорочно, обноски - обаятелни. По вярата и любовта си към Христа Господа тя бе достойна за небесния царски чертог. И за да стане още по-достойна за Христа, тя удвои своя подвиг в служба на Бога и ближните. Така нейната простодушна доброта и духовно-нравствена красота се разрасна и разнесе по целия град и цялата област. От всички бе обикната. Идваха и от далечни места да я видят и ѝ се порадват. И в радостта си възторжено възхваляваха и благодаряха на Бога Господа, загдето благодатно създава такива образци на духовно-нравствено съвършенство, служещи за утеха и радост на църковния народ.

Управител (игемон / хегемон) на Кападокийската област през това време бе царският довереник Саприкий. Той бе зъл гонител на християните. Доложиха му за прочутата и всеобщо почитана в град Кесария и областта християнка Доротея. Щом е християнка, прочута и всеобщо тачена, той реши да я види лично. И веднага дойде в Кесария, установи се в градския съвет и заповяда да намерят Доротея и я доведат при него. Тя разбра, че ще бъде съдена заради вярата ѝ в Христа Бога и застана покорно пред тоя нечестив съдия.

- Как се казваш? - запита я той.

- Името ми е Доротея - отговори девойката.

- Повиках те - рече ѝ Саприкий - да ти заповядам, от името на нашите велики Римски царе, да се поклониш на нашите безсмъртни богове и да им принесеш жертва.

- А пък Бог, Който е Цар на небето - отговори Доротея - ми заповяда само Нему да се покланям и Нему едному да служа. Нали така е и писано: на Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш (Мат. 4:10). А боговете, които не са направили небето и земята, да погинат. Трябва, прочее, разумно да се обсъди въпросът: повелите на кой цар подобава да изпълняваме: на земния или на небесния, кого да слушаме: живия всемогъщ Бог на небето или смъртния и немощен цар на земята?

- Ако искаш - каза ѝ Саприкий - да се опазиш цяла, здрава и неосквернена, остави твоето християнство и принеси поклонна жертва на боговете. Ако  ли не, ще се изпълни царската повеля: ще бъдеш подложена на най-люти изтезания и по най-жесток начин измъчвана.

- Не! - отговори категорично светата девица - от Христа Бога няма да се отрека. От яростта на безумни човеци не се боя. Те са подобни на безрасъдни псета, които безпричинно лаят, зъбят се и безпокоят мирните, минаващи по пътя люде.

- Както виждам - рече ѝ Саприкий - ти искаш да погинеш с най-люто-горчива смърт. Съветвам те, послушай ме, поклони се на боговете и се избави от страхотните мъки.

- Налаганите от тебе мъки - отговори Доротея - са временни, вечни са мъките в геената. Аз искам да избегна вечните мъки, от временните не се страхувам. Добре помни думите на моя Господ Бог, Който казва: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената огнена" (Мат. 10:28).

- Не - рече Саприкий - ти трябва да се боиш от нашите богове, та да не би, като не им принесеш поклонно жертва, разгневени, да погубят и душата, и тялото ти.

 - Казах ти вече, игемоне, - отговори светата Доротея - никога ти не можеш да ме убедиш да принеса жертва на идолите и бесовете!

Като изслуша тази смела реч, Саприкий пламна в неукротима ярост. И заповяда на полицаите да изведат Доротея на мястото, където ще бъде подложена на жестоки изтезания. Той очевидно предполагаше, че тя ще се уплаши и ще се съгласи да се поклони на бездушните идоли. Но, напразно! Застанала на мястото на мъчението, Божията избраница Доротея, безбоязнено и мъжествено, се обърна към силно разгневения игемон-съдия и му рече:

- Защо бавиш започването да ме изтезават? Прави по-скоро, каквото ще правиш! Защото аз бързам да видя Оногова, заради любовта на и към Който нито се боя да страдам, нито от мъчителна смърт се ужасявам.

 - Кой е Тоя - запита я Саприкий - Когото тъй силно желаеш по-скоро да видиш?

- Той е Христос, Син Божий - отговори Доротея.

- И къде се намира Тоя тъй въжделен за теб Христос, Син Божий? - пак запита Саприкий.

- Със Своя Божествено-творчески дух - отговори девойката - Той е всякъде в света. А по човешки ние изповядваме, че Той е на небето, седи отдясно на Бога Отца, а с Тях и Дух Светий, съставляващи еднинно Божество - Троица единосъщна и неразделна. Той призовава и нас там, в рая на вечния блажен живот. Тук светиите са в безспирно душевно благоразположение и радост. Всичко това са неща, от предвечния Бог-Творец приготвени, о, Саприкий! И ако ти бъдеш вярващ, би се избавил от погибел и би влязъл в тоя рай на неизречените сладости Божии.

- Трябва - рече игемонът - тия празни мечти на суетността да изоставиш; да принесеш поклонна жертва на боговете, да се омъжиш и да се веселиш в живота, а не да погинеш тъй също, както, поради безумието си, погинаха твоите отци и близки.

- Не - рече Доротея - никога няма да се поклоня на вашите богове, защото съм християнка. Никога няма да стъпя в земен брак, защото съм обречена невеста на Христа Бога. Това е моята вяра, която ще ме въведе в небесния рай, в чертога на моя въжделен Небесен Обручник.

Разпитването свърши. Игемонът опозна добре вярата и духовно-нравствената сила на благородната и свята девица Доротея. Той я лиши от свобода, подложи я на мъчителни изтезания. Но разбра, че насилствено не ще може да я застави да се отрече от вярата си в Христа и да принесе поклонна жертва на бездушните идоли. Затова реши да опита средства тя доброволно да стори това.

Имаше в града две, познати нему жени, еднородни сестри, Христина и Калиста. По-рано те бяха много добри християнки. През време на едно, внезапно започнало се, гонение на християните те бяха заловени и изпратени пред съда. Предстоеше да изберат едно от двете положения: или да поддържат вярата си в Христа Бога и да пострадат за нея, или да се отрекат от Христа, да принесат жертва на идолите и да бъдат освободени. Те се уплашиха, отрекоха се от вярата си в Бога, поклониха се на идолите и бяха освободени. Но, безпокоени от съвестта си, поради измяната на вярата си, потърсиха утеха в крайно разпуснатия живот с безверниците и гонителите на християнството. По тоя начин те забогатяха. Станаха популярни сред обществото. Властниците, които насилваха християните да се отричат от вярата си в Бога и да се покланят на идолите, сочеха примера на Христина и Калиста. При тия две сестри реши Саприкий да изпрати да поживее светицата Доротея, та дано тя се повлияе от тях и доброволно се отрече от Христа. Той ги призова насаме, съобщи решението си, даде им наставления и каза:

- Както вие изоставихте християнската вяра, принесохте поклонно жертва на нашите непобедими богове и чрез това получихте пълна свобода, популярност в обществото и богатство, постарайте се сега и тая девойка да убедите да се отклони от християнското си безумие и да се приобщи към нашите богове. Щом успеете да сторите това, ще получите от нас по-голяма почит и по-богати дарове.

Двете морално паднали сестри - Христина и Калиста - с готовност се подчиниха на тая заповед. Веднага приеха и заведоха Доротея в своя дом. След като се опознаха и поприказваха с премъдрата, нежна и благонравна девойка, те, изпълнявайки поръчката на Саприкий, започнаха да я увещават и казваха:

- Послушай съвета на управителя, мила и добра сестро! Ти си още твърде млада, и съветът на умните и опитни хора ти е необходим. Стори това, що ти предлага той. Спаси себе си от жестоките и непоносими мъчения, както и ние сторихме. Добре е човек да се погрижи овреме, щото сладкият и приятен живот в тоя свят да не бъде заличен с мъки и страдания и да не бъде прекратен преждевременно.

 - О, мили сестри, - отговори младата и нежна девойка - какво голямо щастие би било за вас, двете, ако бихте послушали моя съвет да се разкаете за греха си, който сте сторили, като сте се отрекли от живия истински Христос Бог и сте се поклонили и жертва принесли на бездушните и мъртви идоли! Колко голяма радост би било за безсмъртните ви души, ако разкаяни отново се обърнете към Христа Спасителя, за да се спасите от страшния адски огън. Защото нашият Бог е благ и богат, и със щедростта Си и с милосърдието Си към ония, които от все сърце и душа се обръщат към Него за милост.

- Уви! - рекоха двете сестри - ние вече сме мъртви за Христа. Щом сме се отрекли от Него, как би било възможно пак да се обръщаме към Него за милост.

- По-голям грях е - каза им света Доротея - човек да се отчайва и съмнява в Божието милосърдие, отколкото да се поклони на идолите. Не се отчайвайте и вие. Не се съмнявайте, че добрият и просветено изкусен Лекар би могъл да излекува вашата рана. Изобщо няма рани, които Христос не би могъл да излекува. Нарича се Той Спасител, за да спасява; нарича се Избавител, за да избавя! Той е Освободител, за да освобождава. С пълно разкаяние и жива вяра се обърнете към Него и опрощение непременно ще получите.

 В този момент двете сестри се хвърлиха в краката на светицата и с плач и ридание я молеха тя молитвено да ходатайства пред милостивия Господ Бог да приеме тяхното покаяние и да им прости греха.

Душевно развълнувана, блажената св. Доротея, коленичила редом с тях, веднага произнесе ходатайствена молитва. Упомена трогателните и обнадеждаващи думи на Спасителя и рече: „Господи, Боже, нали Ти си казал, че голяма радост бива на небето, сред ангелите Божии, за покаял се грешник на земята" (Лука 15:7). И още Ти чрез пророка си рекъл: не искам смъртта на грешника, а искам да се покае и да бъде жив (Йез. 33:11)! Прояви сега Твоята благодат към тия Твои две овци, които дяволът бе откраднал от Тебе. О, добрий Пастирю, те дълбоко се каят за греха си и молят прошка. Прости ги! Възвърни тия Твои овци в Твоето стадо. Нека това стане пример, който да се последва от всички, които са отпаднали от вярата".

Подир някое време игемонът Саприкий даде заповед двете сестри - Христина и Калиста - да се явят при него заедно със св. Доротея. Той поиска да узнае как двете сестри са извършили възложената им задача - дали са успели да преклонят Доротея към боговете. Разтревожени, но окуражени от присъствието на светицата, те решително заявиха:

- Ние сме се заблудили и голямо зло сме си сторили, като се уплашихме от временните жестоки мъчения, та принесохме поклонна жертва на бездушните идоли. Разкаяхме се, та молихме младата мъченица Доротея да ни отреди покаяние, чрез което бихме могли да получим от нашия Христос Бог опрощение на греха ни.

Като изслуша тая простодушна изповед на двете сестри, Саприкий, в бясна ярост, раздра дрехите си. Па веднага издаде жестоко-наказателна присъда: двете сестри да бъдат свързани гърбом в един вързоп, който да се постави в дървена делва, добре обляна със смола, сложена върху голям дръвник и да се запали, та двете християнки да бъдат изгорени. Сред лумналата и пращяща огнена стихия се чуваше гласът на двете мъченици, които изпращаха последни молби към Бога и трогателно изговаряха: „Господи, Иисусе Христе, приеми нашето покаяние и опрости греха ни!"... А младата светица Доротея гледаше от страна пламъците, в които изгоряха двете спечелени от нея за Бога мъченици и велегласно ги окуражаваше с думите: „Заминавайте, мили мои сестри, отивайте преди мен в светоотеческия дом и бъдете уверени, че грехът ви е опростен. Изгубеният ви по-рано мъченически скъпоценен венец е намерен. Сега вече без всяко съмнение ще си го получите. Отивайте в светлия Бащин дом. Ще излезе да ви посрещне Сам милосърдният Отец, Който, развеселен от завръщането на блудния син, ще ви прегърне и ще ви възвеличи пред Своите ангели и в редиците на светите мъченици ще ви зачисли". Така тия две жени, едноутробните родни сестри, Христина и Калиста, разкаяни, завършиха страдалчески живота си и приеха победния венец на мъченичеството.

***

Подир някое време игемонът Саприкий отново се зае да довърши делото на младата света мъченица Доротея. Той я призова, и както по-преди, започна да я измъчва. Въпреки острите болки, които ѝ причиняваха, тя бе весела и душевно благоразположена. Това силно разяряваше Саприкий. Той я запита:

- Отгде тая радост, бидейки ужасно измъчвана?

- Да - отговори му светицата - никога в живота си не съм била така радостна, както сега! Радвам се преди всичко за ония двете, на които дяволът, чрез тебе, бе поразил душите, а благодатта Божия, чрез мене, ги спаси и отново ги върна при Христа Господа. Радвам се, защото има веселие на небето. За тия спасени души там се радват ангелите, веселят се архангелите, а заедно с тях ликуват  светите апостоли, тържествуват пророците и мъчениците. Прочее, прави каквото има да правиш с мене. Побързай! Защото и аз искам да отида и взема участие в светлата веселба там. Искам да се радвам на небето с ония, с които плаках на земята.

И Саприкий заповяда да започнат новите мъчения. С горящи свещи опалваха прекрасното ѝ свято тяло. Тя сякаш не чувстваше болките и ставаше все по-весела, лицето ѝ повече просветляваше. Силни удари ѝ нанесоха по лицето и по устата, с която уж много се подсмивала и оскърбявала боговете. А тя обърна поглед към озлобения Саприкий и му рече: „О, окаянико, ти и твоите бездушни идоли сте нищо!". И за тези думи пак ѝ нанесоха силни удари по лицето. При все това тя не престана да бъде весела и засмяна. Най-сетне стражарите, които се изреждаха да я бият и измъчват, се измориха и прекратиха изтезанието. Тогава Саприкий издаде смъртна присъда с тия думи: „Девицата християнка Доротея, която не иска да принесе поклонна жертва на безсмъртните богове и пожела доброволно да умре за някакъв незнаен човек, наричан Христос, повеляваме да бъде посечена с меч".

Като узна присъдата, младата светица мъченица Доротея радостно и велегласно извика: „Благодаря Ти, възлюблени мой Христе Боже, задето най-сетне ме призоваваш в Твоя небесен рай и ме въвеждаш в пресветлия Твой чертог!" Поведоха я към лобното място на заколение с остър меч, пресрещна я Теофил схоластик, съветник на игемона, извика ѝ подигравателно и рече: „Слушай, невесто Христова, кога се настаниш в райските градини на твоя небесен Обручник, изпрати ми красиви рози и прекрасни хубави ябълки!" Светата мъченица го погледна и рече: „Бъди уверен, ще ти изпратя и веднага ще ги получиш!"

Като пристигнаха на лобното място, Доротея поиска разрешение за минутка да се помоли на своя Бог. И като свърши молитвата си, внезапно пред нея застана светъл ангел, в образ на прекрасен юноша, и ѝ подаде, откъснати от райските небесни градини, три ябълки и три прекрасни червени рози. А тя се усмихна и му рече: „Моля ти се, занеси ги и ги предай на управителевия съветник схоластика Теофила! Кажи му, че това са цветята, които девицата Доротея обещала да му изпрати от райските небесни градини на нейния Обручник Христа Господа". Ангелообразният прекрасен юноша стана невидим. Блажената мъченица наведе главата си и острият меч мигновено я отсече. Св. Доротея с възторжена радост отиде при въжделения си обручник Христа Господа. Когото от детинство бе възлюбила, в Чието име бе се подвизавала през целия си земен живот, от ръцете на Когото приема сега победния венец и в Чиито райски градини се наслаждава със свят и блажен живот.

***

В това време, когато славната мъченица Доротея заминаваше към тоя блажен живот, при Теофила се събраха мнозина негови връстници и приятели. Теофил ги посрещна весело и с неудържим смях. „Каква е причината на този силен смях?" - запитаха приятелите му. „Веднага ще ви обясня - отговори той - за да се посмеете и вие. Навярно познавате или поне сте чували за прочутата в града и в областта девица Доротея. Тя наистина бе почтена, мъдра и морално издигната мома. Ползваше се с всеобща обич. За съжаление тя бе и крайно фанатична християнка. В главата ѝ бе загнездена фикс идеята, че тя е родена да бъде невеста на някой си Иисус Христос, небесен цар, че и като завърши земния си живот, ще отиде при Него да се настани в райските му градини и да започне блажен вечен живот. За всичко това тя говореше с твърдо убеждение публично. Нейният Обручник Христос уж бил истинският жив и всемогъщ Бог и че Той щял да нареди така, както тя казва. Това Доротея подчерта и пред игемона, когато той я разпитва и ѝ заповяда да принесе поклонна жертва на боговете. Поради своя безподобен фанатизъм във вярата и в любовта към Обручника си Христа, тя не послуша мъдрите бащински съвети на управителя, отрече безсмъртието на боговете и жестоко ги оскърби. И поради това биде осъдена на смърт чрез посичане с меч. И ето, когато я водеха на лобното място вън от града, аз я пресрещнах и си направих удоволствието да я подиграя шеговито. Казах ѝ: Хайде, на добър час, Доротео, изпрати ми от небесните райски градини на твоя Обручник вкусни ябълки и красиви рози! А тя се обърна, нежно ме погледна и сериозно ми отговори: "Бъди уверен, ще ги получиш". Изби ме в неудържим смях, от който и досега не мога да се успокоя." Силно се разсмя и цялата компания. Всички тук събрани бяха езичници, идолопоклонници. Разгулни люде. Изговориха много шеговити подигравки по адреса на християнството и на блажената мъченица Доротея, която сега вече щастливо бе заминала за райските градини на своя Обручник...

Но смехът и шегите изведнъж замлъкнаха. Настана гробна тишина. Случи се нещо необикновено. Пред Теофил застана ненадейно ангелообразен юноша. Подаде му три райски ябълки и три прекрасни червени рози, произнасяйки думите: „от блажената Доротея". Юношата след това стана невидим. А Теофил, с розите в ръка, смутен и пребледнял, остана като закован на стола си. Впрочем смущението бе общо. Но най-сетне настъпи малко успокоение. Всички вземаха в ръце и, учудени, разглеждаха райските ябълки и прекрасните рози, силното благоухание на които изпълваше цялото помещение. Теофил пръв заговори и рече:

- Драги приятели, разказах ви вече моето познанство с благовъзпитаната и благоразумна християнка Доротея. Знаете, че тя бе осъдена на смърт и посечена с меч. Пред тоя щастлив за нея момент, аз си позволих да се подиграя с вярата ѝ в нейния Обручник Христос и с Неговите небесни райски градини. Признавам сега, че съм сгрешил. Тя обеща да ми изпрати исканите от мене, подигравателно, райски цветя. И ето, тя ми ги изпраща, за да изобличи моето грубо неверие. Сила някаква ме завладява и ми внушава вярата, че Доротея наистина е блажена невеста Христова и се намира вече в небесните Негови райски градини. Внушава ми вярата, че Христос е истинският жив Бог - Творец на света и Промислител. Блажена е Доротея, която с такава беззаветна преданост и тъй усърдно Му служи през целия си земен живот и така саможертвено пострада за Неговата любов и правда. Прочее, и аз вярвам, че Христос е истински Бог и Мироспасител. Убеден съм, че, като нея, са блажени всички ония, които изповядват Неговото Божество и страдат за името Му. Вярвам, и ще последвам примера на блажената Доротея.

- Побеснял ли си, Теофиле, - викаха приятелите му - или се глумиш?

- Нито съм побеснял - отговори той - нито се глумя, а говоря със здрав разум и с искрена вяра, че Христос е истински Бог.

- Но - питаха го приятелите му - защо и как тъй внезапно стана тая дълбока промяна в мисълта и убеждението ти?

- Защо ли - отговори той - сега в кой месец на годината сме?

- Във февруари - отговориха му те.

- Е, добре - рече Теофил - сега по цяла Кападокия е люта зима, всъде земята е замръзнала, покрита със сняг и лед. Няма нито дърво или растение покрито с листа и цвят. Отде тъй внезапно са взети тия хубави ябълки и прекрасин рози? Тяхната свежест, дивна красота, зелени клонки, пресни листа, а най-вече чудното благоухание, говори за това!

- Да! - призна цялата приятелска група - тук има нещо извънредно. Защото ние и през обикновеното за плодове и цвят време такива като тези не сме виждали...

***

По тоя начин съветникът на Кападокийския управител схоластикът Теофил внезапно биде възроден чрез вярата в Христа Господа. С дълбоко убеждение той призна и изповяда истинския Бог Христа Спасителя и стана Негов ревностен благовестник. Мнозина от роднините и приятелите му идваха да го посещават. С щастливо душевно благоразположение ги посрещаше той. Главната тема за разговор им бе неговата вяра в Христа и щастливата съдба на славната мъченица Доротея, за нейния блажен живот  в небесните райски градини и за изпратените му от там плодове и цветя. Като езичници идваха при него тия роднини и приятели, а подир изслушаните беседи си отиваха вече добри християни. Но тая благовестническа работа скоро се узна в двореца на управителя Саприкий...

Някой услужлив езичник бе отишъл при него лично, разказал му това, що върши Теофил: „Твоят схоластик Теофил, който досега преследваше християните и смъртни присъди прилагаше, сега пред вратите на двореца хвали, благославя и проповядва името на някой си Иисус Христос и убеждава слушателите, че Той е истински Бог, и те вярват и стават християни".

Игемонът Саприкий веднага даде заповед да се яви при него Теофил. След обикновените за близки приятели приветствия Саприкий веднага запита Теофил:

- Какво си говорил вън пред вратите на двореца, както и в дома си пред своите роднини и приятели, и кого си възхвалявал?

- Хвалех - отговори спокойно Теофил - Иисуса Христа, Когото по-рано, па и досега зле хулех.

- Учудвам се - рече Саприкий, - че така ревностно възхваляваш сега тогова, когото досега си ненавиждал и тъй враждебно гонил.

- Сега узнах - поясни Теофил, - че Христос е истински Бог. Той внезапно ме проствети, освободи ме от заблуждението ми и ми посочи правия път в живота. Той просветли и разума ми, та познах в Неговото лице истинския жив Бог.

- Наистина - рече игемонът - с теб е станало нещо чудно! Всички любознателни и разумни хора, чрез труд и усърдие, успяват да израснат в премъдрост. У тебе е станало обратното: ти си изоставил премъдростта и си станал безумен, щом си признал за истински Бог Тогова, Когото юдеите наказаха с кръстна смърт. Ти знаеш това от самите християни.

- Да! - отговори Теофил - чувах, че Христос е бил разпнат на кръст. Но съм се заблуждавал, като отричах Негово Божество и дълго време хулех Неговото име. Сега дълбоко се разкайвам за тоя си голям грях. Защото се убедих, че Той е истинският и единствен Бог-Създател. Поради това, от все сърце и душа, вярвам в безсмъртния Христа, Сина Божий,  и усърдно проповядвам Неговото име, име свято и благословено, име, в което няма никакво лицемерие и никаква измама, така както в идолите.

- Нима - рече игемонът - в нашите богове има лицемерие и измамничество?

- Да - отговори Теофил - те изцяло са такива. Какво друго представляват идолите, които човешката ръка от дърво издяла, от желязо и мед изкова и от олово извая? Какво са идолите, в които паяците ловните си мрежи плетат, и вътрешността им е пълна с мишки. Ако не е така, наречи ме лъжец. А понеже аз не лъжа и говоря истината, не е ли справедливо и ти да я усвоиш и да се отвратиш от лицемерието и лъжата. Защото подобава съдията сам да се отврати от лъжата и утвърди в истината, която изцяло е в истинския жив Бог Христа Господа Спасителя.

- Нима - нервно запита Саприкий - нашите богове не са живи?

- В идолите - отговори Теофил - виждаме някакво човешко подобие, но те нямат никакво чувство. Бог е невидимият, живият и всемогъщ Подател на живота. А идолите, от каквито скъпоценни материали и да са направени, си остават мъртви. Те биват от стража пазени, да не би крадци и разбойници да ги откраднат. А Небесният жив всемогъщ Бог от никого не се пази. Напротив, Той се грижи, закриля и пази Своите създания.

- О, окаяни Теофиле, - извика игемонът - виждам, че си си избрал най-злата и пагубна смърт!

- Не - каза блаженият Теофил - аз си избрах, и ще го придобия, най-добрия и щастлив живот.

- Слушай - рече му игемонът - ако си оставаш в това безумие, най-първо ще те подложа на много страшни мъки и люти страдания и след това ще заповядам да бъдеш жестоко погубен.

- Сега вече - отговори Теофил - започнах от цялата си душа да желая да бъда убит за вярата си в Христа Бога и Спасителя.

- Помисли - рече му Саприкий - за своя дом, жена, чеда и сродници и не предавай безумно себе си на страхотно горчива смърт. Голямо безумие е самоволно човек да се изложи на мъки и страдания, с каквито биват наказвани големите злодейци и разбойници.

- Никак не е безумие - отговори мъченикът - а е велика премъдрост, заради големите вечни блага, да се пренебрегнат малките временни мъки и страдания. Никак не е безумие да се предпочете кратковременната, макар и мъчителна смърт, заради вечния блажен живот.

- Значи - рече игемонът - ти предпочиташ мъки и страдания, нежели радост и спокойствие; избираш смъртта, а не живота?

- Аз - отговори Теофил - и от мъките се боя и от смъртта треперя. Но се страхувам от ония мъчения, които са вечни, и от оная смърт, която лишава от вечния блажен живот. Кратковременни са мъките, които ти налагаш, а мъките и страданията, които са приготвени за безверните идолопоклонници, са вечни.

Тогава Саприкий заповяда да вържат Теофил, да го окачат увиснал на дърво, да му налагат най-тежки удари.

- Сега вече съм истински християнин - шепнеше си молитвено Теофил - търпеливо понасяйки ударите. - Благодаря Ти, Христе, Боже, че и аз се удостоих да увисна на това дърво, като разпнат на кръст. Някога и Тебе бяха още по-жестоко приковали на дървен кръст, заради човешките грехове. Щастлив се чувствам, че Ти благодатно ме подкрепяш леко да понасям страданията, заради Твоето свято име!

- Пощади тялото си - рече му пак игемонът - още докато може да бъде пощадено!

- Ти пощади душата си - отговори му Теофил - докато не е късно. Аз не щадя тялото си от временните мъки, за да бъде пощадена душата ми от вечните мъки.

Сега игемонът изпадна в още по-силен гняв и заповяда да съблекат дрехите на мъченика. А на слугите каза да вземат греблата с железните зъбци-куки и да стържат голото висящо на дървото тяло. Изтезанието беше ужасно. Тялото се набраздяваше, месото се разкъсваше, кръвта шуртеше. Изцяло биде облято от кръв тялото на мъченика. А той търпеливо понасяше болките. И, чувствайки, че краят наближава, отправи поглед към небето и каза: „Господи Христе, Боже, изповядах Те и Те прославих, впиши ме в списъка на Твоите мъченици!"

Слугите-мъчители, изнемогнали от умора, бидоха отстранени. Мъчението се свърши. Тогава управителят  издаде за Теофила смъртна присъда със следния текст:

„Понеже Теофил, който довчера усърдно принасяше жертва на нашите безсмъртни богове, сега се е открекъл от тях, развратил се е и се е присъединил към сборището на християните, осъждаме го на смърт, чрез посичане с меч".

Като узна тая присъда, блаженият Теофил радостно извика: „Христе, Боже мой, благодаря Ти!" След тия думи той наведе главата си, която в миг биде отсечена с меча. Неговото желание да бъде в числото на мъчениците без съмнение е удовлетворено. Макар че той дойде на църковния подвиг едвам в единадесетия час, в Царството небесно и той получи равна заплата с тия, които бяха започнали работа от ранна утрин. Наравно и венец получи от Христа Мъздовъздаятеля, Чиято прослава да пребъде во-веки...

Публикация по статията: Доротея Кесарийска. Християнска мъченица. (Църковно-исторически разказ).

Преработил от руски: Видински митрополит Неофит

Източник: Сп. „Духовна култура", бр. септември и октомври / 1953.

По страницата работиха: Ангел Карадаков и д-р Десислава Панайотова

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

През 2012 г. за мо­щите на св. Доротея, които векове наред се намирали в Ри­м, е потвърдено, че принадлежат на древнохристиянската светица. 

Те се намират в храма "Св. Доротея и св. Силвестър" в Рим. 

Честната ѝ глава също е в Ри­м, в Богородичния храм в Трасте­ве­ре. (бел. гл. ред.)