Св. мъченик Севастиан Римски († ок. 66) бил градоначалник на Аталия (пристанище в Памфилия; град в дн. Турция). При срещата си със св. Виктор, синът на мъченица Фотина Самарянката, той му казал: „Зная от достоверен източник, че ти, твоята майка и брат ти сте последователи на Христовото учение. Но аз приятелски те съветвам – подчини се на волята на императора, срещу което ще получаваш имуществото на християните, които ще ни предаваш.

На твоята майка и на брат ти пък ще напиша да не проповядват Иисус Христос открито, а тайно“. 

Свети Виктор отговорил: „Самият аз искам да бъда християнски проповедник, като майка ми и брат ми“.

На това Севастиан отвърнал: „О, Викторе, всички ние добре знаем какви бедствия очакват в такъв случай теб, майка ти и брат ти“.

След тези думи Севастиан изведнъж почувствал остра болка в очите, лицето му се изменило и той онемял. Три дни лежал сляп, без да кажа и дума. На четвъртия ден неочаквано извикал: „Само вярата на християните е истинска, няма друга истинска вяра!“ Севастиан казал на намиращия се там свети Виктор: „Христос ме призовава“.

Скоро той се кръстил и тозчас прогледнал. Слугите на св. Севастиан, които били свидетели на чудото, се кръстили по примера на своя господар. Слухът за случилото се стигнал до император Нерон, и той заповядал да доведат християните на съд при него в Рим. Тогава Сам Господ се явил на изповедниците и казал: „Аз ще бъда с вас, Нерон ще бъде победен, както и всички, които му служат“. Господ ободрил св. Севастиан с думите: „Блажен е, който извърши своя подвиг до края“.

В Рим св. Севастиан претърпял заедно с другите мъченици много мъчения. Като се видял победен, императорът заповядал мъчениците да бъдат обезглавени.