В 33-та година от земния Си живот, 6 дни след беседата с учениците за Своите доброволни страдания, кръстна смърт и възкресение, Иисус Христос се преобразил на планината Тавор (висока 500 м) пред погледа на трима Свои ученици: Петър, Иаков и Йоан – толкова на брой, колкото, според закона се изисквало да се засвидетелства истината.

През нощта, изморени от нагорния път, учениците задрямали и заспали. Христос, както бил на молитва, се издигнал над земята и засиял в силна светлина. Лицето Му заблестяло като слънце, дрехата Му станала бяла като сняг. Като свидетели на това от небето се явили Моисей и пророк Илия, с които Христос разговарял за кръстните Си страдания и възкресение.

Разбудени от блясъка на божествената слава на Господа и възхитени от видяното, апостол Петър пожелал да останат там. В отговор на това пожелание ги осенил облак и се чул глас из облака: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте“ Учениците паднали с лице на земята и като вдигнали очи, не видели друг, освен Иисуса (Мат.17:1-9; Лука. 9:28-36).

На тоя ден в църква се благославя грозде като нов плод и с него – всички плодове. До този ден не се разрешава да се яде грозде.