Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия

Св. Киприян Цамблак Чудотворец, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия живял в четиринадесетия и в началото на петнадесетия век (роден ок. 1330 г.). Бил по народност българин. Родил се във Велико Търново, тогавашната столица на България.

Произхождал от болярския род на Цамблаковците. Заедно със свети Евтимий бил ученик на свети Теодосий Търновски, чиято школа се намирала в Килифаревския манастир.

Заедно с Евтимий той придружил болния си старец-учител Теодосий при пътуването му до Цариград. След някое време от блажената кончина на св. Теодосий двамата съученици и родственици се разделили.

Когато Евтимий се завърнал в България, Киприян останал на Атон. Към 1373 г. отпътувал за Цариград, гдето бил назначен за синкел на Цариградския патриарх св. Филотей – ученик на Григорий Синаит и съученик на Теодосий Търновски.

Като синкел Киприян бил изпратен в Русия. Задачата му била да проучи на място споровете между Московската митрополия, от една страна, и Киев с Литва, от друга.

Завърнал се от Русия в Цариград, на 2 декември 1375 г. Киприян бил ръкоположен за митрополит на Литва със седалище в Киев. Имал и поръчение – да заеме Московската митрополитска катедра след смъртта на вече престарелия по това време Московски митрополит Алексий. Като човек твърд и съобразителен, той трябвало да съдействува за установяване на здраво всерусийско единство.

Св. Киприян заел катедрата си в Киев едва през пролетта на 1376 г.

На път за Цариград, през 1379 г. той посетил родния си град Велико Търново. Бил тържествено посрещнат от св. Евтимий, тогава вече Търновски патриарх, от своя племенник Григорий Цамблак, тогава още юноша, както и от цялото благочестиво търновско гражданство. Радостта за търновци била голяма: те видели своя съгражданин в достойнството на Киевски митрополит!

Св. Киприян влязъл в правата си на Московски и Всерусийски митрополит едва през 1389 г., след като московската катедра за втори път овдовяла. Това станало след смъртта на Пимен, прекият наследник на св. Алексий.

В Москва св. Киприян пристигнал през пролетта на 1390 г. Като митрополит на цяла Русия той полагал архипастирски грижи за неделимото единство на станата против разните отцепнически стремежи. Много се потрудил той също за благочестието на православния руски народ, както и за неговата славянска книжнина.

Проявил се като бележит книжовник от школата на своя родственик св. патриарх Евтимий Търновски. Подобно на Евтимий, и той се заел с изправянето на руските богослужебни и богословски книги. Работил върху текста на Служебника, превеждал молитви и молебни канони за разни случаи. Той превел и знаменитото ръководство за духовен живот "Лествица", автор на което е св. Йоан Синайски, наречен заради тоя труд още Лествичник, живял през шестия век. Превод на тая книга бил направил преди това неговият учител св. Теодосий Търновски.

Оригинални творения на св. Киприян са написаните от него житие и служба на първия Московски митрополит, св. Петър, предшественик на св. Алексий.

Праученик на Григорий Синаит, ученик на Теодосий Търновски, съученик на патриарх Евтимий, св. Киприян Киевски, Московски и на цяла Русия бил любител на духовната съсредоточеност и задълбоченост, на безмълвието и богосъзерцанието. Свят в мислите, чувствата и делата си, той стигнал до голяма духовна висота и Руската православна църква го канонизирала за светец.

Св. Киприян починал на 16 септември 1406 г., а бил канонизиран през 1472 г., когато при един ремонт на московския събор "Успение Богородично" мощите му били намерени нетленни, 66 години след смъртта му.

Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991

На 1 октомври 2006 г. с божествена света литургия, отслужена Успенския събор в Кремъл, е  отбелязана 600-та годишнина от смъртта на руския свети митрополит Киприан Българин. Такава литургия се отслужвала за пръв път в Русия. Патриархът на Русия по онова време, Алексий Втори, по време на тържественото честване е подчертал българския произход на Киприан и ролята на светеца за обединението не само на Руската православна църква, но и на руската държава през 14 век: “За Руската православна църква специалната заслуга на светителя се състои в това, че той успя да обедини двете ѝ разделени части – североизточната и югозападната” - казал патриарх Алексий Втори.