poyas_bogorodicy_vsya_istoriya_bez_kupyur_15 Всемирното Православие - ДЕВСТВЕНИЯТ ПОЯС НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

Пристъпвам в храма "Христос Спасител" в Москва.  Изпитвам особена радост в себе си, че ще имам възможност за втори път в живота си да се преклоня пред светините на този прекрасен православен храм. Чувствам  се така, сякаш съм се върнала след дълго пътуване на мило и близко за мен място, пред чиито светини още по-осъзнато съм готова да застана и да се помоля на Бога да ме укрепява в християнския живот.

  

Със силна молитвена нагласа и духовна радост приближавам към дълга опашка от вярващи, сред които забелязвам и множество духовни лица. След като заех мястото си на опашката, си позволявам да попитам коя е светинята, пред която ще се преклоним. С ласкав поглед чакащите ми отговарят, че в красивата стъклена ракла пред нас са поставени частици от девствения пояс на Пресвета Богородица.  

В този момент изпитвах единствено преклонение и безкрайна признателност за това, че аз, грешната, съм сподобена с радостта да се докосна до чудотворния пояс на майката Божия  – аз, която като жена не бих имала правото да престъпя монашеските предели на Света Гора – Атон, и бях убедена, че никога няма да имам възможност да се преклоня пред тази велика светиня на православния свят. Всъщност, на връщане от Русия, все повече си мислих, че с мен се е извършило истинско чудо, не заради някакви мои заслуги, а по милостта Божия и на Пресвета Богородица.

Както е добре известно на православните християни, девственият пояс е бил изплетен собственоръчно от майка Богородица от камилска вълна и Царицата на света го е носила на себе си до края на своя земен път. За вярващите християни той е особено ценен, защото до него се е докосвал Сам Господ Иисус Христос, когато бил носен и прегръщан от майка Си. Според преданието на Православната църква, след Успението на майка Богородица по нейна лична заръка, поясът  ѝ бил поверен на св. ап. Тома. Единствен св. Тома не бил чудотворно пренесен в дома Божията майка преди нейното Успение, поради което той страдал и горчиво плакал, че не е успял да изпрати светата Невеста. Закъснението на апостола, по Божия промисъл, станало повод  за отварянето на пещерата, в която била погребана  пресвета Богородица. Там били намерени само погребалните пелени на Приснодевата, от които се разнасяло чудно благоухание.  Господ специално забавил пристигането на свети Тома, за да отворят заради него пещерата и така Църквата да се увери във възкресението на Божията Майка, също както чрез неверието на апостола се уверила в Христовото възкресение (Иоан. 20:24-31). Още същия ден Сам Господ Бог открил пред апостолите нейното възкресно изтръгване от гроба и отворените за нея райски двери към вечния живот.

Поясът бил столетия наред съхраняван от благочестиви християни, живеещи в Йерусалим, докато през V в. бил пренесен в Константинопол. Това се случило при управлението на император Аркадий (395 - 408), син на император Теодосий I Велики. 

Света Пулхерия, фреска в Софийския събор в Киев

Света Пулхерия (на изображението вляво), дъщеря на император Аркадий, която царувала заедно отначало с брат си Теодосий Младши, а после - със съпруга си Маркиан, имала особено благоговение към Пресвета Богородица. В Нейна чест светата царица издигнала в Константинопол три великолепни храма - в Халкопратея или на пазара на медникарите, “Одигитрия” и Влахернския. Никифор Калист отбелязва, че император Маркиан и императрица Пулхерия сякаш в съревнование не щадели средства за последния храм; той бил чудно величествен и блестял с най-разнообразни украшения. Но още по-скъпоценни били свещените съкровища, които света Пулхерия дарила на издигнатите от нея храмове: в Халкопратейския тя положила пояса на Пресвета Богородица, донесен от Палестина в Константинопол още по времето на баща ѝ Аркадий; в храма “Одигитрия” поставила иконата на Божията Майка, нарисувана от апостол и евангелист Лука, а на Влахернския дарила погребалните повивки на Божията Майка, изпратени от Иерусалим от архиепископ Ювеналий.

Водена от влечението на благочестивото си сърце, светата царица въвела в храмовете всенощните бдения и молебени: в “Одигитрия” - в сряда, в Халкопратейския - в четвъртък” (Икони и храмове на Божията майка през първите векове. Поясът, ризата и погребалните повивки. Покровът ѝ в живота на светиите, в съдбините на Константинопол и на Атон - изд. на Славянобългарския манастир "Св. вмчк Георги Зограф”).

След близо 4 века златният печат, с който бил запечатан ковчегът, бил разкъсан и поясът бил изваден.  Византийската императрица Зоя (съпруга на имп. Лъв VI Философ), страдаща от мъченията на нечестив дух, имала божествено видение, в което ѝ било открито да постави над себе си девствения пояс на Пресвета Богородица, за да оздравее.  Това била причината да отворят ковчега, в който открили светинята цялостна и неповредена от времето. Византийският патриарх поставил над императрицата честния пояс на Пресветата майка и тя веднага оздравяла. Тогава с хвалебни  песнопения поясът бил върнат обратно, а преданието разказва, че императрица Зоя в знак на благодарност го обшила със злато.  

Тъй като върху печата, поставен от император Аркадий, с който се отбелязвало полагането на пояса в Цариград,  била изписана датата 31 август, тя била установена от Църквата като празник  "Полагане честния пояс на пресвета Богородица".  

В края на Х век дъщерята на византийския император Роман Аргиро, като встъпила в брак с царя на Грузия и Абхазия Баграт Куропалат, взела със себе си и част от пояса на Пресвета Богородица и я поставила отначало в Бедийския манастир, а после - в Мартвил, където се намирала дълго време. Бившата владетелка на Мингрелия Нина, дъщеря на цар Георги, при влизането си в Руската империя, подарила този скъпоценен пояс на император Александър I; а той, като украсил великолепно пояса на Божията Майка със скъпоценни камъни, го върнал на управителката и ѝ наредил да построи в Зугдид каменен храм, където светинята се пази и досега в специален проскинитарий пред иконостаса.

330px-Zugdidi81 Всемирното Православие - ДЕВСТВЕНИЯТ ПОЯС НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
 Зигдитската църква на Влахернската Майка Божия, Грузия


Понастоящем част от пояса се намира в Трирския манастир 
(Германия), а други части - в манастира Ватопед, Св. Гора Атон. По думите на архимандрит Ефрем – игумен на манастира, светата обител разполага с три отделни части от реликвата (разпределени в отделни ковчежета), които са дарени от различни ктитори.  Първоначално това били две части: първата - дарена от император Йоан Кантакузин (XIV в.), който се отказал от престола и се замонашил във Ватопедския манастир под името Йоасаф Христодул; втората - дарена от св. цар Лазар Сръбски през XIV, който загива мъченически по време на турското нашествие на Балканите и чиито нетленни мощи днес се съхраняват в манастира “Раваница” (Сърбия).  Игумен Ефрем разказва, че през XIX поясът бил изнесен за поклонение и някой тайно отрязал парче от него.

Игумен Ефрем и ковчежето с пояса на Богородица
 Игумен Ефрем с ковчежето с Пояса на пресвета Богородица 

Монасите от манастира забелязали това и много се обезпокоили, защото не успели да открият частицата. През нощта пастирите видели в полето светлина, която излизала изпод земята. Те наблюдавали светлината няколко седмици и разбрали, че става нещо неестествено. Затова разкопали земята и там намерили къс от пояса  (“Игумен Ватопедского монастыря архимандрит Ефрем о пребывании Пояса Богородицы в России”, Православие и мир). Върху горната част на пояса, който прилича на дяконски орар, се вижда древен лик на Божията Майка; долната му част е напълно овехтяла. Бисери, изумруди и яхонти украсяват тази светиня (Икони и храмове на Божията майка през първите векове. Поясът, ризата и погребалните повивки. Покровът ѝ в живота на светиите, В съдбините на Константинопол и на Атон - изд. на Зографския манастир на Атон)

Манастир

 Манастирът "Ватопед" на Св. Гора Атон

Неизброими са чудесата, които се извършват с вярващите, които се докоснат до пояса. Хрониките на манастира пазят хиляди случаи на чудесно излекуване на хора, а също и на спасяване на цели градове:

22 август 1827 г. Отец Сава пише: В Енос чумата беше прекратена благодарение благодатното действие на светия Пояс на Богородица”…В друго писмо от 12 септември същият монах пише за град Дидимотихон (Димотика): “Тук, както в Енос, морът престана, благодарение благодатта на светия Пояс”.

В началото на XX в. отец Козма Христулас записва чудото, на което той е станал свидетел:

«През 1915 г. ние помолихме в нашето село Неохори, а също и в Калиполеос да бъде пренесен Поясът от Ватопедската обител. Причина за това беше нападението от скакалци. Когато донесоха Пояса, в небето се появиха ята от птици, които се втурнаха да изяждат насекомите и така бяхме спасени от бедствието”.

Както споделя в свое интервю о. Ефрем, в архива на манастира са открити записки на монах по име Аркадий (той дълго време съпровождал светия пояс по време на неговото пренасяне в храмовете на Света Гора), който уверява, че Ако трябва да запишем  всички чудеса, които са ставали с поклонниците, докоснали се до пояса, ще е необходимо цяло помещение, където да се поместят направените записки (“Игумен Ватопедского монастыря архимандрит Ефрем о пребывании Пояса Богородицы в России”, Православие и мир).

За всеки, пристъпил с вяра към свещеното одеяние, Майката Божия има свое лекарство и своя награда. Тази вяра няма нищо общо с някакви суеверия или магически ритуали, с които се надяваме да измолим помощ и съдействие. Православният християнин знае, че милостта на Бога е безкрайна, Неговото човеколюбие е безгранично, а любовта на майка Богородица към нас е безмерна.  Ние трябва да пристъпим с любов към нея, с безрезервна вяра в нейната обич към нас и готовност да приемем волята Божия, без да я подчиняваме на своите желания и мечти. Самата майка Богородица ни е уверила: "Аз съм с вас във всички дни до свършека на света" (Мат. 28:20) и ние, християните вярваме в нейната закрила.  

Под твоята милост прибягваме, Божия майко, и от злини избавени ти възнасяме благодарствени песни:

Богородице Приснодево, покрове на човеците, с безсеменното Твое рождение, пребиваваща нетленна, си дарила дрехата и пояса на Твоето тяло за покров на управляващия град; в Тебе се обновява и естеството, и времето, затова Те молим да даруваш на Твоя град мир и на нашите души велика милост.