images?q=tbn:ANd9GcTJMW0D5SozDh4Dhv3qG6YEx6Xrx5-O9At70INxoVwn7kfPdHYOsg Всемирното Православие - РОЛЯТА НА ЛИЧНОСТТА В ИСТОРИЯТА. ПРОПОВЕД ЗА БЛАЖЕНА КСЕНИЯ ПЕТЕРБУРГСКА

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Навярно няма нито един учебник по история, в който да се говори за блажената Ксения Петергбурска, чиято памет честваме днес. Затова пък във всеки учебник по история непременно има разказ за Наполеон и неговите дела. Тези двама души са живели приблизително по едно и също време – на границата на XVIII и XIX век. Действително ли приносът им в историята е абсолютно несъизмерим?

Делата на Наполеон са известни: стотици хиляди загинали (някои от тях са били погребани тук, в Сретенския манастир); разорени и ограбени храмове, при това не само в Русия, но и например във Венеция, а и в цяла Европа; разбити съдби на много хора. Огромно било и духовното влияние на Наполеон по онова време, за което свидетелстват в частност произведенията на Толстой и Достоевски. Разколников, терзаещ се от съмнения, „трепереща твар ли съм аз, или имам право”, накълцал с брадва старицата лихварка, може да се каже, с Наполеоновото име на уста...

Житието на блажена Ксения ни е също добре известно: на 26 години, съвсем млада, тя внезапно останала вдовица и приела върху себе си подвига на юродството, отказвайки се от дом, скитайки се в неизменната си червена блуза и зелена пола или зелена блуза и червена пола, подлагайки се на постоянни насмешки и оскърбления, пребивавайки в непрестанна молитва. Заради своя неразбираем за света многогодишен подвиг блажена Ксения получила от Бога благодатта да помага бързо и действено на хората – участието й в хиляди съдби се проявявало ярко и тържествуващо.

Особеният й дар се състоял в това да устройва семейния живот на мнозина. Така веднъж, пристигайки в семейство Голубеви, блажена Ксения заявила на 17-годишната им дъщеря: „Ти тук кафе вариш, а мъжът ти погребва жена си в Охта. Бягай по-бързо там!” Смутената девица не знаела какво да отговори на толкова странните думи, но блажена Ксения буквално я заставила с бастуна си да се отправи към Охтинското гробище на Санкт-Петергбург. Там един лекар погребвал младата си жена, починала при раждане, и ридаейки безутешно, накрая загубил съзнание. Голубеви, както могли, се опитвали да го утешат. Така станало тяхното запознанство. След известно време то продължило, а година по-късно лекарят направил на дъщерята на Голубеви предложение за женитба, и бракът им се оказал във висша степен щастлив. Безбройни са подобни случаи на оказана помощ за устройване на семейния живот – св. Ксения наистина станала съзидателка на човешките съдби.

Наполеон е погребан в центъра на Париж, в църквата на комплекса „Домът на инвалидите”, и туристите охотно идват да позяпат саркофага му от червен порфир, монтиран върху зелен гранитен пиедестал. Никой не идва да се помоли или да попроси нещо от него; за съвременния човек Наполеон е просто музеен експонат, консервирано минало. Влиянието му днес е нищожно – в най-добрия случай банален материал за кинематографа или псевдоисторическо упражнение за начинаещия графоман.

Гробът на блажена Ксения ето вече повече от 200 години е източник на изцеления, действена помощ в трудни обстоятелства, разрешаване на неразрешими проблеми. Така на един човек, страдащ от пиянство, Блажена Ксения се явила и му казала заплашително: „Престани да пиеш! Сълзите на майка ти и жена ти заляха гроба ми”. Нужно ли е да се каже, че този човек повече не посегнал към бутилката?

Ежедневно при гроба на блажена Ксения се събирали (и продължават да се събират) хиляди хора и търсели помощта й, оставяли бележки с вик за помощ, и с тези бележки, като с гирлянди, постоянно бил окичен параклисът на светицата. Стотици, хиляди, милиони бележки призовавали името й – а имало ли макар и една подобна бележка при гроба на Наполеон от червен порфир върху зелен пиедестал?

В съвременната историческа наука все по-голямо разпространение получава терминът „социална история”. Това е много перспективно направление, говорещо за важността на простите човешки съдби, за значението на „малките неща” в живота на обществото, за определящата роля на обикновените хора в историческия процес.

Не е необходимо да се мисли, че историята се прави от силните в този свят, на политическия Олимп; историята съвсем не е това, което ни показват по телевизията. Истинската история се извършва в човешкото сърце, и ако човек очиства себе си с молитва, покаяние, смирение, търпение на скърбите, тогава участието му в собствената му съдба, а значи – и в съдбата на околните, следователно – и в цялата човешка история – неизмеримо ще нараства.

Блажена Ксения не ръководела държава, не събирала многобройни армии, не ги водела на завоевателни походи; тя просто се молела, постила, смирявала душата си и търпяла всички обиди – но нейното влияние върху човешката история се оказало неизмеримо по-голямо, отколкото влиянието на който и да е Наполеон. Макар че затова учебниците по история да не говорят...

За това, впрочем, ни говори Христос в Евангелието: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” Като се съди по примера на Наполеон и блажена Ксения, тези думи стават още по-убедителни.

Историята се твори не в Кремъл и не в Белия Дом, не в Брюксел и не в Страсбург, а тук и сега – в нашето сърце, ако то се открива на Бога и хората. Амин.