Благочестиво да празнува събора на светите ангели светата Църква е приела по преданието на боговдъхновените отци, след като отхвърлила древното нечестиво почитане на ангелите, установено от еретиците и идолопоклонниците.

 

 Още в Стария Завет, когато човеците, като отстъпили от Бога - своя Създател, започнали да се покланят на Божието творение и на делата на своите ръце, като правели идоли по подобие на видимата твар, „на онова, що е горе на небето, що е долу на земята”[ 1] и принасяли жертви на слънцето, луната и звездите, които според тях обладавали живи души, в това време човеците се покланяли и принасяли жертви и на ангелите, за което се говори в Книга Царства: „кадяха на Ваала, на слънцето, на месеца, на съзвездията и на цялото небесно воинство”[ 2], тоест на ангелите, защото те са небесното воинство според казаното в Евангелието: „И внезапно се яви с Ангела многобройно воинство небесно”[ 3]. Това неправилно почитане на ангелите било силно разпространено и по времето на светите апостоли.

Свети апостол Павел говори така за неправилното почитане на ангелите: „Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум и не се придържа о Главата - Христа”[ 4]. Защото по това време имало еретици, които по вид изглеждали смирени, но с гордост мислели, че със своето въздържание и чист живот подражават на ангелите. Те учели да се извършва същото такова поклонение на ангелите, каквото се отдава и на Самия Бог. След това се появили други еретици, които проповядвали, че ангелите са сътворили видимата твар и че, като безплътни, стоят по-високо и са по-достойни за почитане от Христа, Божия Син, а архангел Михаил наричали „бога на евреите”[ 5]. Накрая други, които се предали на магьосничество и прелъстявали човеците, под името на ангелите призовавали бесовете и им служели, като ги наричали „ангели”.

Тия ереси се умножили особено в Колоса[ 6] (принадлежаща към Лаодикийската митрополия), където от мнозина се извършвало такова нечестиво подобно на идолопоклонство почитане на ангелите [7]. А след като това неправилно почитане на ангелите било осъдено и отхвърлено, тогава било установено благочестивото и правилно тяхно почитане, каквото подобава на Божиите служители и пазители на човешкия род [8]. И в същата тази Колоска страна, където преди тайно и нечестиво се извършвало почитанието на ангелите, започнало открито да се извършва православното празнуване на Събора на ангелите и започнали да се строят великолепни храмове в чест на светия архистратиг Михаил - началникът на ангелите. Така в Хони [9], над чудотворния извор, бил построен благолепен и пречуден храм, в който на свети Архип се явил сам светият архистратиг Михаил [10]. Празникът, посветен на Събора на светите ангели, е постановено да се извършва в месец ноември - деветия след месец март, първият месец от сътворението на света - като обозначение на числото на ангелските чинове, които се считат за девет от свети Дионисий Ареопагит [11] – ученикът на свети апостол Павел, който като бил възнесен до трето небе [12], видял различието на чиновете на светите ангели и го обяснил на Дионисий като на свой ученик.

Деветте ангелски чина се разделят на три иерархии - висша, средна и низша, във всяка от които има по три чина.

Първата - висшата и най-близката до Пресветата Троица иерархия - съставят серафимите, херувимите и престолите.

Най-близо от всички до своя Творец и Създател предстоят боголюбивите шестокрилати серафими, които видял и пророк Исаия, който казва: „Около Него стояха серафими; всякой от тях имаше по шест крила” [13]. Те са огнеобразни, като такива, които непосредствено предстоят пред Този, за Когото се пише: „нашият Бог е огън, който изгаря” [14]; „ „престолът Му е като огнен пламък” [15] и явяването на „славата Господня ...е като огън, който изпояжда” [16]. Предстоейки пред Господнята слава, серафимите са огневидни според казаното: „Ти правиш Ангелите Си ветрове и служителите Си огнен пламък” [17]. Те горят от любов към Бога, а и другите подбуждат към такава любов, както показва и самото им име, защото „серафим” на еврейски език означава „горящ”.

След серафимите пред всезнаещия Бог, Който живее в непристъпна светлина, предстоят в неизказана светлост многоочитите херувими, повече от другите по-нисши чинове винаги сияещи със светлината на богопознанието, със знанието на тайните Божии и дълбината на Неговата премъдрост, сами просвещавани и просвещаващи другите. Тяхното име – „херувим” - в превод от еврейски език означава проникване, разбиране или излияние на премъдростта, тъй като чрез херувимите се преподава на другите премъдростта и се подава просвещение на умните очи, за да виждат и познават Бога.

След това пред Седящия на превисокия престол предстоят богоносните (както ги нарича свети Дионисий Ареопагит) престоли, защото на тях като на разумни престоли (както пише свети Максим Изповедник) разумно почива Бог. А  „богоносни” те се наричат не по същество, но по благодат и според своето служение, тогава когато плътта на Иисуса Христа (както пише свети Василий Велики) се нарича богоносна по същество, тъй като тя е съединена неразделно със Самия Бог Слово. А пък престолите се наричат богоносни не по същество, но по благодатта, дадена им за тяхното служение като такива, които тайнствено и непостижимо носят в себе си Бога. Почивайки върху тях по непостижим начин, Бог извършва Своя праведен съд според казаното от Давид:  „Ти седна на престола, Съднико праведний”[ 18]. Поради това чрез тях преимуществено се проявява Божието правосъдие: те служат на Неговото правосъдие, прославят го и изливат силата на правосъдието върху престолите на земните съдии[ 19], като помагат на царете и владетелите да извършват праведен съд.

В средната иерархия също се съдържат три чина на светите ангели: господства, сили и власти.

Господствата се наричат така, защото владеят над останалите чинове на ангелите, които следват след тях, сами бидейки свободни. И като са свободни от робския страх, както говори свети Дионисий Ареопагит, те доброволно и с радост служат непрестанно на Бога. Така преподават силата за благоразумно владичестване и мъдро управление на поставените на земята от Бога власти, та те добре да управляват поверените им области. След това те ни учат и да владеем чувствата, да смиряваме в себе си непотребните желания и страсти, да подчиняваме плътта на духа, да господстваме над своята воля и да бъдем по-горе от всяко изкушение.

Силите, които са изпълнени с божествена мощ, незабавно изпълняват волята на Всевишния и Всемогъщ свой Господ - Крепкия и Силния. Те вършат и превелики чудеса и преподават същата благодат на чудотворството на Божиите угодници, достойни за тази благодат, за да могат те да вършат чудеса, да изцеляват всяка болест и предвъзвестяват бъдещето. Светите сили помагат и на отрудените и обременени човеци в носенето на възложеното върху тях каквото и да било послушание и носят немощите на немощните, с което и се обяснява тяхното име -  „сили”. Те също така и укрепяват всеки човек в търпението, та той да не изнемогва в скърбите, но с твърд дух и мъжествено да претърпява всички беди и със смирение да благодари на Бога, Който всичко устройва за наша полза.

Властите се наричат така затова, защото имат власт над дявола, за да усмиряват властта на бесовете, да отблъскват изкушенията, с които те нападат човеците, и да не допускат бесовете да причиняват на когото и да било вреда в такава степен, в каквато те биха желали. Властите утвърждават добрите подвижници в духовните подвизи и трудове, като ги предпазват, за да не се лишат от духовното царство. А на борещите се със страстите и похотите помагат да прогонват злите помисли, вражеските внушения и да побеждават дявола.

В най-нисшата иерархия също има три чина: начала, архангели и ангели.

Началата се наричат така, защото началстват над нисшите ангели, насочвайки ги в изпълнението на божествените повеления. На тях е поверено също и управлението на Вселената и закрилата на всички царства и княжества, на всички земи, народи и племена; защото всяко царство, племе и народ имат за себе си - от небесния чин на началата специален закрилник и управител на своята страна[ 20]. Освен това служението на този ангелски чин (според обяснението на свети Григорий Двоеслов) се състои в това да наставляват хората да отдават на всеки началстващ честта, подобаваща на неговото звание. Накрая, ангелите от този чин издигат достойните хора на различните почетни длъжности и ги поучават, та те да приемат властта не заради своя изгода и полза, не поради любов към суетната слава, но заради Божията чест, заради разпространяването и прумножаването на Неговата света слава и заради ползата на ближните, като служат на общите нужди на всички свои подчинени.

Архангели се наричат великите благовестници, благовестящи великото и преславното. Тяхното служение (както говори великият Дионисий Ареопагит) се състои в това да откриват пророчествата, познанието и разбирането на Божията воля, което те получават от висшите чинове и възвестяват на нисшите чинове - ангелите, а чрез тях - и на човеците. А свети Григорий Двоеслов говори, че архангелите укрепяват в човеците светата вяра, като просвещават техния ум с познанието на светото Евангелие и откриват тайните на благочестивата вяра.

Ангелите в небесната иерархия стоят по-ниско от всички чинове и от всички тях са най-близо до хората. Те възвестяват Божиите тайни и намерения, свързани с отделните хора, и учат хората да живеят добродетелно и праведно за Бога. Те са поставени, за да пазят всекиго от нас, вярващите: добродетелните човеци укрепяват, за да не паднат, падналите - повдигат, и никога не ни оставят, дори и да сме съгрешили, защото всякога са готови да ни помогнат, стига само ние да пожелаем това.

Но и всички висши небесни чинове се наричат с общото име  „ангели”. Макар те по своето положение и по дадената им от Бога благодат и да имат различни наименования (като серафими, херувими, престоли), но всички заедно се наричат общо  „ангели”, защото думата  „ангел” е название не на същност, а на служението според написаното:  „Нали те всички са духове служебни, провождани да служат”[ 21]. Тяхното пък служение е различно и не е еднакво и всеки чин си има свое собствено служение, защото премъдрият Създател не открива на всички в еднаква мяра тайните на Своето намерение, но от едните - към другите, като чрез висшите просвещава нисшите, откривайки им Своята воля и повелявайки им да я изпълняват, както това ясно се вижда от Книгата на пророк Захария. Там се говори за това, как един ангел, след като беседвал с пророка, срещнал друг ангел, който му заповядал отново да отиде при пророка и да му открие бъдещата съдба на Иерусалим:  „И ето Ангелът, който говореше с мене, излиза, а друг Ангел идеше насреща му, и той рече на тогова: иди по-скоро, кажи на тоя момък: Иерусалим ще засели околностите поради многото човеци и добитък в него. И Аз ще му бъда, казва Господ, огнена стена около него”[ 22]. Разсъждавайки за това, свети Григорий говори:  „Когато един ангел говори на друг:  „иди по-скоро и кажи на тоя момък”, няма съмнение, че едни ангели изпращат други; нисшите биват изпращани, висшите - изпращат”[ 23].

По същия начин и в пророчеството на Даниил намираме, че един ангел заповядва на друг ангел да изтълкува на пророка видението[ 24]. Оттук е ясно, че ангелите от висшите чинове откриват Божията воля и намеренията на своя Творец на ангелите от нисшите чинове, просвещават ги и ги изпращат при човеците.

Православната войнстваща Църква, която се нуждае от помощта на ангелите, празнува Събора на всичките девет ангелски чинове със специално моление, както и подобава, в осмия ден на този месец ноември, тоест в деветия месец, защото всички тези девет ангелски чина ще се съберат в деня на Страшния Господен съд, който ден се нарича от божествените учители на Църквата  „ден осми”, тъй като, говорят те, след изминаването на седем хиляди години ще настъпи осмият ден, когато ще  „дойде Син Човечески (и Божий, праведният Съдия) в славата Си, и всички свети Ангели с Него”, както Сам Господ е предсказал в Евангелието[ 25].  „И ще изпрати Ангелите Си с гръмогласна тръба, и ще съберат избраниците Му от четирите вятъра”[ 26], тоест от изток, запад, север и юг.

О, ако те тогава съберат към лика на Божиите избраници и нас, които празнуваме техния Събор!

Над всички по-горе споменати девет небесни чинове на ангелите за чиноначалник и вожд е поставен от Бога светият архистратиг Михаил, верният Божий служител[ 27]. По времето, когато сатаната паднал в пагубна гордост, отстъпил от Бога и бил свален в бездната, архангел Михаил събрал всички ангелски чинове и войнства и гръмогласно възкликнал:

- Да внимаваме, добре да застанем пред нашия Творец и да не мислим за това, което е противно на Бога! Да видим това, което претърпяха тези, които бяха създадени заедно с нас и които дори досега заедно с нас бяха причастници на божествената светлина! Погледнете как те заради гордостта си за един миг паднаха от светлината в мрака и от висотата се сринаха в бездната! Вижте как падна от небето възхождащата сутрин Денница[ 28] и се сгромоляса на земята![ 29]

След като се обърнал така към целия събор на ангелите, той, стоейки най-отпред, започнал заедно със серафимите и херувимите и с всички небесни чинове да слави Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица - Единия Бог, като единогласно пеел трисветата песен:

-  „Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!”[ 30]

Това събрание на светите ангели е получило наименованието  „Събор на ангелите”, защото те всички заедно и единогласно славят Отца и Сина и Светия Дух - Светата Троица, на Която и ние на земята въздаваме слава во веки. Амин.

Тропар:

Началници на небесните войнства, ние, недостойните, винаги ви молим да ни оградите с молитвите си под покрова на вашата невеществена слава, като запазвате нас, които коленопреклонно молим и зовем: избавете ни от беди, защото сте чиноначалници на вишните сили.

Кондак:

Архистратизи Божии, служители на Божествената слава и наставници на човеците, просете полезното за нас и велика милост като началници на безплътните.

По застъпничеството
на честните небесни безплътни сили,
Господи Иисусе Христе, Боже наш,
помилуй нас.
Амин.

[ 1] Изх. 20:4.

[ 2] 4 Царств. 23:5.

[ 3] Лук. 2:13.

[ 4] Кол. 2:18, 19.

[ 5] Относно посочените еретици в книгата си „За ересите” свети Епифаний Кипърски съобщава следното: „те се наричали саторнилиани - от Саторнил, родоночалника на тази ерес. Саторнил живял в Сирия, близо до Дафнис, където най-напред разпространил своето учение. Деен негов помощник бил Василид, който разпространил това учение в Египет. Тяхното учение за ангелите се свеждало до следното: седем ангели са създали света и всичко, което е в света. Сътворяването на човека станало така: ангелите, като се събрали заедно, замислили и заедно създали човека по подобие на проникналия свише светъл образ... Но при създаването на човека ангелите, поради своето безсилие, не могли да довършат неговото сътворяване. Човекът лежал на земята и бил принизен до подобието на червей дотогава, докато Всевишната Сила, като погледнала и се смилила над него заради собствения Си образ и вид, не му изпратила по Своята милост искрата на Своята сила и по този начин чрез нея оживотворила човека. Тази искра е душата на човека, която непременно ще се спаси”.

[ 6] Колоса - многолюден град в древна Фригия (в Мала Азия) при река Ликус (приток на Меандър). През 65 г. сл. Р. Хр. този град заедно със съседните градове Лаодикия и Иераполис бил почти напълно унищожен от страшно земетресение, но впоследствие бил възобновен и бил цветущ град до ХII столетие. Впоследствие бил наречен Хони.

[7] Както се вижда от 35-о правило на Лаодикийския събор, с което се осъждат еретиците, които се молели не на Бога, а само на ангелите като на създатели и управници на света.

[8] Поместният Лаодикийски събор, с чието 35-о правило било отхвърлено нечестивото почитане на ангелите и установено правилното им почитане и празнуване на техния събор, се състоял по времето на свети Силвестър, папа Римски, няколко години преди Първия вселенски събор в Никея. Този Лаодикийски събор се състоял през 319 г., а според мнението на други - в 320 или 321 г. На него присъствали 32 епископи под председателството на Лаодикийския митрополит Нунехий.

[ 9] По-късното название на Колоса.

[ 10] Възпоминанието за това чудо се извършва на 6 септември.

[ 11] Паметта на свети Дионисий Ареопагит се извършва на 3 октомври. Учението за ангелите е изложено от него в съчинението му „За небесната иерархия”.

[ 12] 2 Кор. 12:2.

[ 13] Ис. 6:2.

[ 14] Евр. 12:29 (слав. ).

[ 15] Дан. 7:9.

[ 16] Изх. 24:16,17.

[ 17] Пс. 103:4 (според превода на 70-те).

[ 18] Пс. 9:5.

[ 19] „Престолите на земните съдии” - образен израз, показващ пределите на властта на земните съдии.

[ 20] Учението за това, че всеки народ и всяко царство имат свой ангел, се основава на думите на пророк Даниил (10:13), където се говори за ангелите на Персийското и Иудейското царство.

[ 21] Евр. 1:14.

[ 22] Зах. 2:3-5.

[ 23] Свети Григорий Двоеслов. Беседи върху Евангелията.

[ 24] Дан. 8:16.

[ 25] Мат. 25:31.

[ 26] Мат. 24:31.

[ 27] Според значението на думата, Михаил е ангел, обладаващ необикновена, безпримерна духовна сила. У пророк той се представя като особен защитник и покровител на иудейския народ (Дан. 10:13, 21; 12:1). В Откровението на свети Иоан Богослов архангел Михаил се изобразява като защитник на християните и като този, който сваля змея с неговите ангели на земята: „И стана война на небето: Михаил и ангелите му воюваха със змея... И биде свален големия змей, древната змия, наречена дявол, ... и сатаната ... биде свален на земята ... а заедно с него бидоха свалени и ангелите му”; тогава в своята злоба той започнал да воюва срещу Христовата Църква и продължава да води война със светиите (виж Откр. 12:7-17). Но за утешение на вярващите в Откровението се показва, че тази исконна борба с врага на нашето спасение ще завърши с пълната победа на Агнеца (гл. 19 и 20) и че в борбата си със змея ние имаме небесни покровители и закрилници начело със свети архангел Михаил. Почитането на свети архангел Михаил в Православната църква води началото си от най-древните времена.

[ 28] Денница - утринната зора. Тук под Денница се разбира отпадналият ангел - сатаната, който бил сътворен от Бога преди видимия свят като светъл дух, оприличен на изгряващата ясна утринна зора; но като се възгордял и възстанал срещу Бога, той бил свален в бездната и се подхвърлил на вечно осъждане.

[ 29] Свети Григорий Двоеслов. Беседи върху Евангелията.

[ 30] Виж Ис. 6:3.