„Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме;
но по Твоята дума ще хвърля мрежата”
(Лука. 5:1-11).
Боголюбиви братя и сестри,
Когато напреднем във вярата, или когато лета и десетилетия живеем с нея като с нещо привично в нашия живот, Бог изпитва волята ни, като ни оставя на себе си, оставя ни да вземем собствено решение да Го следваме.
Боголюбиви столичани, приятели и гости на богохранимия град София,
Денят на паметта на светите мъченици Софѝя, Вяра, Надежда и Любов е светъл и празничен както за светата ни Православна църква, така и за прекрасната ни столица. За Църквата той е такъв, защото в него тя прославя живота, подвига и примера, оставен ни от едни от най-дивните Христови невести, които и днес продължават да свидетелстват за най-дълбокия смисъл и съдържание на нашата християнска вяра, а за столичния ни град – защото е избран за Празник на град София. Ден, в който всички ние – вярващи или не, си спомняме, че столицата на съвременна България, град с хилядолетна и богата, макар и превратна история, още от Средновековието носи най-святото за християните име на Светата Софѝя – Божията Премъдрост, която Църквата отъждествява със Самия Господ и Спасител наш Иисус Христос. Име, което прославя и украсява, но и задължава.
Каква полза за човека,
ако придобие цял свят,
а повреди на душата си?
(Марк. 8:36).
Благослови, отче!
Както земният цар, когато предстои битка, въоръжава войската си и приканва бойците да се бият до смърт, за което им обещава чест и голяма слава, така и Христос е дал на всички християни Своя кръст и търпение като непобедимо оръжие и приканва всички ни да търпим на този свят всички беди, за което ни обещава Небесното царство, чест и безкрайно веселие, както ще чуете сега от Евангелието.
Прочети още: В НЕДЕЛЯ СЛЕД ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ И ЖИВОТВОРЯЩ КРЪСТ ГОСПОДЕН