В България исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) процъфтял през Второто българско царство (1185-1393). Св. Григорий Палама бил апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит – учителят и практическият наставник на множество ученици, между които и редица българи.