На 20 януари в столичния храм „Св. Седмочисленици“ беше отслужена архиерейска св. литургия от Негово Преосвещенство Тивериополския епископ Тихон, в съслужение с храмовото духовенство начело със ставрофорен иконом Николай Коцев и свещеници от Софийска епархия.

В проповедта си владика Тихон определи празника като „особен ден както за Църквата ни, така и за народа ни. Ден, в който си припомняме кой е застанал пред народа ни, когато силните на деня, хората с оръжието, царете, воините ги е нямало.

В Търновград – непревзимаемата крепост, единствените защитници са гражданите. И кой ръководи отбраната? Патриархът!... Истинското богатство, духовното богатство на нашия народ – нашата вяра, е останало в Търново и патриархът, когато е трябвало да поеме отговорността за тази съпротива, казва: „Аз съм! Аз трябва да вървя като пастир пред стадото си“.

В ония жестоки времена друговерци са били възхитени и са отдали значимото му. В житието на св. Патриарх Евтимий пише, че ръката на палача му замръзнала. Бог е пожелал с някакво чудо да внуши на тази озверяла армия, която е загуби толкова войници в обсадата на Търновград, да се спре пред това да убие предводителя. Защо? Защото е бил Божий човек. И Божият човек, патриарх Евтимий ни оставя в ръцете на Бога, на Светата Троица“... Пожелавам ви духът на патриарх Евтимия винаги да гори във вас. Защото само който гори, той може да запалва. Бог да ви благослови!“.

Литийното шествие до паметника на св. Патриарх Евтимий (дело на склуптора Марко Марков, 1937 г.) потегли празнично и радостно по ул. „Граф Игнатиев“, с песнопения, хоругви, икона на светеца и цветя. Епископ Тихон прочете молитва пред благославащия от небесата единокръвния си народ велик български светец, хорът изпя тропара му и „Многая лета“. Събралите се християни се молеха.

Отче свети патриарше Евтимие, моли Бога за нас!

Тропар, глас 4

С пустиннически подвиг просия
и по достойнство на първосветителския престол се възкачи,
откъдето с лъчите на богопознанието и добродетелите
озари всички и чашата на безкръвното мъченичество изпи.
А сега, като предстоиш пред престола в Горния Йерусалим, Евтимие,
моли Христа, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет!