Бълг. свещеномъченици и изповедници от ново време

Рубриката предлага кратки животоописания на свещеници и изповедници на вярата Христова, претърпели гонения и смърт в най-ново време (втората половина на XX в.). Четивата се публикуват по многотомното издание, съставено от игумения Валентина Друмева "Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време", с нейно благословение. Книгите са издадени от Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.
 
Рубриката се актуализира периодично!

Село Батенберг, сега наричано Благоево, е старо, населено с корави и смели балканджии. Там турчин не смеел да замръкне. Трудолюбивите му жители построили сегашната църква „Света Петка“ на мястото на стар параклис, при който имало килийно училище. За  това свидетелства надгробният паметник в църковния двор на първия учител и свещеник в селото.

DSC05153 Всемирното Православие - Бълг. свещеномъченици и изповедници от ново време (мон. Валентина Друмева)

Храмът "Св. Дух" в жк Надежда, гр. София

Квартал Надежда се намира в северната част на София. Първоначално бил махала, после село, а от 1945 г. столичен квартал. Традиционен празник на махалата бил Свети Дух, когато се извършвал водосвет. През 1920 г. бил построен параклис и започнало да се служи в него. Селището се разраствало и през 1932 г. бил построен храмът.

Свещеник Георги Иванов Карабаджаков е от село Ягода, Старозагорско. Завършил семинария и се задомил за Божана. Имали три деца: Иван, Петър и Славка. След ръкоположението бил назначен за енорийски свещеник в село Българово, Бургаско, при храм „Свети Атанасий“. Биографичните сведения за него се изчерпват с това, тъй като и трите му деца са покойници.

От регистрите за кръщаване се вижда, че е служил в храма от 23 февруари 1947 г. до 5 март 1950 г., когато издал и на негово място бил назначен свещеник Никола поп Георгиев.

Свещеник Христо Младжов бил на енорийско служение в село Рила, Кюстендилско, сега град Рила. Не открихме близки сродници, затова малко знаем за него. Най-вероятно е роден там, защото местният кмет Младжов носи същото фамилно име.

Отец Христо служил в храм „Свети Николай Чудотворец“. Презвитерата му била добра и много благочестива. Имали шест деца.

Свещеник Величко Неделчев Йовчев е роден в село Риш, Шуменско, на 1 април 1898 г. Израснал в селско семейство и възпитан във вяра и трудолюбие, от дете проявил наклонност за духовно служение. Имал по-малък брат – Йовчо, и две сестри: Рада и Руса.

Основното си образование получил в родното село. Завършил след това духовната семинария в Бачковския манастир. След отбиване на военната си служба три години работил като чиновник в общината на село Драгоево, Преславско.

Свещеник Стефан Иванов Попов е роден на 1 януари 1903 г. в село Острец, Троянско, сега квартал на град Видима. Произхождал от виден свещенически род. Той носел името на дядо си – свещеник Стефан Попов, който бил ръкоположен от епископ Иларион Макариополски през турско време. На младини дядо му бил будно момче. Жаждата му за наука била толкова голяма, че сам се научил да се подписва. Тогава в селото нямало училище.

 

Свещеник Атанас Цонев Ефтенов е роден на 8 ноември 1911 г. в село Дреновец, Разградско. Имал един брат – Стоян, и две сестри: Марийка и Бойка.

Учил в родното си село, а през 1934 г. завършил Софийската духовна семинария. Задомил се за Анка Петрова, начална учителка в чифлика на Иван Багрянов. Имали една дъщеря – Божидарка. Сега тя е на 71 години. Беше добра да ни разкаже спомени за баща си.

 

Свещеник Иван Трифонов Георгиев е роден в село Кунина вода, Свищовско, на 25 септември 1925 г. в много бедно семейство. Имал сестра Добринка, която сега живее в град Свищов.

Възпитан във вяра и трудолюбие, той завършил с успех прогимназиалното си образование в родното село, а гимназия – в гр. Никопол. Не се насочил към светска професия. Почувствал призвание за служение на светата ни Църква. Постъпил в Пастирско-богословския институт при Черепишкия манастир.

Свещеник Димитър Михайлов Попов, известен с името Драгни, което имал преди ръкополагането, е роден през 1901 г. в село Марково, Шуменско. Произхожда от свещеническа фамилия. Завършил Софийската духовна семинария, задомил се за Димитрица от град Шумен. Имал две дъщери Ивана и Милка.

 

Селото е основано от преселници от Тетевенския Балкан, избягали от турските злодеяния. Построили си през 1862 г. здрава духовна крепост – храмът „Свето Успение Богородично”.

Първият свещеник бил отец Иван Ненов Попов, преди това първи учител в селото. Неговата праправнучка е Костадинка Василева, която с признателност говори за него. Името на следващия свещеник не е известно. Той бил за кратко време. Третият е отец Иван Кънчев Минчев. Спомени за него ни предаде снаха му Мария.

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре