Който яде Моята плът

и пие Моята кръв, пребъдва в Мене,

и Аз в него

(Иоан. 6:56).

Благослови, отче!

Преди да се причасти, всеки християнин трябва да извърши три неща, които са изключително важни. Първо – да съблече от себе си чрез изповед всички грехове; второ – да победи главните си врагове: плътта си, света и дявола; и трето – да изследва себе си съвестта си, и ако съвестта му е чиста, да се приближи до това страшно тайнство, което изгаря недостойните.

Спомнете си страшното видение, което Моисей видял на Синай планина. Там той видял една къпина, която горяла, но не изгаряла, и си казал: „Я да отида да видя отблизо какво е това чудо“, но щом се приближил, чул глас от огъня, който казал: „Моисее, Моисее! Не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свято“ (вж. Изх. 3:1–5). Християни! Когато се причастявате, виждате ли страшната чаша, в която са Тялото и Кръвта Христови? Там има божествен огън, който освещава достойните. Не се приближавайте до нея, докато не се изповядате чистосърдечно и не развържете душата си от греховете.

Ако имаш вражда с някого, помири се. Ощетил си някого, откраднал си, взел си несправедливо, укрил си? Върни всичко, с което си ощетил другия. Вързал си душата си с някоя блудница или с друг телесен грях? Развържи я и избави от ръцете на дявола. Събуй си обущата, тоест отхвърли греховете си, защото мястото, на което стоиш и се причастяваш, е свято; ангелите невидимо стоят с благоговение и страх. Затова грешен човек да не се приближава до това тайнство, докато не получи прошка с покаянието и изповедта, а и след това да се приближим с голям страх. Знаете ли с какъв голяма страх се приближил Моисей до горящата къпина, където имало огън и тръни? С такъв страх трябва да отвори грешните си уста всеки, когато приема свето Причастие, и да рече: „Вярвам, Господи, и изповядвам, че това е Твоето Тяло и Твоята Кръв, която изгаря недостойните, като трева, и знам, че не съм достоен да приема този страшен огън, но понеже се надявам на Твоята милост, затова идвам при Теб да ме осветиш и изцериш, за да не би дяволът да грабне душата ми“.

Всеки трябва да приема свето Причастие с такъв страх и смирение и щом се причасти, да не се връща отново към предишните си грехове, а да се пази още повече. Има много християни, които след като се изповядат и причастят, отново вършат същите грехове, които са изповядали. Но това става поради тяхното незнание, защото не знаят какво нещо е причастието и каква е причастилата се душа.

Когато Моисей разговарял с Бога на Синай планина и приел от Него закона, лицето му заблестяло толкова силно, че като слязъл от планината, евреите не можели да го гледат и затова Моисей го покрил с покривало (вж. Изх. 34:29, 30, 33–35). И щом като Моисеевото лице се просветило толкова много от един разговор с Бога, колко повече заблестява душата, която достойно се е причастила с Тялото и Кръвта Христови. Сам Йоан Златоуст казва, че дяволът трепери и бяга от човек, който се е причастил, защото му се вижда, че такъв човек издишва с устата си божествен огън. Тази гледка е чудна за ангелите и страшна за дяволите. Дори звездите на небето не светят толкова, колкото свети причастената душа от светлината на Божията благодат, защото е обожествена и приобщена към Христа.

Достойно причастилата се душа е толкова светла и велика, че ако човек би умрял в часа, в който се причасти, душата му ще заеме място при мъчениците и девствениците. И за един миг би получила мястото, което светиите получават за много години, с големи трудове. О, дано Бог даде всички да се удостоим да приемем в смъртния си час свето Причастие, с което без страх ще стигнем до Небесното царство.

Християни! Когато се причастите, пазете се да не изгубите безценното нещо, което сте спечелили с толкова труд и покаяние. Пазете се от дявола – да не би да грабне от вас този безценен диамант, живейте свято, защото сте осветени с Христовата кръв. Не падайте в нечистотите, от които се изцерихте, и винаги живейте в мир, любов и съгласие за слава Божия. Нему слава във вечните векове, амин.

+   +   +

Св. Софроний Врачански. Неделник. През първата седмица на Великия пост. Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора Атон, 2007 г.