На 15 септември 2016 г. със съборна св. Литургия начело със Светейшия Български патриарх Неофит,отслужена в катедралния храм на гр. Видин „Св. Димитрий Солунски” , бе отбелязана 200-годишнината от рождението на забележителния български първойерарх, политик, общественик, радетел за независима Българска църква и независима Българска държава Екзарх Антим Първи – Видински.
В празничната света Литургия взеха участие архиереи от Българската православна църква, гости от Руската православна църква и от съседните Сръбска и Румънска православни църкви. На предстоятеля на БПЦ патриарх Неофит и, по думите на Видинския митрополит Дометиан, „достоен следовник на своя предшественик Екзарх Антим Първи” съслужиха: Видинският митрополит Дометиан, Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай, Верейски архиепископ Евгений, ректор на Московската духовна академия и семинария, Тимочки епископ Иларион от СПЦ, митрополитът на Ардял (Трансилвания) Лаврентий (Стреза) от Румънската православна църква, епископите на БПЦ: Велички Сионий - игумен на Троянския манастир, Браницки Григорий - викарий на Софийския митрополит, Траянополски Киприян - викарий на Врачанския митрополит, Знеполски Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, Агатополски Йеротей - викарий на Сливенския митрополит, Белоградчишки Поликарп - викарий на Видинския митрополит, главният секретар на Св. Синод на БПЦ-БП архим. Герасим, както и представителите на Руската и Румънската православни църкви при Българската патриаршия архимандрит Филип (Василцев) и ставр. ик. Нелуц Опря, архим. Макарие от СПЦ, архим. Антим и йером. Спиридон от Видинска епархия, и протод. Александър Нешев, протод. Иван Иванов, йерод. Илия.В св. Литургия молитвено участие взеха и монашестващите - монахини и монаси от Видинска епархия.
Специално за празника митрополитът на Ардял (Трансилвания) Лаврентий (Стреза) донесе одеждите на св. Петка-Параскева Търновска, икона на светицата осветена на честните ѝ мощи, както и частица от мощите на св. Андрей Шагуна, който се чества на 30 септември, които бяха дарени на Видинска епархия от Молдовски и Буковински митрополит Теофан с благословението на Негово Блаженство Румънския патриарх Даниел.
Одеждите на св. Петка се сменят четири пъти в годината по време на специална служба и свещенослужители и биват подарявани на различни Поместни православни църкви, особено на местата, където са пребивавали мощите на светицата и паметта на св. Петка се чества особено силно.
Митрополит Лаврентий отправи поздрав от името на Румънския патриарх Даниел към Българския патриарх Неофит и духовенството и миряните на Видинска епархия, както и към цялата БПЦ във връзка с бележитата годишнина.
Гостуващите за тържествата архиереи получиха в дар енголпие с образа на св. Йоан Рилски от чието Успение през настоящата година отбелязваме 1070 г. Богомолците пък получиха за благословение икони с образа на светеца.
Между официалните лица в храма бяха: зам.- министърът на икономиката Любен Петров, областният управител Момчил Станков, кметът на г-р Видин инж. Огнян Ценков, председателят на Общинския съвет Генади Велков и народните представители: Владимир Тошев - ПП ГЕРБ, Филип Попов и Михаил Миков - ПП БСП, Иван Иванов - ПП АБВ.
Катедралният храм "Св. Димитрий", както и други знакови за гр. Видин сгради, е издигнат с благословението и средства на Първия Български екзарх и Видински митрополит Антим.
+ + + + + + +
След края на светата Литургия Литийно шествие начело с хоругви и духова музика, в което се включиха духовници, държавници, преподавателите и възпитаниците на всички видински училища и много граждани и гости на Видин, тръгна от храм "Св. Димитрий" към мавзолея издигнат в памет на Екзарх Антим. Пред мавзолея, където се намира саркофагът на приснопаметния първойерарх, Негово Светейшество Българският патриарх Неофит отслужи кратка панихида за упокоение душата на блаженопочиналия архиерей. „Истински радетел за свободното и независимо духовно, културно и политическо развитие на българския народ, останал завинаги в родната ни история като образец на жертвена отдаденост за делото на българската свобода, ревност в пастирското служение и държавническа мъдрост, отличен богослов, получил образование в някои от най-реномираните по онова време духовни школи, изряден монах и верен син на своя народ” – нарече Негово Светейшество Първия Български екзарх.
Като припомни усилията на Екзарх Антим за постигането на заветните цели на нашия народ: духовна и политическа свобода, свободно и независимо бъдеще и че в зората на българската свобода пак той бе избран да председателства Учредителното народно събрание, Първото Велико народно събрание, патриарх Неофит подчерта: „Само личност, съчетаваща в себе си духовните устои на светото Православие с държавническа мъдрост и искрено родолюбие можеше да оглави първите свободни институции на нашия народ в зората на неговата най-нова история.”
Във вдъхновеното си слово пред гробницата-мавзолей, Видинският митрополит Дометиан каза за своя именит предшественик на Видинския митрополитски престол, че неговото дело вдъхновява настоящи и бъдещи поколения. Той припомни, че Екзарх Антим І завещава цялото си състояние за построяването на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище, за развитие на просветното дело във Видин и за построяването на голямо двуетажно девическо училище, т. нар. "Зеленото училище" и посочи, че учениците от създаденото с благословението и със средства на една от великите личности на България, са едни от първите по успех във Видин. Като припомни как е станало построяването и освещаването на Мавзолея на Екзарх Антим Първи, митрополит Дометиан посочи, че всеки, който идва във Видин, се покланя пред мавзолея на Антим Първи, пред неговото дело и родолюбие и призова всички по силите си да се стремим да следваме неговия пример в служение Богу, род и родина. Специални благодарности Видинският митрополит отправи към Негово Светейшество патриарх Неофит, когото нарече „достоен следовник на своя бележит предшественик на предстоятелския престол на Българската православна църква - Екзарх Антим Първи” и събратята си архиереи, че са взели участие в празненствата.
Слово произнесе и кметът на Видин Огнян Ценков, който благодари на Светейшия Български патриарх, Видинския митрополит Дометиан и архиереите и свещенството, че са украсили с присъствието си това тържество за крайдунавския град, но и за цяла България. Той сподели, че честването на 200-годишнината от рождението на Екзарх Антим Първи - този велик българин, който е свързал живота си със старопрестолния Видин - се е превърнало в обедняваща кауза за всички видинчани. „Духовник, политик и общественик, Екзарх Антим остава в историята най-вече като радетел за обявяване независимостта на Българската църква и нейната обединяваща роля и като председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание“, каза г-н кметът и подчерта, че слава на Екзарх Антим Първи е слава за град Видин и слава за България.
Прозвуча химнът на Р България след което официалните лица и граждани поднесоха венци и цветя и преклониха глава пред паметта на приснопаметния архиерей.
+ + + + + + +
ЖИВОТ И ДЕЛО НА БЪЛГАРСКИЯ ЕКЗАРХ АНТИМ I
Негово Блаженство Антим е първият Видински митрополит и пръв български екзарх, виден политик и общественик, останал в историята като истински проповедник на Евангелското слово, изявител на Христовата свободата, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединител на народа. Негови са думите: "Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възкръсне България за нов свободен живот!"
Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия със светско име Атанас Чалъков.
През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашески постриг в манастира Каракал на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември, като впоследствие е зачислен в Хилендарския манастир.
През 1843-1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя.
През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция. От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г. става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски - професор по славянска филология.
След завършването на богословското училище на о. Халки постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески сан лично от митрополит Филарет Московски.
От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки.
На 25 май 1861 г. Антим Първи получава епископски сан и е назначен за Преславски митрополит, но отказва да заеме поста си, докато не се реши българският църковен въпрос. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на остров Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. Същата година Антим Първи отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и заедно с други архиереи повежда борба за независима българска църква.
С писмо от 16 декември 1868 г. Видинският митрополит Антим се отказва заедно със своето паство от ведомството на Цариградската патриаршия и се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски, заедно с които подписва изложение до Цариградския патриарх.
След учредяването на Българската екзархия през 1870 г. Антим Видински участва във Временния свети синод, подготвящ Първия църковно-народен събор, който трябва да приеме Екзархийски устав и да избере български екзарх.
На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г.
На 16 февруари 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Трябва да се отбележи, че свиканият през февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Активният и просветен екзарх играе съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за духовно-културно-просветното издигане на българския народ.
След жестокото потушаване Априлското възстание и Баташките кланета, дали хиляди мъченици през 1876 г., по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ.
Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1976 година. Екзархът връчва на конференцията мемоар, с който иска подобрение участта на българския народ, като му се даде автономно управление в областните му граници, определени с фермана от 28 февруари 1870 г. Великият везир Мидхат паша иска Екзархът да оттегли мемоара и да го замени с друг, подобен на другите патриарси, в смисъл, че техните народи са доволни от мира и правовия ред в Отоманската империя. „Не мога да изменя мемоара си – заявява категорично екзарх Антим. Как мога да бъда благодарен на правителство, което коли, беси и притеснява тъй жестоко българите. Не, аз няма да изменя на народа си!“ Конференцията взима под сериозно внимание мемоара на Екзархията и се изказва в полза на българския народ. Решението на конференцията обаче не се прилага и става причина за печалния завършек на екзаршеското служение и жертвено родолюбие на екзарх Антим Първи.
На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол. След кратък съд Мидхат паша го осъжда на смърт за държавна измяна. След скорошен преврат в отоманската империя, присъдата е заменена със заточение.
На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия.
В писмо чрез митрополит Исидор до руския император Александър II, екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал на него "Да се освободи България!".
През март 1878 г., след Освобождението от турско робство, в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава.
От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателства Учредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция.
От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е избран и за председател на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa да приеме поради старческа немощ и отслабени сили.
На Шипка екзарх Антим полага основния камък за издигане на първите паметници, които са руски и са построени през 1878-1881 г. на героите, паднали за свободата на България. Паметникът на свободата, който е най-големият и внушителен днес, е открит през 1934 г. на връх „Свети Никола“ (днес връх Шипка). Паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел в присъствието на Н.В цар Борис III.
По единодушното решение на Народното събрание Антим Първи оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за Освобождението на България.
Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата "Св. Димитър", за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия.
След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинска и Врачанска епархии срещу решението за разпокъсване на Санстефанска България.
На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите "Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa."
През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската конституция.
На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин и е погребан, както споделя Видинският митрополит Неофит, „с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народ и Православната ни църква церемония в старата черква „Св. вмчк Пантелеймон“.
Нека бъде вечна и блажена паметта на великия син на България Екзарх Антим Първи! Да помним неговия живот, дела и завети и да ги предаваме на бъдещите поколения, за да просперира Църква, Родина и Род! Амин!
(Из словото на архим. Евтимий)
