Автор: Здравко Царев
Пребиваването ми в Естония бе за два дни. Така се случи, че за да стигна до прибалтика трябваше да направя прикачване в Прага и така пътуването ми се удължи. Пристигнах в Естония след обяд – времето беше нетрадиционно слънчево, а Балтийско море, на което естонците особено се радват и с което се гордеят, биеше вълните си в брега бурно и сърдито. От Талин с автобус се придвижих с кола до Нарва, която се намира в североизточната част на страната. Посещението ми в Нарва имаше служебен характер, но още с влизането си в града забелязах дървена православна църква.
На въпроса ми какви са традиционните вероизповеданията в Естония, колежката, която ни посреща отговаря, че в страната доминира протестантската и православната религия. Първите писмени доказателства за появата на православието на естонска земя се отнасят към XII в., но е сигурно, че то е било въведено още през 1030 г. от княз Ярослав Мъдри в гр. Тарту.
На следващия ден се завърнахме в столицата на Естония – Талин и аз реших да посетя най-големия православен храм – “Св. Княз Александър Невски”.
Храмът е разположен в старата част на Талин и неговото възникване е свързано с увеличаването на православното население през XIX в. Инициатор на строителството на храма е княз Сергей Шаховски, който ходатайства пред руския царски двор за отпускане на средства. С указ от 2. 04. 1888 г. император Алекандър III разрешава строителството на катедралата, която е издигната в чест на Св. благогов. княз Александър Невски и е построена на площада пред губернаторския дворец във Вишеград (най-високото възвишение в старата част на Талин).
Проектът на храма принадлежи на проф. М. Т. Преображенски и е построен в неоруски стил, триабсиден, кръсто-куполен, от пет части. Главният престол е посветен на Св. благогов. княз Александър Невски, южният - на Св. Преп.Сергий Радонежски, северният – на св. равноап. княз Владимир. През 1893 г. е извършено освещаване на мястото и е била донесена чудотворната икона Успение на Света Богородица.
Тържественото освещаване на завършения катедрален храм се е състояло на 30 април 1900. Пръв настоятел на Храма в периода 1900-1909 г. е протойерей Симеон Попов.
Още от далеч храмът впечатлява с фасадата си, оформена с красиви мозайки и с 11 камбани, които красят камбанарията му.
Вътрешната украса с нищо не отстъпва на впечатлението отвън – с влизането веднага те грабва позлатения дървен иконостас и изображенията на Спасителя, Св. Богородица и св. Йоан Предтеча. В абсида на централната част на храма е изобразено “Причастието на апостолите”, създадено по образец на олтарната мозайка на катедралата “Св.София Киевска” – в Украйна.
Автор на иконите е академикът по живопис Александър Никанорович Новосколце, а фасадата е украсена с мозаични пана на известният акад. архитект А. Н. Фролов.
Когато влязох в храма бях силно впечатлен от прекрасната уредба, а също и от величествените икони, които ме гледаха отвсякъде. Запалих свещи и започнах да се моля пред иконата на Христос, която ме гледаше с благия си и човеколюбив поглед. Наоколо имаше вярващи, а също и свещеници, които изпълняваха ежедневните си задължения. Към мен се приближи духовник, който ме повика и се представи като Протоиерей Виктор Мартишкин и ми сподели, че служи в този храм от 1967 г. Попита ме откъде съм и се зарадва много като чу, че съм българин. Попита ме, кога ще дойда отново в Естония, на което аз му отговорих, че не зная дали някога отново ще имам път към Талин. О. Мартишкин пожела да ми даде благословия, а аз целунах с благодарност десницата му.
Тръгнах си от Талин духовно пречистен – сякаш напуснах свой втори дом. Слънцето приветливо се усмихваше и обливаше в светлина златните кубета на храма.
Знаех, че отново ще се върна.
Снимки: авторски материал
фото http://naklua2005.narod.ru/photoalbumtallinn.html
фото http://hot.ee/nsobor/index_dbl.htm