Всемирното Православие - СИНАЙСКИЯТ МАНАСТИР „СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЕКАТЕРИНА“ (2)

Синайската планина се намира на 430 км от Кайро, в пустинята Камениста Арабия в Египет. Тук, на полуострова, образуван от двата притока на Червено море, дошли евреите в третия месец след излизането им от Египет. От върха на планината Бог им дал чрез Моисей скрижалите с 10-те Божии заповеди.

Затова Синай в Свещеното Писание често се споменава като планина Божия и планина Хорив. Арабите я наричат Тур, или Джебел Тур Сина.

В подножието на планината, на височина 1570 м, се издига православният мъжки манастир „Св. Екатерина“ към Йерусалимската православна църква. Това е една от най-древните (IV век) и непрекъсващо действащи християнски обители в света.

По време на управлението на император Константин Велики, около 329 г., монасите се обърнали към неговата майка св. Елена с молба да им бъде построена малка църква, посветена на Пресвета Богородица, както и кула за убежище в случай на набези на номади. Молбата им била изпълнена през 330 г.

Мощните крепостни стени на манастира са издигнати през VI век по заповед на император Юстиниан, който изпратил и войници за защита на монасите. Според Хрониката на Евтихий Александрийски, за защита и обслужване на манастира императорът преселил на Синай двеста семейства от Понт Анатолийски и Александрия. Потомците на тези преселници образували синайското бедуинско племе джабали. Въпреки че приели през VII в. исляма, те продължават да живеят в околностите на манастира и да се занимават с неговото обслужване.

В периода на арабското завоюване на Синай през 625 г. манастирът изпратил делегация в Медина, която се завърнала с т.нар. грамота на Мохамед, за охрана и освобождаване от данъци на светата обител. Но и след получените привилегии броят на монасите започнал да намалява и в началото на IX век останали 30 иноци.

След завоюването на Египет от Османската империя през 1517 г., султан Селим I потвърдил основните права на манастира от предишния ферман на Мохамед и обителта запазила специалния си статут на архиепископия. Игуменът му се титулува и досега архиепископ Синайски.

Един от игумените на манастира е бил великият Йоан Лествичник – авторът на книгата „Лествица“ към Царството небесно.

Синайският манастир „Св. Екатерина“ развивал обширна културна и просветна дейност, като през XVIII в. открил духовно училище на остров Крит, където се учели гръцките богослови от онова време. Подвория на манастира били открити в Египет, Палестина, Турция, Румъния, Русия и дори в Индия.

Първоначално светата обител се наричала „Преображение Господне“ и „Неизгаряща къпина“ („Неопалимая купина“). От XI век, във връзка с широко разпространената почит към света великомъченица Екатерина Александрийска, чийто мощи са открити от синайските монаси през VIII век, манастирът е наречен на името на светицата.

Светини в Синайския манастир „Св. Екатерина“

Храмът Преображение Господне. Построен е по времето на император Юстиниан. Главна забележителност в него е мозайката Преображение Господне от VI., запазена в много добро състояние.

Мощите на св. великомъченица Екатерина. В олтара на базиликата в мраморна рака се пазят две сребърни ковчежета с мощите на св. Екатерина – главата и дясната ? ръка. Още една част от мощите на светицата (пръст) се намира в специално място върху нейната икона в лявата страна на храма.

Ежедневно след четенето на часовете вярващите могат да се поклонят пред светите мощи. За спомен монасите подаряват на всекиго сребърен пръстен с изобразени сърце и буквите АК – ΑΓΙΑ ΚΑΤΕΡΙΝΑ (света Екатерина).

Параклисът „Неизгаряща къпина“. Намира се зад олтарната част на храма „Преображение Господне“. Построен е на мястото, където Бог е разговарял с Мойсей (Изх.2:2-5). Спазвайки библейското указание, всички влизащи са длъжни да си събуват обувките. Параклисът е едно от най-древните манастирски здания, упоменат в разказа за светите места на Изтока на поклонничката Силвия от края на IV век.

Кладенецът на Мойсей. Тук Мойсей, както е описано в Библията, среща седемте дъщери на мадиамския свещеник Иотар (Изх. 2:15-17), а по-късно се оженва за една от тях, Сепфора. Кладенецът и понастоящем снабдява манастира с вода.

В обителта има и много други параклиси: „Св. Дух“, „Успение на Пресвета Богородица“, „Св. Йоан Кръстител“, „Св. вмчк Георги Победоносец“, „Преп. Антоний Велики“, „Св. първомъченик и архидякон Стефан“, „Св. Йоан Богослов“, „Десет критски мъченици“, „Пет севастийски мъченици“ и „Св. пророк Мойсей“. Тези параклиси се намират зад манастирските стени, а девет от тях се съединяват с архитектурния комплекс на храма „Преображение Господне“.

Манастирската градина е забележителна с богатството си на растения, маслинови, плодни дръвчета и изворчета на фона на изцяло пустинната местност. Градината се съединява с обителта чрез древен подземен вход, използван в наши дни. В началото на XX век манастирската градина се е смятала за една от най-хубавите в Египет.

Икони и ръкописи. Тъй като от момента на основаването си Синайският манастир нито веднъж не е бил нападан и разоряван, той притежава огромна сбирка от икони и библиотечни ръкописи.

Поради достъпността на ръкописите за поклонници в миналото, от обителта е бил изнесен Синайският кодекс – един от най-древните текстове на Библията.

Към най-ценните ръкописи в манастирската библиотека се отнасят:

12 листа от Синайския кодекс от IV в

Сирийски кодекс от V век;

10 листа от унциален ръкопис от VI в. на гръцки език с текста на Евангелието от Матей.

Гръцко Евангелие от 717 г. подарък от византийския император Теодосий III;

Синайският глаголически псалтир (X в.) – с кирилски букви на много места в текста. Съдържа 209 листа, включващи: всичките 151 псалми, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, Утринната песен (Господнята молитва) и началото на чина на вечернята. В езика на текстовете могат да се разграничат два пласта – архаичен, в който личат следи от езика на текстовете, възникнали в Моравия и Панония по времето на св. Методий, и по-нов, източнобългарски, който се свързва с паметници като Зографското евангелие и Супрасълския сборник.

В манастира се съхраняват 3304 ръкописа и около 1700 свитъци. Две трети са написани на гръцки, останалите са на арабски, сирийски, грузински, арменски, коптски, етиопски и старобългарски език. В библиотеката се намират също 5000 книги, някои от които се отнасят към първите десетилетия от книгопечатането. Освен книги с религиозно съдържание в библиотеката на манастира се съхраняват и исторически документи, грамоти със златни и оловни печати на византийски императори, патриарси и турски султани.

В Синайската света обител може да се видят дванадесет от най-редките и най-стари икони в света, рисувани през VI век с восъчни бои. Част от манастирската колекция се отнася към ранния византийски период до X в. (в това число сирийско-палестински икони от VIII–IX век), изработени от гръцки, грузински, сирийски и коптски майстори. Иконите са се съхранили, тъй като манастирът, намирайки се от VII в. извън Византийската империя, не е пострадал от иконоборчеството.

Тук се пази оригиналът на прочутата енкаустична (изпълнена с восъчни бои) синайска икона на Христос Пантократор (Вседържител) от VI век,.

Неизгарящата къпина, която и досега се зеленее и отделя леки етерични масла, е същата, от която Господ е говорел на Мойсей сред пламъка.

Камбанарията е построена от рицарите кръстоносци, има 9 камбани дар от руския император Александър II.

Извън манастира има къща за гости за желаещите да пренощуват на това свято място.

Веднъж дошли в подножието на планина Синай, може да се включите в поклонническо изкачване на историческия библейски връх. До него се стига по две пътеки: стръмна и по-полегата. За отиване и връщане ще ви трябват между 5 и 7 часа, според силите ви. На върха се намира православният храм „Света Троица“.

Най-хубавият момент в Синайския манастир „Св. великомъченица Екатерина“, разбира се, е молитвеното участие в светата Божествена литургия, която никога не е секвала от IV век до наши дни. Нещо, което вече трудно може да се преживее в Египет, където, за разлика от древността, православните християни са малцинство.