Църквата и съвременната криза
На редовното си заседание от 5 до 8 октомври Св.Синод на Еладската православна църква заяви, че смята за свой дълг да се обърне на езика на правдата и любовта към своето паство, към народа Божий, както и към всички неравнодушни хора.
Ние с вас живеем в тежко и драматично време. Като страна се сблъскахме с най-тежката икономическа криза, всяваща на мнозина неуверенност и страх. Не знаем какво ще ни донесе утрешният ден. Очевидно, нашата Родина вече не е свободна, а фактически се управлява от своите кредитори [1]. Знаем, че мнозина от вас чакат Църквата да каже думата си и да заеме позиция относно събитията, които с вас наблюдаваме.
Това, което преживява сега нашата Родина, няма прецедент и потриса въображението. Редом с духовната, социалната и икономическата криза шества разрушаването на всички наши основи. Става дума за опита да се изкоренят и унищожат нашите традиции, онова, което винаги се е смятало за основа на живота на Отечеството ни. В социалната сфера се предприема премахване на устоите и правата ни. При това то се прави под нечуван предлог [от правителството]: „Към тези мерки ни принуждават нашите кредитори”. По такъв начин ние като страна фактически признаваме, че се намираме под окупация и изпълняваме волята на нашите нови [задгранични] управници. Във връзка с това възниква следният въпрос: дали техните претенции засягат само финансовата и социалната ефера или се разпростират върху духовната и културната идентичност и самостоятелност на нашата Родина? При създалото се положение у всеки разумен човек възниква въпросът: защо преди не сме предприели тези твърди мерки, които днес наричат отдавна назрели? Защо не са били лекувани навреме всички тези патологии на обществения ни живот, които сега с такъв труд се мъчим да преодолеем? Защо беше необходимо да се чака, докато стигнем днешното критично състояние? Ето вече няколко десетилетия нашата държава се управлява от едни и същи хора. От каква политическа целесъобразност са изхождали те, знаейки, че водят страната към катастрофа, а днес, чувствайки се в безопасност, се осъзнават само като изпълнители на чужда воля? Сега протичат такива радикални реформи, които преди време биха развълнували цяла Гърция, но днес те почти не срещат противодействие.
Нашата икономическа криза е свързана с дисбаланса между производството и потреблението. Между бавните темпове на производството, до което сме стигнали, и високото жизнено равнище, с което сме свикнали. Когато потреблението значително изпреварва производството, икономическият баланс неизбежно се измества към разходната част. За да се справи с това, нашата страна е принудена да прибягва до външни заеми. Когато кредиторите започват да искат връщане на дълговете, идва кризата, а след нея следва и банкрутът. Но икономическата криза, която обременява и угнетява нашето Отечество, е само върхът на айсберга. Това е следствие и плод на друга, духовна криза.
Диспропорцията между потребление и производство е не толкова икономическа категория, но преди всичко – показател за духовен упадък. Признак на нравствената криза, която засяга както властта ,така и народа. Властта, която не успя да се държи отговорно пред народа, не можа или не искаше да говори с него на езика на истината, пропагандираше лъжливи идеали, способстваше за корупцията, чиято единствена цел беше да се притежава властта. Тя фактически действаше против действителните интереси на народа и на страната ни.
От друга страна, ние, народът, действахме безотговорно. Обожествихме богатството, търсехме сит и спокоен живот, не се гнусяхме от лъжата и лесния начин на живот. Нас вече не ни вълнуваше какво става по света и с нашата страна. Самочинната претенция на профсъюзите и социалните групи за спазване на техните права, с пълно безразличие как това ще се отрази върху обществото ни в цялост, в значителна степен спомогнаха да се окажем в днешното положение.
Същината на духовата криза се състои в липса на смисъл на живота и затваряне на човека в едномерното настояще, в неговия егоцентричен самолюбив инстинкт. Това е настояще без бъдеще, без идеали и мечти. Настояще, обречено на скука и монотонност. Това е превръщане на живота в промеждутък между две събития: раждането и смъртта, само с едно неизвестно – колко време ще мине между тях. В подобна перспектива безцелното винаги се съревновава с безсмисленото, а в резултат винаги побеждава трагичното. И тогава на въпроса: „Защо, синко, взимаш наркотици?”, чуваш в ответ: „А защо, кажете, да не ги взимам? На нищо не се надявам и нищо вече не чакам. Единствената ми радост е наркотикът”. А ние, вместо да намерим смисълът на живота, се стремим към богатство, комфорт, благополучие. Но когато не съществува друга жизнена цел освен потреблението, когато материалната състоятелност и демонстрацията й пред околните станат единствените начини за домогване до обществено признание, тогава развратът [2] се превръща в единствено възможният начин на живот, в противен случай, ако не си се разтлял, значи си глупак. Така са мислили и постъпвали мнозина и сме стигнали дотам, че са се разтлели не само нашите властници, но и голяма част от народа ни. Вечният въпрос – ние преживяваме дилемата на Достоевски: „Свобода или щастие” в целия й трагичен размах. Избрахме мнимото благополучие, а изгубихме свободата, при това не само нашата лична, но и свободата на нашата Родина. Днес човек (възможно и оправдано) трепери само от мисълта за намаляване на дохода си, него почти не го засяга дефицитът на парите, отделяни от държавата за образование. Той не мисли и за децата си, които гаснат в многобройните си зависимости, не преживява обезценяването на човешката личност и живот. Ето го действителният смисъл на днешната криза и източникът на икономическите трудности, които толкова безжалостно използват „световните управници”.
На заседанието на Св. Синод ние, вашите духовни отци, се отнесохме критично към своите действия и поискахме да вземем върху себе си отговорността и да открием нашия дял от вината в преживяваната криза. Знаем, че сме ви огорчавали, може да сме ви въвеждали в изкушение. Не реагирахме незабавно и действено на поведението на клира, което ви нарани. Желаещите да разкъсат връзката на народа с Майката Църква, възползвайки се от настоящи и измислени скандали, се постараха да подронят вашето доверие към Църквата.
Ние искаме да ви кажем, че Църквата има противоотрова на култа на потреблението – това е аскезата. В това време, когато потреблението е в задънена улица (нали животът няма смисъл), аскезата – това е път (понеже води към настоящия живот). Целта на аскезата не е отказът от удоволствия, а изпълването на живота с дълбочина и съдържание. Тя е подобна на тренировката на спортиста, която ще го доведе до завоюване на медали, и този медал е не нещо друго, а животът, побеждаващ смъртта, животът, обогатен с любовта. Аскеза – това е път на свободата от робските излишества. Това робство, което днес ни е направило за посмешище.
Безпокои ни състоянието на нашето образование, тъй като съвременната образователна система гледа на ученика не като на личност, а като на компютър. Единствената й функция е да го натовари с информация. За сметка на това индивидуалността на ученика не се взема под внимание. Децата ни справедливо отхвърлят такова образование. Затова ни безпокои поредната готвеща се реформа на средното образование. Признаваме, че съставянето на учебниците е част от сферата на отговорност на държавата , но тяхното съдържание засяга всеки гражданин, много от които чакат Църквата да извиси смиреният си глас по този въпрос.
Ние искаме всички наши храмове да отворят вратите си за нашите младежи. В тези енории, в които са постъпили вече така, идват много наши деца, търсещи смисъл и надежда.
Знаем, че вие искате от нас, вашите пастири, една героична, жива Църква, с пророческо слово, актуална младежка проповед, но при това не примиренческа, а безкомпромисна, свободна и силна. Църква, която не се страхува да противостои на лукавата система на този свят, дори ако това доведе до гонения и мъченичество.
Църквата – това е единственият институт, който може да застане редом с човека и да го поддържа. Но Църквата – това сме всички ние, в това се състои Нейната и нашата сила. „Световните управници” искат преди всичко да разрушат единството между пастирите и паството. Те знаят, че ако поразят пастира, лесно ще разпръснат и поробят стадото. Помнете историята: навсякъде, където са се борили с Бога, целта на удара, разбира се, винаги е била човекът и неговото пълно свеждане до животинско състояние. Напротив, въчеловечаването на Бога – е най-великото въздигане на човека. Църквата се изправя не срещу държавата, а против тези, които стоят зад нея, опитвайки се да ви лишат от надежда и идеали. Помнете, че съгласно оценките на много икономисти, тази криза е била изкуствено създадена, за да стане инструмент в постигането на световно господство на силите, които трудно могат да бъдат заподозрени в любов към човека.
Христовата Църква има своя позация по отношение на сегашното критично положение, защото не е престанала да бъде част от историята и човечеството. Църквата не може да си затвори очите пред каквато и да е несправедливост, длъжна е да бъде готова за свидетелство и мъченичество. Знаем, че хората до нас гладуват и се нуждаят, а душата им често е изпълнена с отчаяние. Знаем, защото първото място, където те идват в търсене на надежда и смисъл, е техният енорийски храм. Нашата цел и задача е да направил всяка енория център, чрез който пастирската грижа ще докосне и обхване цялото общество.
Решихме да създадем център за анализ на социалните проблеми, за да не бъдем само наблюдатели, а и успешно да се борим с трудностите, предизвикани от настоящата криза. Задачата ни е да развием благотворителна дейност във всяка енория, така че да не остане нито един човек, който да не би могъл да получи чиния храна. Вие знаете, че в това отношение Църквата върши колосална работа. Знаете, тъй като мнозина от вас поддържат усилията на вашите енории с труда си или с финансова помощ. Призоваваме ви да стоите по-близко до вашата енория, така че заедно да можем да се поддържаме един друг в тези тежки времена.
Нашият народ и преди се е сблъсквал с бедността и глада, но е устоял и победил, тъй като е имал идеали и ценности. Всички ние заедно можем да помогнем на едного, а единият - да поддържа всички. Бог не ни е създал страхливи, а ни е дарувал дух на сила и любов. С този дух, сплотени около голямото ни семейство, нашата Църква, осъзнавайки грешките си, в търсене на смисъла на живота и любовта, ще излезем от тези нелесни изпитания.
СВ. СИНОД НА ЕЛАДСКАТА ЦЪРКВА
Превел от гръцки Атанасий Зоитакис
Специално за Православия.Ru
???? ?? ???: «? ???????? ???????? ??? ???????? ?????»
[1] Поради големия си външен дълг икономиката на Гърция се намира под външното управление на Европейския съюз и Международния валутен фонд. Гръцкото правителство, което де факто действа несамостоятелно, провежда редица крайно твърди социални и икономически реформи, поставящи народа на границата на оцеляването. (Бел.на р. прев.)
[2] Думата ???????? може да се преведе не само като разпуснатост, развратеност, разврат, извратеност, но и като корупция и подкуп. (Бел. на р.прев.)