Още от античността човекът се е опитвал да осмисли сътворението, както се вижда в ученията на много религии и философии. Като цяло, можем да кажем, че древните гръцки философи предложили три обяснения за сътворението на света: а) стоиците и епикурейците защитавали идеята, че светът е самостоятелно съществуващ, автономен и вечен,
б) питагорейците казвали, че физическите елементи и законите са божествени и в) аристотелианците приписвали причината за сътворението на един бог, който бил „първичната неподвижна движеща сила”. Ние също така можем да кажем, че всички следващи теории, независимо дали произтичат от научни или философски/ религиозни кръгове са разделени на следните три основни категории: материалистични, пантеистични и теократични.
Въпреки това, от Писанието ние извличаме категорично доказателство, че Бог е създал целия физически и нематериален свят, не от предсъществуваща материя, но „от нищо” (2 Мак. 7:28), и че Господ живее в света (вж. Пс. 138:7-10) и Той не е неподвижно същество. Това са основните догмати на нашата Църква. Бог Слово е създал всяко живо същество: „Всичко чрез Него стана; и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” (Йоан. 1:3). Създаването на света от нищо не означава, че това, което е било създадено впоследствие, става автономно и независимо. Означава, че Бог и светът са две различни неща, които са свързани с неразрушими връзки. Нетварният Господ е единствената нетварна първопричина, а светът е създаденият резултат. Когато Господ казва: „Да бъде светлина” и тя се създава, или когато казва: „Да бъдат светила на небесната твърд” и те се създават, или когато накрая създава всичко, което е сътворено, „и ето, беше твърде добро”, Той не се оттегля от света (вж. Бит. 1: 3-31).
Триединният Бог създал света чрез Своята безкрайна доброта и мъдрост. Думата „космос” (свят) идва от гръцката дума kosmima (украшение); украшението е артефакт, който създава удоволствие дори на художника. Разбира се, самодостатъчният Господ не се нуждае от такова удовлетворение, но Той пожелал и станал Творец като външен израз на Своята изключителна любов (която е различна от любовта между Лицата на Светата Троица).
Присъствието на Господ в цялата вселена е постоянно; точно както със Своята творческа енергия привел всички същества „от небитие” към съществуване, чрез Своята „свързваща и промислителна” енергия, Той поддържа и всички същества „в съществуване” (св. Григорий Палама, „Творения”). Господната свързваща, промислителна или провиденческа, несътворена енергия определя всички физически и духовни закони, които управляват материалните и духовни светове. Несътворената енергия на Господ като причина, става сътворена като резултат и се „променя” в различни видове сътворени сили като физическа сила, движение, топлина, химическа и ядрена енергия.
Сътворението е резултат от божествената воля, която за Триединния Бог е една и съща за всичките три Лица, а не продукт на божествената същност, в противен случай Вселената би била управлявана от пантеизъм (св. Йоан Дамаскин, „Точно изложение на православната вяра”). Триединният Бог, чрез Своята несътворена енергия, е свързан с цялото творение. Както казва св. Григорий Палама, простите (неживите) същества участват в същностнотворната енергия на Господ; живите същества (животни, растения) също участват в Неговата животоподателна енергия; освен това, разумните същества участват в Неговата даряваща мъдрост енергия. Само ангелите и хората, които постигат обожение, участват в Неговата обожествяваща енергия (св. Григорий Палама, „Творения”).
Господ първо сътворил духовния, невидимия свят, който включва огромния брой ангели и след това – материалния свят, който станал видим чрез Неговото слово, по божествена заповед. Най-накрая Той сътворил човека, венеца на творението, който, както казва св. Йоан Дамаскин „е направен от видимо и невидимо естество”. По тази причина св. Григорий Палама описва човека като „голям в малък свят”.
Човешката природа не била създадена по заповед, подобно на останалите видими и невидими творения, за които Господ „рече – и всичко стана; Той заповяда – и всичко се яви” (Пс. 32:9). За да създадат човека, всичките три Лица на Светата Троица се събрали и казали: „Да сътворим човека по Наш образ и по Наше подобие” (Бит. 1:26). Така нашият Господ и Творец Сам взел пръст от земята и създал тялото, и вдъхнал в ноздрите му „дихание за живот”, а именно, божествената благодат – Неговите нетварни божествени енергии. Така човекът придобил „живот в изобилие” (Йоан. 10:10), повече от всяко друго същество; а именно – своето осиновяване. Св. Григорий Палама казва, че „«образът»” на човека е по-висок от «образа» на ангелите. Душата на човека е единствената, която притежава интелект, слово и животворящ дух. Тъй като ангелите не притежават материално тяло, те не разполагат с животворен дух, която ще даде живот на даденото им тяло, каквото имат хората” (св. Григорий Палама, „Творения”, глави 38-39).
Сътворението е тайна за човека, тайна, която обхваща творческото и промислително присъствие на Господ в света и в същото време доказва Неговото божествено величие. Човекът има способността да проникне в тази тайна и да разбере любовта, премъдростта и специалния промисъл, който Господ има за Своите създания. По този начин той може да избере да живее в постоянно общение с Господ чрез отдаване на благодарност и слава на Този, Който поради изключителната Си любов, му дава всичко, и особено обожението, а именно – Своето „подобие”.
Според християнската антропология, на първия човек, който бил поставен в рая, Адам, му било наредено да „обработва и пази”, да управлява цялото материално творение „свободно”. За да запази необходимото упование в Създателя Господ, на човека била дадена забрана, а именно – да не яде от един определен плод, за да изпитание на неговата свободна воля. Адам, бидейки свободен, не спазил тази заповед и, както казва богословието, „предците сгрешиха” или „паднаха”.
Много обяснения са били дадени за това, какво е причинило човешкото грехопадение. Едно от най-забележителните, което е в унисон със светоотеческата традиция, е обяснението, дадено от св. Ииней, епископ Лионски. Той твърди, че Адам е бил като невръстно дете, поставено в рая, за да постигне зрялост чрез упражняване на своята свободна воля. След сътворението си човекът трябвало да бъде отгледан, да порасне, да се размножава и да получи духовна сила, преди да се прослави чрез своето обожение (????? ????????? ??????????, ??????? ?????????? ???????, ?????? ?’). Въпреки това, той се излъгва и постъпва неправилно. Поради тази причина, му е дадено покаянието като възможност да се върне в рая. Това е нещо, което не било дадено на „падналите ангели”, който станали бесове, тоест конкретни зли и лукави същества.
След грехопадението, прародителите Адам и Ева „били облечени с кожени дрехи” (Бит. 3:21), а именно, с тление, смъртност и т.нар. невинни страсти – глад, жажда, сън и болка. Силата на техните души също била разделена на части. „Образът” бил почернен и духовната енергия на човека, с която той бил съединен с нетварната обожествяваща енергия, се скрила. Така Божията благодат, като обожествяващ дар, се оттеглила, до настъпването на времето, когато човек ще я получи чрез покаяние. Покаянието е акт на свободната воля на човека, а тя останала непокътната.
Нека тук цитираме католическия и протестантския възгледи върху грехопадението. Католиците вярват, че след грехопадението, човекът останал с неопетнен „образ”, но изгубил особената свръхестествена (сътворена) благодат, която придобил от Бога, за да постигне „подобие”. От този момент нататък, тази логика преобладава в западните богословски и обществени среди. Протестантите, от друга страна, вярват, че човешката природа е напълно извратена след грехопадението, дори и що се отнася до „образа”. По този начин те защитават учението за „абсолютно предопределение”.
Грехопадението на човека, който бил „венецът на творението” причинило падението на цялото творение, което „заедно стене и се мъчи до сега” (Рим. 8:22). Това обяснява основното учение на нашата Църква, която разглежда сътворението като едно цяло, което води към съвършенство и обожение; човекът и природата заедно. Човек и природа не се различават в замисъла на сътворението. Затова човекът има дълг да поддържа добри отношения с останалата част от творението. Фактът, че той остава в падналото си състояние, застрашително удължава пребиваването на света в това състояние. По този начин човек допринася за извращаването и деградацията на природата. Ето защо, в грехопадението има не само извратен, екзистенциално и морално, човек, но също и подобна на него среда.
По този начин, човекът, които има нечисто сърце, се свързва с другите човешки същества по начин, който обслужва неговите страсти и действа погрешно спрямо природата, като злоупотребява с нея. Самият Христос казва: „Защото отвътре, от сърцето човешко, излизат зли помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
кражби, користолюбие (обиди), лукавства, коварство, разпътство, лукаво око, богохулство, гордост, безумство” (Марк. 7:21, 22). Човешкото сърце е пълно със страсти, защото не се стреми към добродетели, нито пък се покорява на Господните заповеди. Св. Григорий Палама обръща внимание: „Умът, който се е опълчил срещу Бога, става или животински, или бесовски; въставайки срещу законите на природата, човек не поставя ограничение на удоволствията си” (св. Григорий Палама, Беседа 22). Авва Доротей казва, че чистата съвест определя отношенията с ближните, но също така и с останалата част от сътворението. Така в проповедта му за съвестта, той казва: „Да има човек чиста съвест към материалните неща, означава да не злоупотребява с нищо, да не го оставя да погине, нито да изхвърля” (Авва Доротей, „Подвижнически слова” , Слово 3).
Днес сме достигнали до такова ниво на безразсъдство, до такава степен на липса на съвест и толкова всеобщо състояние на бунт, че цялата човешка раса е заплашена от частично или пълно изчезване от ядрена катастрофа, в резултат на война или ядрено бедствие, от изчерпване на озоновия слой в резултат на увеличаването на вредните вещества във въздуха и от увеличаване на запустяването и замърсяването на водите.
Така например, казват, че постоянното увеличаване на средната температура на земята причинява топене на ледовете на полюсите. Ако полярният лед се стопи, средното ниво на океаните ще се покачи със 70 метра и райони, в които живее една четвърт от населението на Земята, ще бъдат потопени във вода. Смята се, че всяка година 24 милиарда тона от почвата на всички континенти се губят. През последните няколко десетилетия обемът на изгубената почва е равен на земеделските земи на целите Съединени щати. Програмата на ООН за развитие (ПРООН) изчислява, че запустяването струва около 40 милиарда долара годишно. Почти всички подпочвени води в Европа са замърсени от вещества, вредни за човека, което ги прави негодни за пиене. Това е пряк резултат от прекаленото наторяване на земеделски земи поради интензивното земеделие. Настоящите успехи в генетиката, които могат да завършат с клониране на хора, ще доведат до страшни морални и социални последици. Ядрените отпадъци се увеличават толкова много, че само в САЩ има натрупани седемстотин хиляди тона обеднен уран, който става много скъп за съхранение и затова се използва за създаването на бомби. Но тези въпроси ще бъдат по-подробно разгледани от учените, които ще говорят на утрешната конференция.
През цялата история човечеството е било подложено на екологични бедствия, които са описани в Свещеното Писание. Струва си да насочим вниманието си към причините за тези бедствия, а не към самите исторически събития. В боговдъхновените пасажи на Свещеното Писание, Бог, въплътеният Бог Слово и отците на Църквата говорят за различните причини и тяхното въздействие, а не точно за начина, по който са се случили и развили; говорят за причинно-следствената връзка на явленията, а не за същността им. Последното е нещо несъществено за Свещеното Писание и за светоотеческата традиция, но не и за науката, която го разглежда като свой основен предмет. Научният метод, като се позовава на рационалните способности на човека, допринася за развитието на материалното знание, познаване същността на нещата. Богословието, обаче, което разчита на опита на светиите и особено на усещането за Бога изключително чрез ума, както е определено от писанията на светите Отци, води човека към преживяване на Нетварния.