Всемирното Православие - СВЕТИ КЕНЕЛМ МЕРСИЙСКИ

За съжаление, първоначалното и най-достоверно житие на св. Кенелм – един от най-почитаните светии в Западна Англия (чества се на 17/30 юли), не се е запазило. Съществуват обаче множество предания за него, отнасящи се към Късното Средновековие. И макар че не са напълно достоверни, те отразяват дълбоката обич на английския народ към този свят принц и мъченик, от чиито мощи векове наред са ставали много чудеса.

Според свидетелството на историка Уйлям Малмсберийски, живял през в XII в., към нито една светиня в Англия не са се стичали толкова много поклонници от страната и чужбина, колкото към раката с мощите на св. Кенелм в градчето Уинчкомб, графство Глостършир. Кой е бил този светец? В статията е направен опит да се пресъздаде неговият портрет въз основа на запазени писмени свидетелства и по-късни предания.

Ранни свидетелства

Свети Кенелм (Кинехелм), принц на могъщото древно англосаксонско кралство Мерсия ^[1] , се е родил вероятно през 786 г. Съгласно две от най-достоверните версии, младият принц е или загинал през 811 г. от ръката на предател измежду кралския дом в Мерсия, в опита му завземе незаконно властта, или е бил убит в битка с езичници в пограничните райони между Англия и Уелс.

Във всеки случай със сигурност се знае, че след мъченическата му кончина мощите на светителя известно време са били скрити от Божественото провидение, а по-късно са открити в една местност, известна днес с името Ромсли, в английското графство Уестеъшир, в западната част на страната, сред живописните Клентски хълмове. По-нататък мощите на светия мъченик се пазели в манастира на гр. Уинчкомб, разположен в графство Глостършир, съседно на Уестеъшир - чак до Реформацията, когато раката на светеца била унищожена, а мощите му - изгубени.

Името на св. Кенелм се среща в много древни календари в Англия, от 970 г. официално го почитат в Уинчкомб, Глостър, Ромсли и много други места. С времето по молитвите на светия угодник се извършили толкова много чудеса, че започнали да го почитат в цяла Англия. За съжаление, поради изгубеното най-ранно житие на светеца, от XII век в Англия започнали да се появяват католически нормански версии на житието му, имащи по-скоро легендарен характер. Все пак, опирайки се върху запазени писмени източници, за този Божи угодник може да се каже следното:

Могъщият и амбициозен крал Офа Мерсийски, управлявал близо четиридесет години и умрял през 796 г., бил наследен от сина си Екгфрид, който бил убит в бой пет месеца след възкачването му на трона. След гибелта му тронът на Мерсия заел неговият братовчед Кенвулф, чийто син всъщност бил св. Кенелм. Крал Кенвулф управлявал от 796 до 821 г. Сред многобройните добри деяния на този крал било основаването през 789 г. на манастир в столицата на Мерсия, гр. Уинчкомб.

В писмо на римския папа Лъв III, датирано от 798 г. и адресирано до принца на Мерсия Кенелм, е посочена възрастта на принца – 12 години. В друг запазен до наши дни документ, датиран от 799 г., Кенелм свидетелства за предаването на земи на църквата в Кентърбъри, а от 803 г. името на Кенелм се появява редовно в различни грамоти. Съхранена е например грамота, потвърждаваща, че принцът е владеел земи в Гластонбъри, графство Съмърсет. След 811 г. обаче името на Кенелм изчезва от официалните документи, което ни дава право да предположим, че принцът е приел мъченическа кончина именно през тази година. Денят на пренасяне на мощите му от Ромсли в Уинчкомб на 17/30 юли започнал да се чества като ден в памет на св. Кенелм.

Предания и легенди, свързани със св. Кенелм

Според огромeн брой средновековни предания и версии на житието на св. Кенелм, този Божи угодник пострадал още като 7 или 9-годишно момче. За година на смъртта му се сочи обикновено 819 или 821 г. В редица предания Кенелм се нарича не принц, а момчето-крал, успяло да се възкачи само за кратко време на престола. Измежду най-известните версии на житието на св. Кенелм могат да бъдат упоменати житията, написани от историка Уйлям Малмсберийски (XII в.), монасите Флоренс Уестърски (XII в.), Матей Парижки от Сент Олбанс (XIII в.) и Ричард Сайрънсестърски (началото на XIV в.), а също и сказанията за св. Кенелм, записани в сборника «Легенди от Южна Англия» (XIII-XIV в.). Най-ранното от запазилите се жития на светеца се отнася към началото на XII в. – то се е съхранявало в абатство Уинчкомб и е било съставено от Уилфин от Уестър. Ето накратно най-важното от повествованието за св. Кенелм, съгласно този източник:

След смъртта си крал Кенвулф оставил три деца: седемгодишният си син и наследник на престола Кенелм и двете си по-големи дъщери Квендрида и Бургенхилда. Бургенхилда, която обичала горещо брат си, се стараела да го възпита в благочестие и се грижела за него според силите си. Но втората сестра, завистливата и жадна за власт Квендрида, замислила да погуби малолетния си брат и да завземе престола. Тя приготвила отрова и я дала на невинния отрок, но Господ го запазил напълно невредим. Тогава принцесата заповядала на любовника си Аскоберт, учител и наставник на Кенелм, да убие беззащитното дете (Бургенхилда не знаела за готвещото се злодеяние и не могла да предупреди брат си). Такава възможност Аскоберт получил по време на един лов.

В навечерието на убийството светият отрок сънувал, че се е изкачил на върха на високо дърво, достигащо до самите небеса и блестящо като злато. Дървото било украсено с цветя, на всеки негов клон висели плодове с необикновена красота, и всичко това искряло и блестяло в ярки цветове. От върха отрокът видял цялото си кралство. Три четвърти от поданиците му радостно се поклонили на Кенелм като на крал, а останалите не искали да сторят това и започнали да режат с брадви дървото, на което седял. Дървото започнало да пада, но Кенелм се превърнал в бяла птица и полетял към небето, чувствайки необикновено блаженство. Като се събудил, отрокът разказал съня си на своята стара и мъдра бавачка Волвелин, умееща да тълкува сънища. Тя заплакала горчиво, разбирайки, че ще се случи нещо страшно: Кенелм ще бъде убит и нечестивци с измама ще завладеят трона на Мерсия; но през скръбта ? се прокрадвала радост, тъй като сънят говорел за това, че блаженият отрок, приемайки мъченическа кончина, ще наследи Царството небесно.

Настанал денят, когато принц Кенелм заедно с наставника му Аскоберт тръгнали на лов в горите на Уестършир. След известно време момчето много се уморило и легнало да си почине под едно дърво. Възползвайки се от неговата беззащитност, Аскоберт му отсякъл главата, а тялото закопал в прясно издъбана яма. След извършеното убийство злодеят се върнал при Квендрида и радостно ? доложил, че кралският престол е свободен. Като станала кралица, Квендрида не забравила Аскоберт, и те заедно се предавали на всякакви беззакония, насаждайки жестокост и насилие в страната. С това хората запомнили краткото управление на Квендрида.

Съществува разминаване в посочване на мястото, където било извършено това чудовищно злодеяние. Ако според една от версиите принцът страстотерпец бил убит в горите на Уестършир, според друга това станало върху склоновете на един от хълмовете, известни като хълмовете на Клент, на юг от Бирмингам.

С времето земята скрила ужасното деяние на любовника на Квендрида, но душата на светия принц, във вид на бяло гълъбче със свитък в клюна, се явила на Римския папа и служещите с него в катедралата „Св. Петър”, на хиляди мили от горите на Уестършир и Кленските хълмове. Като пуснало свитъка върху престола, гълъбчето изчезнало. Посланието било написано на староанглийски език, и съдържанието му оставало тайна за римското духовенство. Удало се обаче да намерят англичанин, който прочел и превел написаното. В свитъка се казвало, че малолетният Мерсийский принц Кенелм е бил предателски убит и се посочвало мястото, където се намира тялото му.

Римският папа съобщил за чудото на Кентърбърийския архиепископ Уилфред и на цялото духовенство в Мерсия. С благословението на архиерея процесия от свещенослужители и монаси от кралството начело с местния епископ отишли на посоченото място, и мощите на светеца, по Божия милост, били намерени в същия ден.

Според преданието, на мястото, където бил убит принцът, местните жители не веднъж виждали чудесен стълб неземна светлина, така че не било трудно гробът да бъде намерен. Стълбът светлина бил виждан нееднократно на това място и впоследствие. Когато извадили тялото на светеца от земята, на същото място веднага бликнал извор, чиято вода имала лечебна сила. Водата от аязмото изцелявала от всякакви недъзи богомолците векове наред и всеки, който просел помощ с вяра и от чисто сърце, получавал исканото. Скоро близо до аязмото бил построен параклис в чест на св. Кенелм. Преданието разказва още, че от жезъла на юношата, захвърлен от убиеца встрани, израснал голям ясен, почитан в продължение на много години като ясена на свети Кенелм.

Тялото на мъченика било пренесено в манастира на гр. Уинчкомб (столицата на Мерсия). Преданието обяснява защо било решено мощите на светеца да бъдат съхранявани именно в Уинчкомб. Тържествената процесия, пренасяща мощите на Кенелм след намирането им, спряла на разклона при река Ейвън, на мястото, наречено Пирифорд (вероятно е това да е съвременният град Першор в Уестършир, или мястото между селата Фледбъри и Кропторн, където сега се издига «Юбилейният мост»). Тук монасите от Уестър и Уинчкомб заспорили на кого принадлежат мощите: понеже те били открити в земите, притежание на Уестърския манастир, но пък Уинчкомб бил столицата на Мерсия, и именно тук бащата на Кенелм бил основал манастир. Било решено да нощуват при реката и монасите, които се събудят първи сутринта, да получат правото да притежават мощите на Божия угодник. Първи се събудили игуменът и монасите от Уинчкомб, и въпросът бил решен.

По пътя към Уинчкомб участниците в процесията ожаднели, и по молитвите на светеца в местата, където монасите спирали, бликнали извори с чиста вода. Последната спирка била в местността Садели, на половин миля път от Уинчкомб, и там бликнал извор, който съществува и досега. Казват, че когато процесията с мощите на светеца приближила манастира на Уинчкомб, камбаните на манастирската и други околни църкви забили сами. Чувайки за това чудо, Квендрида, която в този момент четяла Псалтира (според друг вариант – ветхозаветното повествование за нечестивата жена на израилския цар Ахав - Иезавел, което било промислително), си казала: «Ако това са действително мощите на Кенелм, нека очите ми да паднат върху този Псалтир». И веднага очите ?, като Божие наказание, излезнали от орбитите си и паднали върху Псалтира (Флоренс Уестърски, написал житието на светеца през XII в., споменава, че този Псалтир все още съществувал по негово време и в него личали следи от кръв). Скоро тя и нейният любовник, убил невинния мъченик, умрели от люта смърт, а телата им, които народът отказал да погребе, хвърлили в една канавка (съгласно друго предание, Квендрида се покаяла и завършила живота си в манастира в Есекс).

Когато мощите били положени в манастира, към тях се отправили слепи, глухи и неми – и всички получили изцеление.

Късносредновековните легенди в южните райони на Англия разказват историята за намирането на мощите по друг начин. След смъртта на Кенелм, Квендрида решила да предаде на забвение паметта за брат си и забранила по цялото кралство да произнасят дори името му. Всеки, който нарушавал този указ, бил наказван. По това време живеела една бедна вдовица. Единствената ? крава била цялото ? имущество. Тази крава, за учудване на вдовицата, неочаквано започнала да отива на едно и също място по хълмовете на Клент Хилс (мястото, където според другата версия бил убит св. Кенелм) и да остава там цял ден, макар че тревата не била в изобилие. Независимо от глада, който изпитвала, кравата продължавала да дава всеки ден много мляко. Вдовицата се удивлявала и радвала на чудото. Скоро и околните жители забелязали необичайното поведение на кравата и нарекли долината, където тя така упорито ходела, Каубейдж. Кравата все така ежедневно изминавала пътя си от дома на вдовицата до Клентските хълмове. Когато гълъбчето оставило върху престола в катедралата „Св. Петър” свитъка, в него се казвало, че мощите трябва да се търсят в долината, наречена Каубейдж. След като мощите на светеца били открити, кравата се върнала на обичайните си пасбища, а почвата в долината, благодарение на това, че в нея пребивавало тялото на мъченика, станала изключително плодородна.

Почитанието на свети Кенелм след намиране на мощите му

Към момента на откриване на мощите на св. Кенелм бенедиктинският манастир в Уинчкомб, основан от крал Кенвулф, бил вече един от най-известните в Англия. Мощите на принца мъченик били тържествено положени в храма на обителта и се превърнали в главната ? светиня. По всяка вероятност, манастирът бил в някакъв период частично разорен от датчананите и възстановен през втората половина на X в. от св. Освалд Уестърски (+992, чества се на 28 февруари/13 март). Благодарение на св. Освалд почитанието към св. Кенелм се разпространило и във Франция. Особено го почитали в манастира Фльори в местността Сен Бенуа сюр Лоар. След възстановяването му манастирът в Уинчкомб достигнал най-големия си разцвет: към него спадали 13 енории, във владенията му влизали 25 300 акра земя, както и известният в Глостършир чифлик Сноусхил, запазен до наши дни. Манастирът се славел и като научен център, особено при игумена Ричард Кидърминстер (1488-1527 г.).

Чак до Реформацията великолепно украсената рака с мощите на св. Кенелм била най-посещаваният поклоннически център. И манастирът в Уинчкомб, и църквата сред хълмовете на Клент получавали щедри дарения от многобройните поклонници. Към местата, свързани със св. Кенелм, тръгвали не само обикновени хора, но и видни църковни дейци, например Кентърбърийският архиепископ Томас Бекет и богословът Джон Хенри Нюмън.

С указ на крал Хенрих III в чест на св. Кенелм в селото, на мястото, където бил убит, всяка година бил провеждан панаир (последният е бил в края на XVIII в.). В Уестършир съществувал благочестив обичай в деня на светеца да не се захваща никаква работа. Местните жители го спазвали неотклонно. Предание разказва, че веднъж един фермер все пак извел на този празник стадото си волове в полето, но те веднага побегнали и никой повече не ги видял, а фермерът скоро след това ослепял.

На св. Кенелм е посветил един от своите «Кентърбърийски разкази» Джефри Чосър. Историята на този светец е възпята от аглийския поет Джон Милтън (XVII век), от поета ландшафтен градинар Уйлям Шенстоун (XVIII век) и други поети. Забележителният романист и поет от Уестършир - Франсис Брат Йанг (1884-1954 г.), посветил на св. Кенелм, когото много почитал, «Балада за свети Кенелм, 821 година от новата ера». През XX в. някои художници започнали да изобразяват светеца върху картините си.

Манастирът в Уинчкомб бил разорен по заповед на Хенрих VIII през 1539 г., раката с мощите на св. Кенелм била унищожена и скоро от обителта не останало почти нищо.

Почитанието на св. Кенелм в наши дни

С паметта на св. Кенелм са особено тясно свързани селището Ромсли в Уестършир и малкото живописно градче Уинчкомб, разположени в район Котсуолд ^[2] . Днес Ромсли представлява малко селце сред Клентските хълмове, малко на юг от гр. Бирмингам. В селото се вижда неголяма средновековна църква, осветена в чест на св. Кенелм. Църквата, построена от червен пясъчник, олтарът ?, както и основното ? помещение (корабната конструкция – б.пр.) са от XII век, а кулата – от XV век; олтарът е бил построен над криптата, която някога вероятно е съхранявала част от мощите на светеца.

Паметта за светия мъченик, според една от версиите, пострадал именно на това място, е жива и до днес. Неслучайно дълго време село Ромсли се е наричало Кенелмстоу, т.е. «светото място на Кенелм». До църквата се намира аязмото на св. Кенелм, което заедно с църквата е всекидневно място за поклонение от православни и инославни християни.

Интересен е фактът, че от древни времена в околностите на Ромсли се сочат три чудотворни извора, свързани с името на светеца: единият, появил се на мястото, където принцът приел мъченическа кончина, и два други, избликнали недалече. Действително, малко встрани, зад полето, там, където първоначално се е намирало селцето Кенелмстоу, частично се е запазило старинно съоръжение, напомнящо оборудван воден източник, както и неголяма вдлъбнатина с вода. Някои изследователи предполагат, че тук се е намирало най-ранното аязмо в чест на светеца. Останки от подобни съоръжения могат да се видят и на още две места: до източната страна на храма и сред дърветата в местното гробище.

В симпатичното, тихо градче Уинчкомб, разположено недалече от доста по-големия гр. Челтън, понастоящем действат няколко енорийски църкви, макар че от древното голямо абатство, в което до Реформацията почивали мощите на св. Кенелм, не се е запазило почти нищо. Измежду тези църкви най-голям интерес представлява древният храм „Св. Петър”, който първоначално бил близо до манастира.

Преди около 200 години, през 1815 г. в земята на територията на бившето абатство Уинчкомб, редом с този храм били открити два много стари гроба, отнасящи се към саксонския период. В един от тях били намерени частично запазени кости и череп на дете или на много млад мъж. След тази находка някои изследователи предположили, че това всъщност са мощите на св. Кенелм, които по време на Реформацията били скрити по този начин от унищожение, което в тази нелека епоха благочестивите християни в Англия правели доста често. Сега двата саксонски гроба се намират в храма „Св. Петър”. Въпреки че в него вече не се служи редовно, този храм е също поклонническо място за православните християни. Зданието на храма е датирано от 1460 г. (според някои данни, то е било издигнато от Уйлям, абат на Уинчкомб от 1454 до 1474 г.). В храма се пазят и няколко фрагмента от средновековни плочки, открити на територията на абатството.

Понастоящем територията на бившия манастир в Уинчкомб, посветен на св. Богородица и св. Кенелм, е частна собственост. Манастирът не е възстановен, но през XIX в. в памет на прославената монашеска обител бил издигнат кръст на мястото, където се е намирал центърът на манастирската кула.

Съвсем близо на север от градчето Уинчкомб се намира още едно аязмо, посветено на св. мъченик Кенелм, съществуващо вече близо 1200 години. В непосредствена близост с извора е разположен живописният замък Садели, приличащ на дворец, с удивително красиви градини. Св. Кенелм е изобразен върху витража на параклиса на замъка (XV век), посветен на Пресвета Богородица. В този параклис е погребана вдовицата на Хенрих VIII – кралица Екатерина Пар. Изображения на светия страстотерпец се срещат и върху витражите в други храмове в Западна Англия.

Недалече от Уинчкомб има също и запазени руини от знаменитото средновековно абатство Хейлс, а редом с него – много стара, почти 900-годишна църква.

«Маршрутът на св. Кенелм»

Днес изминаваният пеша поклоннически маршрут с дължина 60 мили (1 миля = 1,6 км – б.пр.), наречен «Маршрутът на св. Кенелм (St. Kenelm's trail)», съединява Ромсли с Уинчкомб. В чест на почитания от тях мъченик вярващите редовно изминават този маршрут, пресичащ красивата селска местност на графствата Уестършир и Глостършир. Много от местата, срещащи се по пътя, са също частично свързани със св. Кенелм или с късни предания за него. Например, долината, разделяща хълмовете Уолтън Хил и Клент Хил в Уестършир, в чест на светеца е наречена Сент Кенелмс Пас.

Маршрутът прекосява живописни хълмове, старинни имения и села, мелници, овощни градини, рекички и мостове, както и знаменития канал, свързващ Бирмингам с Уестър (в селището Тардбидж, през което минава маршрутът, може да се полюбувате на 30-те шлюза на канала). Недалече са разположени други древни православни свети места в Западна Англия, където от първото хилядолетие са съществували манастири като Ившем, Першор, Уестър, Молверн, Тюксбъри, Диерхьорст и Глостър, които и тогава, и днес привличат поклонници.

Маршрутът започва от аязмото на св. Кенелм в Ромсли и завършва в Уинчкомб, до бившето абатство. Съществува още един поклоннически маршрут в чест на този светец, наречен «Пътят на свети Кенелм». Той съединява същите тези свети места, но преминава по малко по-различен път.

В чест на този удивителен светец са посветени поне осем англикански храма. Това са вече споменатият храм в Ромсли, църквите в селцата Сепъртън и Олдърли в графство Глостършир, църквата в селището Енстън (храмът датира от норманския период, близо до него се намира запазеният десетинен хамбар, принадлежащ на абатство Уинчкомб) в графство Оксфордшир. Освен това храмът в село Минстър Ловел в същото графство (храмът е от XV в.), църквите в селата Клифтън ъпон Тим (от XIII в.) в графство Уестършир и Аптън Снодсбъри близо до гр. Уестър (църквата е от XIX в., в местното гробище е поставен рядък средновековен кръст на проповедника; според преданието, на това място е спряла процесията с мощите на св. Кенелм, и още от онова време тук е имало дървена църква), и църквата в село Стенбридж (Хинтън Парва) в графство Дорсет. Редом с обителта Уинчкомб до средата на XIX в. е съществувал и англикански параклис в чест на св. Кенелм.

Освен това Пресвета Богородица и св. Кенелм се смятат за небесни покровители на действащия католически храм и католическото училище в гр. Хейлсоун, графство Уест Мидландс. В храма се намира великолепна статуя на св. Кенелм. В този град от 1215 г. е съществувало католическо абатство на ордена на премонстрантите (на белите каноници, норбертинци – облечени в бели дрехи - б.пр.), в което в миналото са отсядали поклонници от отдалечените части на страната, пътуващи за поклонение пред мощите на св. Кенелм.

Още един католически храм - в градчето Стоу он дъ Уолд, графство Глостършир, е също осветен в чест на Божията Майка и св. Кенелм.

Православният храм към Антиохийската патриаршия в гр. Гримсби, графство Линкълншир е осветен в чест на светия страстотерпец Кенелм и света великомъченица Марина, които се честват в един и същ ден.

Св. Кенелм обикновено е изобразяван като млад принц с жезъл. На изображението може да е добавен и гълъб, държащ свитък в клюна си. Доста по-рядко може да се срещне изображението на св. Кенелм като момчето-крал, убито по нареждане на коварната му сестра.

Св. Кенелм е един от тези древни английски светии застъпници, чието народно почитание никога не е било прекъсвано. И макар че знаем много малко за земния му живот, несъмнено светецът присъства духовно с нас и продължава да се моли за всички нас в Царството Небесно. Съществува съвременна православна икона на св. Кенелм.

Свети мъчениче Кенелм, моли Бога о нас!

------------------

^[1] В това време кралство Мерсия териториално съвпадало (частично или напълно) с днешните графства Глостършир, Уорикшир, Уестършир, Херефордшир, Шропшир, Чешир, Стафордшир, Дарбишър, Нортхамтъншир, Бъкингамшир, Нотингамшир, Оксфордшир, Лестършир и Линкълншир. Град Уинчкомб по време на гептархията (седемте англосаксонски кралства в Англия) бил един от най-важните градове в Централна Англия, първоначално столица на малкото кралство Хуиса, а след това – на цяла Мерсия.

^[2] Котсуолд (Cotswolds) – название на региона, включващ в себе си районите на Югозападна, Западна и Централна Англия (обхваща част от териториите на графства Глостършир, Оксфордшир, Уилтшир, Съмърсет, Уестършир и Уорикшир). Ширината на региона е около 50 км, дължината му – около 160 км. Котсуолдските хълмове се простират от югозапад на североизток по поречието на река Севърн. Котсуолд - това са повече от сто живописни малки градчета и села с прекрасни пейзажи и архитектура. Сред най-известните и посещавани са Уинчкомб, Бъртън он дъ Уотър («Английската Венеция»), Байбъри, Чипинг Кемпдън, Броудуей, Нортлич, Фейрфорд и др. В Котсуолд са се запазили старинни английски традиции, обичаи, празници и дори някои занаяти. Много от къщите в този район са на възраст от 200 до 700 години. Почти всички здания в Котсуолд са построени от местен златистожълт пясъчник, чийто добив продължава до ден-деншен. Котсуолд е известен като един от главните центрове за производство и търговия на вълна в Англия. Много от старинните храмове в този район, построени с парите на тъкачите и търговците на вълна, и досега се наричат „вълнените” храмове. Голяма част от района е резерват.