Старецът Тихон (Голенков), йеросхимонах Тихон, родом от Русия, се престави пред Господа на 23 септември 1968 година...
Той наистина беше придобил Светия Дух Божий и влезе в мярата на преподобните отци, увенчали се с нетленни венци. Беше пристигнал на 24-годишна възраст на Светата Атонска Гора, където прекара шестдесет години в непрекъснат велик подвиг на покаяние и молитва.
Старецът Тихон живя на Атон в наше време (†1968 г.), но стана носител на традицията на исихазма и ни показа пример на действено християнство и монашество.
Подобно на крин (лилия) процъфтя той на Атон под покрова на Небесната Царица, Която беше заобичал горещо още от дете и на Която не преставаше да благодари и да Я прославя до последен дъх. Беше мъж с рядко срещана небесна любов, молитва и умиление.
Нестежателен, велик постник, възжелал небесните блага и придобил ги още тук, на земята; подвижник, пазещ постоянна памет за смъртта и сладостния плод на тихата ? радост. Груби дъски му служеха вместо креват и закърпено расо – за одежда. Приятели му бяха дивите зверове и сладкогласните птици.
С чисти сълзи умиваше той често Кръстното Дърво, частица от което с благоговение пазеше у себе си. Непрестанно учеше да благодари човек на Бога за всичко и да носи кръста си с упование. Беше си изкопал сам с ръцете си гроба дълго преди смъртта си…
Поучения на отец Тихон
"За да намериш добър духовник, - ми каза той, - е нужно да се молиш три дни подред, а след това – както Бог те просвети. По пътя, когато отиваш при своя духовник, трябва да се молиш, за да го просвети Господ, и той да ти даде добро наставление”.
"Винаги се моли преди началото на всяка работа. Казвай: "Боже мой, дай ми сили и разум", - и след това започвай делото си; а когато го завършиш, казвай: "Слава Богу".
Старецът говореше много за смирението: "Всяка сутрин Бог благославя света с една ръка. Когато пък види смирен човек, го благославя с две ръце".
Беше го посетил един монах и му беше казал, че през живота си не е направил никакво зло. Отец Тихон видял, че зад думите му се крие голяма гордост, много се беше огорчил и го сравняваше с паднал демон. "Не искам да виждам такива хора, - казваше той, - по-добре хиляда пъти да беше паднал в грях, отколкото да бъде такъв. Него го очаква адът, детето ми".
Той ми разказа един случай, станал в родината му:
"В един девически манастир живеела млада монахиня, която се славела със своите добродетели. Веднъж игуменията имала видение и чула глас, който ? казал: "Смири тази монахиня". Игуменията била учудена, тъй като я смятала за най-добрата от сестрите. Младата монахиня имала обичай да остава след службата в храма. Тя заставала пред иконата на Божията Майка и казвала: „Аз съм дева, и Ти си дева; Ти си родила, а аз – не”. С тези думи тя показвала своята гордост. Но скоро Господ ? изпратил изкушение, което я довело до голямо смирение. След това, коленичейки пред иконата на св. Богородица, в покаяния, смирено, правейки поклони и проливайки сълзи, тя казвала за себе си, че е най-голямата грешница в света…”
"Сълзи, детето ми, сълзи – ето какво иска Господ".
"Адът е пълен с горди девственици. Бог иска от човека смирение".
Смирението на отец Тихон беше такова, че когато някой идваше да се изповяда при него, след разрешителната молитва той казваше: „Детето ми, помоли се и за мен…”
Когато един юноша, безразличен към вярата, беше дошъл от любопитство на Света Гора, аз го заведох в колибата на стареца. След като се изповядах, поисках и той да се изповяда. Щом влезе в църквата, той изведнъж, плачейки, падна на колене, просейки го да му пости множеството грехове. Отец Тихон така го заобича, че в същата минута го помоли да се помоли и за него, за да му прости Бог, защото юношата проронил много сълзи за греховете си, а самият отец, според думите му, нямал такива сълзи. И това при положение, че Старецът винаги плачеше и кърпата му беше винаги мокра…
Пазя като драгоценно благословение епитрахила на Стареца, който от непрестанните му сълзи беше винаги мокър. Също така и големия кръст – ако някой се взре внимателно в него, ще види петната от потоците сълзи, които той изливаше върху него.
Отец Тихон смяташе, че със сълзите си ние умиваме нозете на Христа, а с косите си ги изтриваме…
(със съкращения)