От 2 до 4. 09.2013 г. в Аман (Йордания) по инициатива на краля на Йорданското Хашимидско Кралство Абдал I, под патронажа на принц Гази Бен Мухамед се състоя международна междурелигиозна конференция на тема “Предизвикателствата пред арабите Християни”, съобщава пресс – център СИНФО.
На форумът присъстваха Блажейнешият Патриарх на светия град Йерусалим и на цяла Палeстина Теофил III, представители на други църкви и конфесии от Близкия Изток и Африка, делегати на международни християнски организации, мюфтии от близкоизточния регион, глави и членове на межднародни ислямски организации, учени и богослови.
Конференцията бе открита с приветствено слово от принц Гази бен Мухамед, който в своето слово отправи следните послания:
“Ние в Йордания чувстваме, че в някой страни за първи път от стотици години арабите – християни са се превърнали в мишена. Те не само са станали жертва на сляпо и глухо подстрекателство и метеж, от които страда всеки човек в арабските страни и това време неправилно се нарича “арабска пролет ”. Те страдат само затова, защото се наричат християни. За нас това категорично, решително е неприемливо. На първо място, ние няма да приемем такива действия от позицията на свещения за нас закон като мюсюлмани пред Бога. На второ място, ние не можем да приемем това нравствено като араби и съграждани. На трето място, ние няма да приемем това от взаимни чувства като съседи и скъпи приятели. И на четвърто място, ние няма да приемем това лично като хора.
През последните тринайсет столетия, ние, арабите – мюсюлмани и арабите – християни съставяме едно неделимо общество. …. Невъзможно е да се определи каква голяма роля във всички нива и сфери на обществото са изиграли арабите – християни в изграждането на нашата страна и за защитата на всички онези, които са ни нападали. Аз трябва да напомня на всички, а и на целия свят две неща.
Първото е, че християните са се появили в нашия регион по-рано от мюсюлманите. Те не са чужди, не са колонизатори, не са чужденци. Те са плодотворците на тази земя и са такива араби, както и мюсюлманите. Второ, в цялата история на региона мюсюлманите никого не с а задължавали да приемат исляма против волята си. Принуждаването противоречи на словото божие в Свещения коран…Арабите – християни винаги са поддържали и укрепявали арабите мюсюлмани против чуждестранната агресия…В епохата на борбата с колониализма, християните са били на линията на фронта…Днес в Сирия, Ирак и Египет са подложени на гонения, църквите им са изгаряни, свещениците им, монасите им и монахините им биват похищавани и дори убивани, и при това те не държат в ръцете си оръжия, за да се защитават. Те изпълняват словата на Иисус Христос, Месията, който е казал “Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата” (Мат, 5:39). Ние, мюсюлманите, трябва да помним това. Ние трябва да помним за това, че християните от Абисиния първи са приели мюсюлманите и са ги защитили, когато са били слаби…Ние няма да допуснем християните, както и другите религиозни или расови малцинства, по някаква причина да бъдат подложени на гонение”.