От 1989 г. досега старецът Ефрем Филотейски и последователите му са основали на територията на Съединените щати 17 манастира, в които се подвизават монаси от различни националности, а поклонници (поклоннички) от различни страни и континенти се докосват до светогорските монашески традиции и азбуката на Иисусовата молитва.
За атонския старец Ефрем преди много години ми беше разказал друг атонски игумен – свещеноархимандрит Авел (Македонов), който през 70-те години беше настоятел на руския манастир „Св. Пантелеймон”, а през 1989 г. получи благословение да възобнови монашеския живот в порутената обител „Св. Йоан Богослов” под Рязан. Тогава думите «Света Гора» на малцина говореха нещо, както и малцина можеха да различат атонска от руска скуфия (монашеска шапка – б.пр.).
Но скоро атонският устав, който трябваше да следва манастирското братство, клиросните разпеви и Богородичният Чин (Панагия) след литургия ни станаха познати и близки. Поселниците в манастира се брояха на пръсти, и ние, още съвсем млади, нарушавайки всички атонски устави, с благословението на игумена приготвяхме за братята обяд и точно тук, в трапезарията, под иконите и картините с атонски сюжети, нощувахме; садяхме розови храсти около бедната къщурка, където първоначално се засели новоназначеният игумен, а през дългите зимни дни пиехме чай с конфитюр от царски ябълки и слушахме разказите на стареца за Света Гора, Атон.
При спомените за братята от неговия манастир и съседните обители, в сините като метличина очи на отец Авел просветнаха сълзи. Един от разказите му беше за стареца Ефрем – негов съмолитвеник и помощник, игумен на манастира Филотей.
«Каква любов, каква сила на молитвата, – повтаряше отец Авел, взирайки се в далечината. – Та той е ученик на самия Йосиф Исихаст!»
По-късно видях, че очите на отец Авел, които изглеждаха сини, бяха всъщност пъстри, и научих, че Света Гора е монашеска република, където входът за жени е забранен. Думите на стареца се сливаха с четенето на патерика и забавния му разказ за някоя си журналистка, която се добрала до Атон преоблечена като мъж. Тя била вече стъпила на отплаващия за материка кораб, когато от морето «изскочила» една акула и я погълнала. «А акула по тези места никога не била виждана!» – заключи отец Авел, и в очите му заиграха весели искрици.
През 1959 г. старецът Йосиф се преселил във вечния живот, но отец Ефрем (Мораитис) продължил да се подвизава на Света Гора. През 1973 г. той бил избран за игумен на манастира Филотей, възраждайки за кратко време монашеския живот в него. Кинотисът на Света Гора поискал и го благословил да разшири и напълни с търсещи монашеско житие мъже още три атонски обители: Ксиропотам, Костамонит и Каракал, които и сега остават под духовното ръководство на схиархимандрит Ефрем, както и редица мъжки и девически манастири в Гърция.
Това се случило през 70-те години. А през 1989 г. двама атонци – архимандритите Авел и Ефрем, и двамата на преклонни години, – се оказали на хиляди километри от Света Гора: единият – в центъра на Русия, другият – на Североамериканския континент, където поставил началото на първия от 17-те съществуващи сега в САЩ гръцки манастири, които започнали да водят тук живот по атонски (или близък до него) устав: девическият „Рождество Богородично” под Питсбърг, щата Пенсилвания. Шест години по-късно, през 1995 г., старецът, като взел със себе си от Филотей петима монаси - американци и канадци от гръцки произход, се преместил в най-голямата и гореща пустиня в Щатите - аризонската Сонора.
Благословената Аризона
Самолетът, обикаляйки и настройвайки се на курса, дълго кръжа над Ню Йорк и околностите, а после се насочи рязко надясно към столицата на Аризона – Финикс. Един от най-бързо развиващите се градове в САЩ, почти 5-милионният мегаполис е израснал сред пустинята и със съществуването си в този слънчев ад напомня приказната птица, възродила се от пепелта.
През миналата година Финикс (англ. Phoenix, в превод „феникс” –б.пр.) отбеляза своята 100-годишнина. Както се полага на столица на американски щат, тук има летище, университет и административен център – Даунтаун. Но е достатъчно човек да излезе от цивилизования център, и достигащите небето стройни силуети на палмите се заменят с пустиня - жителите на града засаждат цветни лехи с пустинни растения край къщите си. Изглеждащото на пръв поглед екзотично великолепие всъщност е само стандартен набор от разни видове столетник и разноцветни кактуси – от бодливи топки до гигантски „многоръки” сагуаро. Аризона е единственото място на земята, където тези кактуси растат в природни условия и са защитени от закона. Така че, ако при строителство на път или преустройство на участък се натъкнат на устремен нагоре бодлив гигант, веднага го заобикалят, ограждат и дори правят цветна леха около него. Затова тези гиганти умират от естествена смърт, падайки на няколко метра разстояние.
Адресът на манастира „Св. Антоний Велики”, основан през 1995 г. в Сонорската пустиня от стареца Ефрем, е град Флоренс, или Флоренция. В САЩ изобщо е прието на населените пунктове да се дават названия на места, които вече съществуват върху картата на различни страни по света. Недалече от тукашната Флоренция например се намира градчето Маями, но това не е наводненото с туристи крайбрежие на Флорида. А във Флорида пък се намира градът на свети Петър – Санкт Петербург, както в северната част на щата Ню Йорк има градче с името на индийската столица – малката Ню Делхи.
В пейзажа на тукашната Флоренция преобладават бледосиви тонове, след като някога селището е приличало повече на малко, многоцветно натруфено европейско градче. Протестантски църкви, здание на местните „свободни зидари” и изоставена на улицата, сред кактусите, техника от началото на миналия век. Градът се е разраснал около знаменитите аризонски затвори, и днес пейзажът му се разнообразява не само от кактуси, но и от „гъсталак” бодлива тел и наблюдателни кули.
Зад границата на Флоренция е пак пустиня, охранявана от „наблюдателните кули” на гигантски кактуси. Минаваме през индиански резерват. Не се виждат нито вигвами, нито дългокоси индианци с пера, нито дръпнати очи; от двете страни на пътя - топяща се в здрача пустиня. Само табелка сочи, че тези земи принадлежат на едно от повече от 17-те индиански племена, населяващи пустинята Сонора.
Внезапно зад планинския завой, на фона на гаснещото небе, зърваме бяло-синята Илинска църква, отделена с лента пустиня от манастира „Св. Антоний Велики”.
Обителта
Поклонниците, които искат да останат да пренощуват в обителта, се благославят да дойдат в манастира от 8 сутринта до 17 часа вечерта. Един от посрещачите на поклонници е расофорният монах Серафим, руснак, който говори гръцки и английски; в послушанието му влизат приемът на поклонници, работата с електронната поща, постъпваща на адреса на манастира, вдигането на телефона, както и книжната лавка, манастирският уебсайт, издателството, съпровождането на поклонници из манастира и преводачески услуги, в това число и изповядване на рускоговорящите от тях, които не знаят нито английски, нито гръцки.
Прекрачих прага на обителта облечена според манастирските изисквания, виждаше се само лицето ми. «Господи, благослови!»…
Бях дошла по-късно от определеното време: обителта вече спеше, за да стане за молитва в полунощ. Вляво от главната съборна църква дремеха бронзови лъвове. Клепалото също си отдъхваше. Сгъстилата се тъма скриваше ярката хубост на растенията наоколо. Появилата се неизвестно откъде дълга грациозна аризонска котка с характерния за тези места профил на сфинкс беше единственият в този час манастирски обитател, който не се беше оттеглил на покой до всенощното бдение. Тя измърка и се загали в краката ми.
По пътечката влязох в къщата за гости за поклоннички, където входът за мъже е забранен. На първия етаж са стаите за мирянки, на втория – килиите за монахини. Стаи, хол със съвременна кухня-столова, помещение за гладене – навсякъде централна климатизация и големи таванни вентилатори. Дървените капаци на прозорците пазят от палещото слънце и от любопитни погледи.
Много пъти са питали стареца Ефрем защо за поклонниците са създадени такива комфортни условия. На което получават отговора: в манастира хората пристигат отдалече, продължителните нощни служби са вече изпитание за голяма част от тях, а климатът и манастирският дрескод правят необходими за поклонниците и душа след жаркия ден, и почивката. Което си е самата истина: тук температурата през лятото се качва до 45 градуса по Целзий на сянка!
Манастирът на свети Антоний е третата по посещаемост „забележителност” в Аризона след знаменития Гранд Каньон и град Седона. Освен поклонници всяка година на екскурзия тук пристигат и около 25 000 туристи. Едновременно с това обителта може да приеме до 150 поклонници, желаещи да останат за една или повече нощувки. На храмовия празник през януари в манастира е винаги многолюдно: поклонниците и особено поклонничките се стремят, търсейки духовен съвет и Иисусовата молитва, да посетят тази «частица от Атонската Гора».
Архимандрит Ефрем Филотейски пристигнал в аризонската пустиня Сонора през лятото на 1995 г. Старецът казвал, че това е станало по Божий промисъл: „краката му го довели” в Аризона. 16 години преди това – през 1979 г. – той се отправил в Канада на лечение. Поканил го един от гърците, който по-рано бил на Атон. Срещите на стареца с православни гърци продължавали и през следващите години на престоя му в Канада: в Торонто, Монреал, Ванкувър. След това старецът започнал да пътува и до САЩ. Хората идвали на изповед, за духовен съвет и измолвали съдействието му за устройване на манастири: православните гърци в Америка и Канада се нуждаели от духовна подкрепа.
В град Тусон, който е на около час път от днешния манастир, старецът Ефрем имал познат свещеник – отец Антоний. През 1995 г., когато старецът вече замислял да устрои манастир в пустинята, двамата се отправили да търсят подходящ участък земя. Свърнали от асфалта на черния път посред пустинята – и изведнъж отец Антоний ясно чул камбанен звън. В околността свещеникът бил известен с мъдростта си. Разбирайки, че това е Божие указание, те заминали в града, за да узнаят дали участъкът не се продава. И съвсем скоро придобили земята на половин цена. Монасите си спомнят, че и продавачът се казвал Антоний, и че той дълго отлагал сделката, имайки желание да продаде земята на църква или манастир.
Сред първите, дошли да строят новия манастир, бил и сегашният му игумен архимандрит Паисий, грък, родом от Канада, подвизавал се на Света Гора. Към септември пристигнали още петима атонци. Сред пустинята, където „в унисон” с иноческата молитва виели чакали, където изобилствало от змии, поставили два фургона: в единия била църквата, в другия – трапезарията.
Главният храм, който било решено да бъде осветен в чест на преподобни Антоний Велики и свети Нектарий Егински, планирали с Божията помощ да построят за … четири месеца! За първия храмов празник на свети Антоний Велики, 17 януари по нов стил, към който се придържа Гръцката православна църква. Поради скромните средства за наемане на работници, в строителството се включили и самите отци – работели по 14–15 часа на ден. И за празника храмът бил почти готов. Скоро след това били устроени трапезарията, килийният корпус за братята и къщите за поклонниците.
През 1996 г. за главния манастирски храм била изрисувана и изпратена от Гърция иконата на Божията Майка «Аризонска», чиято иконография напомня добре известната «Всецарица».
Около 90 процента от днешните манастирски постройки са издигнати през първите пет години от съществуването на обителта.
Гръцката съборна базилика, където ежедневно се извършват богослужения, е осветена в чест на преподобни Антоний Велики, основателя на древното монашество, и светителя Нектарий Егински, особено почитан гръцки светец, имащ благодатта да изцелява от рак. Интересното е, че всички построени на територията на обителта храмове са издигнати в традиционния за съответната православна страна стил. Храмът в чест на св. Димитър Солунски, с купол във формата на луковица, и Серафимовият параклис са в руски стил.
Дърветата, храстите и цветята са донесени в пустинята от разсадници: борове, лиственици, неизброими видове и подвидове палми. Зад олтара на главния храм расте Неизгаряща къпина от Светата Земя. Избуялата растителност не само придава цветно великолепие на пейзажа, демонстрирайки майсторството на братята в ландшафтния дизайн, но и създава особен микроклимат, защитавайки постройките и обитателите на манастира от изпепеляващото слънце.
Манастирът си има собствена иригационна система: при поливането се използва капковият метод, някои участъци от земята се поливат в определено време от денонощието. По цялата територия на обителта испански фонтани охлаждат нажежения въздух.
«Херувимски очи»
Братята живеят молитвено по атонски устав: подвизават се главно през нощта, тъй като нощта, както наставлявал старецът Йосиф Исихаст, «по своята природа помага на ума да се успокои и предоставя време за молитва».
Богослужебният кръг в манастира е построен по следния начин: след часовете отдих – от 7 до 10 вечерта, които се спазват в целия манастир, - братята стават за килийно бдение, а в 1 часа през нощта се събират в храма на обща молитва: полунощница, утреня и литургия.
«Старецът ни казваше, че умът веднага след сън е отпочинал, чист. И тъй като се намира в такова състояние на чистота и покой, това е най-подходящото време веднага да му се даде, като първа духовна храна, името Христово», – четем в книгата на стареца Ефрем Филотейски «Моят живот със стареца Йосиф».
В делнични дни нощните служби продължават до 3:30–4:00 часа сутринта, в неделя и на празник – час повече. След нощното богослужение и трапезата следва тричасов отдих. Предполага се, че всички поклонници трябва да посещават манастирските уставни богослужения, както нощните, така и деветия час и вечернята в 3:30 през деня и малкото повечерие - в 5:00 вечерта.
Пристъпвайки в полумрака на храма, осветен от горящите свещи в олтара и на клироса, виждам стройните редици на мъжете. Монасите поклонници се молят в стасидиите. Мирянките – от лявата страна, седнали на столове, някои от тях, с деца - направо върху пода. Руснаците, както обикновено, се молят прави.
Бях заспала след петчасовия полет от Ню Йорк, запознанството ми със столицата Феникс, гледката на местните затвори и вечерните манастири, затова дойдох чак за началото на литургията. Братята пееха дивно по светогорски.
«Старецът ни учеше, че монах, който не извършва бдение и който не прави свое достояние молитвата Иисусова, не може да се нарече монах. Монах без бдение, който не е станал като бухал в развалини (Пс. 101: 7), като птица, която не спи и пее, монах, който не е придобил трезвение и молитва, всъщност не може да бъде наречен монах. Той е монах не по душа, а по външност. Благодарение на съзнателното бдение монахът придобива, както говорят отците, херувимски очи.
Старецът, този философ на нашето време, знаеше, че това бдение се прави заради Бога. Не е като будуването, когато цяла нощ ловят риба или се разхождат по улици и дискотеки. Бдението е това, което аз извършвам в името на Бога… Това означава, че умът се издига, преминава през Небесата, вижда Словото Божие, Което е по-високо от ума и понятията, на Престола и в Славата, която е по-високо от небесата, и там беседва с Него… Сърцето се радва и човек възкликва: „Блажен е този, чийто ум е в Бога! Той е щастлив и блажен”… Ето каква е истината, ето какво означава да си монах!» (Ефрем Филотейски. Моят живот със стареца Йосиф).
След службата дори през пост има вкусна трапеза: пъпеш, жълта и червена диня, чай, кафе, салата от местни сортове краставици, фъстъчено масло и хляб с конфитюр, шербет и халва с орехи, маслини. Лимоните, портокалите, ябълките, гроздето, маслините – всичко е собствено производство, манастирско. Братята се трудят на разпръснати маслинени и цитрусови плантации и лозя в палещата пустиня; сами си пекат хляб, произвеждат църковно и трапезно вино, вкусен прозрачен джем от плодовете (червените шишарки) на кактуса.
В делнични дни монасите обикновено закусват в килиите си. Докато за поклонниците закуската е време не само да се подкрепят, но и да общуват: разговорът върви тихо, чува се руска, английска, френска, сръбска, украинска реч…
«Понякога имахме доста гости, на които много им харесваше нашата храна. „Защо храната у вас е толкова вкусна?!” – питаха те с учудване. Старецът приготвяше изключително постна храна, кога с тахан, кога с фасул. Но тя беше толкова вкусна, и риба да беше, нямаше да им направи толкова силно впечатление. А вкусна храната ставаше от молитвата на Стареца, от неговото благословение. Там, където се извършва Божието дело, храната и водата стават сладки като мед. Веднъж попитах Стареца:
– Как се случва това ? Защо става така?
– Това е от Бога, от Иисусовата молитва. Щом се извършва молитва, храната се благославя.
– Старче, ние всеки ден ядем постна храна. И когато ям риба – е като мед, и когато ям сух хляб - е като мед, и когато ям фасул – е като мед, и когато леща ям – и тя е като мед.
– Така е, – казваше Старецът. – Който има правилно духовно устроение, каквото и да яде, за него ще бъде най-вкусното. Оттук може да се разбере духовното устроение на всеки инок…» (Ефрем Филотейски. Моят живот със стареца Йосиф).
Завързах краищата на шала си обратно, както е прието в гръцките манастири, и излязох от хотела. Тишина наоколо. Сякаш и храмът от сив камък с множество оттенъци, и камбанарията под червените керемиди, и фонтаните бяха някакъв приказен оазис в пустинята. Стотици дървета, пременени в червен камък пътечки, прокарани в пустинята и съединяващи храмовете и постройките в различни ъгълчета на обителта. Зеленото е белязано с ярките цветове на оранжевите съцветия, лилавото спори с преливащото малиново… Обгръща ме едва долавим аромат, ту по-силен, ту изчезващ, ту променящ се «парфюмен букет»… Носът ми механично следва уханието. В предвкусване на аромата го потапям в едно цветче, в друго, в трето, стигам до храстите. Те миришат на прясна зеленина или са въобще без мирис! Повторих още веднъж процедурата и… се спрях. Не, самият въздух тук източва аромат.
«В колибата на Стареца аз взех броеницата, а той ми разказваше за молитвата, за престарелите отци, за които се е грижил. И на това място, в колибата, светът благоухаеше на лилия и роза, въпреки че наоколо беше само суша и нищо не растеше освен нисък каменен дъб. Веднъж започнах да душа въздуха, и Старецът ме попита:
– Какво душиш?
– Старче, мирише на лилии и рози.
– Ей, глупчо! Ела по-близо, до вратата.
Доближих вратата на килията на Стареца и вдъхнах миризмата. Влязох: цялата килия благоухаеше така, че дори брадата и дрехите ми започнаха да ухаят. Старецът ми каза:
– Това е от молитвата. Нима не разбираш? Благоуханието – това е името Христово.
Сигурно се беше молил много тази нощ. От Иисусовата молитва благоухае не само човекът, но и мястото, където се намира» (Ефрем Филотейски. Моят живот със стареца Йосиф).
Атонци
Две трети от братята в обителта са гръко-американци, второ и дори трето поколение имигранти от гръцки семейства в САЩ и Канада. „Чистите” атонци са петима.
Около една пета са американци, приели Православие. Има един японец, випускник на Свето-Германовската семинария на Аляска; отец Христофор е афроамериканец. Има и послушник родом от руския град Омск.
На манастирското гробище е погребан известният учен-византолог, випускник и преподавател във Харвард, известният преводач от гръцки на житията на светиите - Константин Каварнос. Преживял цял живот в света, но имащ склонност към иноческо житие, той няколко години преди кончината си бил постриган от стареца Ефрем в схима. Схимонах Константин починал на 92 години.
Впрочем, и младите отци от «Свети Антоний» могат да се похвалят с учени степени и списък дипломи от престижни университети. Само че не се хвалят, а обличайки по-къс подрасник, за да не метат с полите му пустинята, отиват в градините и на лозето, на строителната площадка зад портите на манастира, в издателството и къщите за гости, в пекарната и винарната, посрещат поклонници, приготвят обяд, събират фурми…
Отец Серафим също може да разкаже за това, как се е учил в Русия и как е продължил образованието си в Америка. Три години идвал като поклонник в Антониевия манастир, а през есента на 2002 г. станал послушник тук.
– В началото търсещият монашество живее в обителта като работник; с благословението на стареца след няколко месеца обикновено го обличат в подрасник, – разказва отец Серафим. – След пет-шест години на изпитване послушникът се постригва в расофор и се сменя името му. У нас няма практика за постригване в мантия. Във велика схима постригват монаси на преклонна възраст, главно малко преди смъртта.
В чест на преподобни Серафим на новопостригания в гръцките манастири често дават това ангелско име. В главния храм на обителта, върху иконостаса, може да се види иконата на светеца в цял ръст. Под иконата има метални фигурки, изобразяващи различни части от тялото, а също и малко детенце – така тук изразяват молитвените си въздишки с молба за изцеление или за изпълнение на желаното.
– Не бях вече нов в манастира, но преминах през период на привикване към езика, храната, традициите, - продължава разказа си отец Серафим. – Гръцки учех два пъти седмично с монаха, когото старецът Ефрем благослови да се занимава с мен. Скоро ми дадоха послушания, свързани с общуване с хората, в това число посрещане и помагане на поклонници, руснаци в частност. Така че след две-три години постоянно общуване на гръцки език и живот в гръцка среда доста добре усвоих езика. Така свикнах да говоря и да пиша на три езика едновременно.
***
Много преди кракът ми да стъпи на благословената земя на Антониевия манастир, бях слушала за строгостта на тукашните отци. При това не само от обидени от „антиабортната” епитимия поклоннички (което значи от една до три години без причастие!), но и от самите преминали през Атон архиереи и обикновени свещеници.
Какво може да се каже преди всичко на тези, които се канят да отидат в манастира на изповед? В гръцката традиция не е прието изповядването преди всяко причастие, няма да видите свещеник, стоящ до аналоя преди, след и по време на литургията. За изповед в гръцките манастири и храмове има отделно време и отделно място. Защото изповедта е нещо сериозно. Впрочем… Може би на страха очите са големи или самите изповядващи се нещо преувеличават?
– Отношенията на духовника и дошлия на изповед са отношения между син и баща или баща и дъщеря, с всички произтичащи от това последствия: изпълнение и благословение на стареца и неговите наказания, – така разбира смисъла на духовничеството студентката Ангелика, дошла да учи в Сан Франциско от остров Кипър. – За мен е важно духовникът непременно да притежава духовен опит и молитвено настроение. Неслучайно идвам именно в този манастир. Срещнах мнозина, които просеха молитвеното ръководство на стареца Ефрем и дълги години следват наставленията му. Самата аз съм се изповядвала и при стареца Ефрем, и при архимандрит Паисий. Това са различни хора, но и двамата са истински духовници. Отец Паисий е по-строг, аскетичен; старецът Ефрем, когато ви приема, буквално свети от любов. Дори отначало ми се струваше, че очите му са сини. И чак след време разбрах, че са кафяви! Разбирате ли?
Разбирам, макар че този път не ми се удаде да видя стареца Ефрем. Той се връщаше в обителта след лечение в същия ден, когато заминавах за летището.
И струва ли си въобще, идвайки в обителта, на всяка цена човек да се стреми да попадне на изповед именно при стареца Ефрем? Не е ли достатъчно за обикновения поклонник да отиде при него за благословение в храма, да остави бележка с молбата си, която задължително ще му предадат? Това всеки решава сам. Наистина знам, че веднъж дори един доста известен руски протойерей – от местните – седял в приемната на стареца, но така и не дочакал реда си…
Първоначално отец Ефрем пътувал в Америка за духовно обгрижване преди всичко на своите съотечественици гърци, които, независимо от достигнатото в повечето случаи благосъстояние, далеч от историческата родина изпитвали духовен глад. А за атонската монашеска традиция, за Иисусовата молитва, преди идването в САЩ на схиархимандрит Ефрем, в западното полукълбо изобщо нищо не се знаело.
Естествено, в многонационалната страна, където са представени 15 православни юрисдикции и има – колкото и да ни убеждаваха в обратното! – огромно влечение към истинската вяра, нямаше как да останат неизвестни нито самият старец, нито устройваните от неговите ученици манастири. Ето вече почти 20 години с благословението на схиархимандрит Ефрем се строят обители на територията на Съединените щати – от Калифорния до Флорида, давайки по този начин възможност на благочестивия поклонник често да прескача до по-близката за него. Православните вярват, че молитвата на иноците огражда страната от размирици и природни катаклизми.
В самата Антониева обител, където се подвизава отец Ефрем, духовното обгрижване на многонационалните (не гръкоговорящи) поклонници е възложено на игумена на манастира - архимандрит Паисий. Поклонничките имат възможност, без да напускат континента и дори страната, да поживеят по-дълго време и да се потрудят в един от седемте основани от стареца девически манастири в САЩ и един в Канада.
Преди нощната литургия си припомням думите на атонския игумен Авел, постриган на Света Гора във велика схима с името Серафим: «Когато целият свят спи, ние се молим». Именно за този молитва, за добиването на мирен дух хората и днес пътуват „към Антоний” в Аризона и към 16-те «Ефремови» манастири – за по-достъпната за мнозина «частица от Светата Атонска Гора».
След последната нощна литургия, докосвайки по носа съпровождащата ме котка сфинкс, се приготвям за обратен път – в този свят, в който мирът е изгубен. Имаме всичко, но искаме още, бутаме се напред, изблъсквайки другите с лакти, а и с юмруци. Но внезапно разбираме, че душата ни не се насища, и радостта в сърцето ни не расте. Чудим се за причината, изпадаме в паника, търсим. А тук, в пустинята градините цъфтят, строят се храмове, братята широко се усмихват. Сърцето търси и намира тук не многословие, а толкова желаната тишина или прости и непретенциозни, идващи от сърцето думи. Както много години преди това в дървената къщурка в последните си години се беше поселил атонският игумен Йосиф, така и тук, сред палмите, се заселил неговият съвременник и съмолитвеник Ефрем.
«Той не организираше обсъждания и огласителни беседи, а привеждаше примери от Патерика и от живота… Поучението му беше кратко, но наситено и попадащо точно в целта… Тъй като, ако човек е подвижник, не му трябват много думи. Монашеският живот не се нуждае от теоретизирания, той се нуждае от някои истини, които обаче да се осъществяват на дело… Старецът ти казваше: “Мълчи, твори Иисусовата молитва, прогонвай помислите и недей да празнословиш”…
Трябва да живеем в дух на любов и братолюбие. Защото това, което не ни достига, е любовта и смирението. Ако имахме смирение и любов с послушание, нямаше да се нуждаем от нищо друго, от никаква друга философия» (Ефрем Филотейски. Моят живот със стареца Йосиф).
(Ню Йорк - Феникс – Флоренция)