От началото на XVIII столетие за монашеството настъпил вековен период на гонения. Дошъл краят на епохата на Московска Рус, преминаваща под знака на симфонията – хармония между Църква и държава. Сега под влиянието на хуманизма се появили новите идеи за „естественото право”. Цел на държавата станала достигането тук, на земята, на „всеобщото благо”, което по своята същност е директно антихристиянско. На осъществяването на това благо трябвало да се подчини и Църквата, както и цялата държава.
Светската власт станала самодостатъчна, притежаваща всички изключителни права. Така възникнала системата на абсолютното държавно върховенство над Църквата. Управлението на Църквата било вече не църковно, а държавно. Особено резки били мерките срещу манастирите. Петър I ги наричал „гангрена на държавата”, а монасите смятал за тунеядци и измамници. Духовният живот в държавата все повече и повече замирал. Държавната власт бързо и отчетливо придобивала светски, нецърковен характер. На пръв поглед изглеждало, че монашеството окончателно загива. Навсякъде се преследвало духовното начало. Духовно надарените личности трябвало да се затворят в себе си, да се отдалечат от света или да заминат в съседни православни страни. И, действително, държавните реформи, насочени преди всичко срещу монашеството, довели до печални последствия. Вътрешният и външен живот на манастирите от това време представлявал тъжна картина.
Но от втората половина на XVIII в. сред руското монашество започнало движение за възраждане на строгия подвижнически живот. Това движение се засилило и укрепнало още повече, благодарение на влиянието на знаменития подвижник на XVIII в. преп. Паисий (Величковски), както и с помощта руските архипастири, преди всичко на Московския митрополит Платон (Левшин; 11/24 ноември. 1812 г.), на Санкт-Петербургския и Новгородски митрополит Гавриил (Петров-Шапошников) и отчасти — благодарение на мистично-религиозните настроения в руското общество в началото на XIX век.
Оптина пустиня била създадена изцяло върху началата, на които била основана дейността на преп. Паисий (Величковски; 15/28 ноември 1794 г.). При преп. Паисий всичко било насочено към вътрешната страна на иноческия живот, към самоусъвършенстването на духа. Той посочвал и източника за монашеско израстване – четенето на светоотеческите творения. Славата за живота на преп. Паисий, за неговите подвизи и познаването му на светоотеческите творения лека-полека се разпространявала и започнала да привлича към него ученици. Преподобни Паисий въвел старчеството и задължителното изучаване на светоотеческите творения като основа, върху която трябва да се изгражда животът на всеки инок.
Преп. Паисий създал такава широка основа на старчеството, каквато нямало нито в един манастир през XVIII в. — нито в руски, нито в атонски. Към първата половина на XVIII века в руските манастири старчеството било забравено. По това време не съществувало и старчество на Атон, което е видно от житието на преп. Паисий, който не намерил за себе си изкусен в Божествените и отеческите писания наставник на Атон. В Молдовия обаче духовното монашеско ръководство не било забравено: тук в скитовете съществувало старчество, тук преп. Паисий изяснил и необходимостта от вътрешното духовно подвижничество. Но старчеството съществувало в отделни неголеми скитове, и трябвало да се появи човек, който със силата на словото си, със силата на енергията и влиянието си да го въведе в общежителния живот на манастирите, като основен негов нерв, да го установи в общежителния строй на иноческия живот. Такъв човек бил именно преп. Паисий (Величковски). Преди всичко той се погрижил да утвърди старчеството в подведомствените му манастири. Самият преп. Паисий бил старец, пред него братята откривали помислите си, беседите и наставленията му произвеждали силно впечатление върху учениците му. „Кой би могъл да обясни сладкоречието му, - говори жизнеописателят. - Всеки ден всички ние бяхме готови да стоим неотстъпно пред него, за да се насладим на светлото му лице и сладките му слова”.
Освен върху старчеството, преп. Паисий обърнал голямо внимание и върху четенето и изучаването на аскетичните светоотечески творения, чийто резултат били преводните му трудове. «Както диханието е нужно за човешкия живот, - казва преп. Паисий, — така са насъщни за монаха отеческите книги за полза душевна и изправление, за истински, здрав, не прелестен смиреномъдър разум».
С дейността си преп. Паисий оказал голямо влияние върху православното монашество. Бил силен не толкова в теорията, колкото на практика; бил човек на делото, притежаващ значителна енергия, силна воля, поради което оказал неоспоримо влияние върху православното монашество. Преп. Паисий, както справедливо отбелязва архим. Леонид (Кавелин), оживил руското монашество, пробудил в него духа на древното подвижничество: оживил го, на първо място, със своите преводи на светоотеческите книги, и, на второ място, с подготовката на голям брой ученици. Той бил велик духовен водач на монасите. Славата за старчеството на преп. Паисий, за трудовете му върху превода на светоотеческите творения се разнесла из цяла Русия. Всяка негова дейност извиквала дълбоко съчувствие в средите на всички ревнители на руското монашество.
Митрополит Гавриил (Петров-Шапошников), желаейки възможно най-широко разпространениe на трудовете му, издал паисиевския превод на «Добротолюбие». Връщайки се в Русия, учениците на преп. Паисий донесли със себе си много негови преводи. Списъкът с преводите и редакциите на преп. Паисий били разпространени в редица руски манастири. До средата на XIX в. повечето преводи на преп. Паисий оставали в ръкописи, докато накрая не били издадени от Оптина пустиня. Всички тези трудове по превода и редакциите на светоотеческите книги имали голямо значение за руското монашество, тъй като давали отговор на запитванията на най-добрите му представители за правилното ръководство в монашеския живот. Преп. Паисий подготвил голям брой ученици, които след завръщането си в Русия станали проводници на началата на древното подвижничество, полагащо центъра на тежестта на иноческия живот върху духа, а не само върху външните подвизи (пост, бдение, многобройни земни поклони, стоене на продължителни служби и носене на вериги). Учениците на преп. Паисий винаги се стараели да посочат, че за постигане на съвършенство в монашеския живот не са достатъчни само външните подвизи, трудолюбието, безпрекословното послушание, строгото и точно съблюдаване на манастирските правила, но е необходимо още и очистване на самите помисли, възпитаване на дух на любов и смирение вътре в себе си, който единствен придава истинско значение и сила на външните подвизи.
Старецът Лъв (Наголкин - 1768-1841 г.)
От паисиевите ученици, които са оказали дълбоко, благотворно влияние върху бъдещите оптински старци, трябва да се споменат преди всичко схим. Теодор (Перехватов; 7/20 април 1822 г.) Свирски, духовен отец на оптинския старец преп. Лъв, и схим. Атанасий (Захаров; 11/24 октомври 1825 г.), някогашният наставник на преп. Макарий Оптински.
Трябва още да се каже, че митрополит Гавриил, самият той велик аскет и подвижник, издал не само „Добротолюбие”, но и много се грижил за манастирите, поставяйки за игумени не учени, а неблестящи с образованост, но опитни в духовния живот монаси. Митрополит Гавриил, както и митрополит Платон (Левшин), бил човек със свят живот, един от ключовите, централни фигури в историята на Руската църква в този важен период.
Старецът Макарий Оптински (1788-1860 г.)
Митрополит Платон (по онова време митрополит Московски и Калужски) направил изключително много за манастирите в своята епархия. Той пристигнал лично в Оптина, а на 1/14 февруари 1796 г. поръчал на ръководещия строежа на Николо-Пешношския манастир в Московска епархия схиархим. Макарий (Брюшков; 31 май/13 юни 1811 г.) да смени строителя в Оптина и да постави друг на негово място, ако намери за нужно; заедно с това му препоръчал да посещава обителта и да ръководи отблизо работите.
За отбелязване е, че о. Макарий принадлежал към паисиевското течение в руското монашество и бил образец на велик настоятел, велик подвижник и навсякъде насаждал новия паисиевски възглед за иночеството. Измежду неговите ученици излезли много забележителни настоятели на други манастири и велики подвижници. Отец Макарий изпратил в Оптина о. Авраамий (14/27 януари 1817 г.), впоследствие игумен, и с него още 12 души. Архим. Леонид (Кавелин) пише за игумен Авраамий, че „неговата сърдечна простота, съчетана с духовна мъдрост, предизвиквала неволно уважение към него. Той бил радушен и приветлив в общуването и при съвършената си нестяжателност (непритежаващ собственост – б.пр.) бил милостив и състрадателен към бедните”. При игумен Авраамий измежду братята излезли такива, които устройвали и били настоятели на други манастири, като например йеромонах Методий, устроил Малоярославецкия манастир; приемникът му Партений; Теодосий, настоятел на Пертоминския манастир в Архангелска губерния; Макарий, който устроил Малоярославецкия манастир, и др. Започнало енергичното строителство на обителта.
При игумена Даниил в обителта се случили две събития: устроен бил скитът и били извикани в него рославлски пустиножители; уставът на Пешношката обител бил заменен с устава на Коневската пустиня.
Старецът Филарет (Амфитеатров -1779-1857 г. )
Главен принос за устройване на скита „Св. Иоан Предтеча” при Оптина пустиня имал св. Филарет (Амфитеатров), по това време епископ Калужски (1819–1825 г.) — «любител на монашеското житие». Този човек бил съвършено необикновен във всяко отношение. Под атлаза, коприната и кадифето на неговото облачение биело сърцето на велик аскет, велик молитвеник, нищелюбец, който се грижел за сиротите, богослов, човек, притежаващ множество богоприятни християнски добродетели. Служението му на Църквата било безпримерно, богослуженията - величествени, животът - безукоризнен. Това бил наистина Апостол — в своята неуморна енергия, в молитвата бил като Серафим, в делата — като Херувим, в общуването — Ангел, както свидетелства светителят Димитрий Ростовски. Велик въздържател и постник, велик чудотворец. Един от най-великите подвижници в цялата история на Руската православна църква. Имал блажена кончина (21 декември/З януари 1857/ 1858 г.) в сан митрополит Киевски и Галицки, като 17 години преди това тайно приел схима с името Теодосий, в чест на преп. Теодосий Киево-Печерски.
За да бъде осигурено духовното израстване на Оптина пустиня, св. Филарет решил да основе при нея скит. Скитът е малко общежитие с по-строг устав и с по-малко правила за живота на инока, и затова с повече средства за неговото самовъзпитание и с повече удобства за ръководство от страна на духовния му старец; вследствие на това скитът е добро средство за възпитание на иноците върху строгите начала на монашеския живот. Поради това Преосвещеният Филарет поканил в скита известните пустинници, обитаващи рославлските гори на Брянска губерния. Почти всички тези отшелници били ученици на преп. Паисий, или ученици на негови ученици. Пръв настоятел на скита станал рославлският пустинник, впоследствие знаменит настоятел на Оптина пустиня преп. Моисей (Путилов; 16/29 юни 1862 г.). Не само преп. Моисей, но и всички други оптински старци от средата на XIX в. били ученици на най-близките ученици на преп. Паисий (Величковски) и станали продължители на делото, чието начало положил великият старец; това е плодът на неговата дейност върху почвата на руското монашество.
Основа на вътрешния живот на Оптина пустиня станало строгото спазване на изискванията на манастирския устав и съсредоточаване на вниманието върху вътрешната страна на монашеския живот, върху началата за духовно подвижничество, посочени от великите християнски аскети, върху усъвършенстване духа на инока, така че при постигането му той да може да служи на ближните.
Старецът Моисей (Путилов - 1782-1862 г.)
Старчеството е основна черта на Оптина пустиня. Началото на старчеството в Оптина пустиня се отнася към времето на преселването в нея на стареца преп. Лъв (Наголкин; 11/24 октомври 1841 г.) през 1829 г. Преди това почти всички оптински монаси обръщали внимание главно на външната страна на монашеството: псалмопение, пост, бдение, молитва с поклони — и смятали, че това е същността на монашеството; а вътрешната страна, усъвършенстването на духа, оставяли в забвение: всеки живеел според своите разбирания, подвизавал се както умеел. За старчество в Оптина пустиня никой не бил чувал, освен преподобните Моисей и Антоний, които били добре запознати с творенията на отците подвижници, знаели за необходимостта от духовно ръководство като важно условие за иночески живот и желаели да го въведат в Оптина пустиня. Но при тогавашните духовни сили на оптинските братя нямало личности, които биха могли да положат начало на старчеството: самият преподобни Моисей бил претоварен със сложни игуменски задължения, а преп. Антоний (Путилов), настоятелят на Скита, нямал достатъчно енергия и бил със слабо здраве, за да поеме върху себе си въвеждането на старчеството - традиция за много от братята абсолютно непозната и при това отчасти тежка, неприятна, тъй като то изисквало постоянно внимание към най-малките движения на мислите и сърцето. За това дело бил необходим човек енергичен, твърд, смел, който би могъл да преодолее всички препятствия по пътя към неговото утвърждаване, - и такъв човек се появил в лицето на преп. Лъв.
Преп. Моисей възложил старчеството на преп. Лъв и му поверил всички желаещи да вървят по този път, а също и всички новоначални. Мнозина, които били привикнали за дългите години монашестване само към външното дело, не разбирали какво означава усъвършенстване на духа, очистване на сърцето от лоши наклонности по пътя на откриване на помислите, послушание, извършване на Иисусовата молитва под ръководството на старец. На някои въвеждането на старчество им се струвало дори празна работа и едва ли не ерес.
От самото си появяване в Оптина пустиня старчеството предизвикало протест. Последвали жалби до тогавашния архиерей в Калуга. Но желаещите да се ръководят от съветите на старците ставали все повече и повече. Калужските преосвещени не се доверявали на жалбите, обаче новият Калужски архипастир Николай (Соколов; 17/30 септември 1851 г.), като не можел да се ориентира в същността на нещата, забранил на преп. Лъв да приема миряни и заповядал да го доведат от скитския пчелин в манастира. Но преп. Лъв бил с достатъчно силен характер и имал ясното съзнание за висотата и правотата на извършването от него дело, за да понесе всички тези преследвания. Необходима била намесата на такива личности, като св. Игнатий (Брянчанинов), тогава още архимандрит и настоятел на Троице-Сергиевата пустиня под Санкт-Петербург; св. Филарет, митрополит Московски; св. Филарет, митрополит Киевски, за да се сложи край на всички спънки пред старчеството. Скоро и архиеп. Николай Калужски съжалил, че е повярвал на слуховете, казал, че е сгрешил, и дал идеята за съставяне на животоописанието на вече починалия старец Лъв.
От този момент (след 1842 г.) оптинското дело вече не било смущавано от никого, и епархийската власт се успокоила. Поради това може да се смята, че пълното утвърждаване на старчеството се отнася към началото на 1840 г.
Старчеството, въведено от решителния, безстрашен, смел и енергичен, непоколебимо уверен в правотата на делото си старец Лъв (не без съдействието на митрополитите Московски и Киевски), още повече разцъфтяло, още повече се укрепило, благодарение на дейността на благия, сърдечен, кротък и смирен старец преп. Макарий, и продължавало да процъфтява и при следващите велики приемници на старчеството, чак до закриването на обителта след революцията от 1917 година.
Коленопреклонна молитва за дъжд
Цветница (Връбница)
Виж в сайта още по темата: БЛАГОСЛОВЕНАТА ОПТИНА
Снимки: www.optina.ru
Икона: www.pravoslavieto.com