Най-почитаните светци на Сръбската църква са св. Сава, първият сръбски архиепископ, св. Арсений – вторият сръбски архиепископ (+1266 г.), св. великомъченик Лазар, сръбски цар, пострадал по време на сражение с турците през 1389 г., св. крал Стефан Урош (+1370 г.), св. Василий Острожки (+1671 г.), св. Петър Цетински Чудотворец (митрополитът на Черна Гора Петър I Петрович-Негош, + 1830 г.), преп. Стефан Пиперски (+1697 г.), светите сръбски крале Симеон Неманя, Стефан Неманя, Давид и Владислав, както и сръбските новомъченици, пострадали по време на Втората световна война.
Твърди се, че нито един християнски народ в Европа не е имал толкова манастири и църкви, пропорционално на броя на населението си, колкото сръбският. Измежду манастирите трябва да се споменат:
Хилендарският манастир на Атон в чест на иконата на Пресвета Богородица "Пътеводителка" бил основан през 1199 г. от св. Сава и баща му св. Симеон, някогашният сръбски крал Стефан Неманя. От самото начало той станал не само място за монашески подвизи, но и културен център. Тук се изучавали богословски науки, философия, църковно и гражданско право, литература, география, медицина и пр. От XIII в. именно в Хилендар голяма част от сърбите получавали духовно възпитание и образование, които били на нивото на тогавашните висши училища в Европа и Византия. И досега в Хилендарската библиотека се съхраняват произведения на старата сръбска литература, свидетелстващи както за културната роля на манастира в историята на Сръбската църква, така и въобще за културната издигнатост на сръбския народ през средните векове. Сърбите наричат обителта „първия сръбски университет”.
Манастирът имал голямо значение и за развитието на сръбската държавност. В тежките времена, когато страните от Балканския полуострова били поробени от турците, именно тук твърдо се съхранявал националният дух; тук се възпитавали и израствали поборниците за освобождението и на другите славяни от чуждоземната неволя. Оттук излязъл основоположникът на българското Възраждане, преп. йеромонах Паисий Хилендарски. Хилендарската обител възпитала и първия борец за църковно-национална независимост на българите: архимандрит Неофит Бозвели, въздигнат от Търновското паство на поста епископ (XIX в.), и епископ Иларион Стоянович Макариополски, с чиято дейност е свързано възстановяването на автокефалията на Българската православна църква през 1872 г. (от XVII до XIX в. Хилендарският манастир е всъщност български – б. пр.).
Най-древният манастир, издигнат около 1183 г. от бащата на св. Сава, св. Симеон, е Лаврата „Св. Успение Богородично” - Студеница (близо до река Студеница). "Майката на сръбските църкви", както сърбите наричат обителта, се състои от няколко храма, оградени с висока стена. През дългата си история манастирът е бил неколкократно разрушаван, но винаги е бил възстановяван в първоначалния си вид. Игуменът му се смятал за пръв между равни. В настояще време това е един от най-големите манастири на Сръбската църква. В него се пазят светите мощи на основателя му.
Братът на св. Сава - сръбският крал Стефан Първовенчани - в началото на XIII в. построил недалече от град Кралево манастирът Жича, който станал резиденция на първия Сръбския архиепископ. Тук, в манастирския храм, била провъзгласена самостоятелността на Сръбската православна църква, именно тук св. Сава възложил кралски венец на ктитора му. Главният храм на манастира е осветен в чест на Възнесение Господне. В Жича се намират частица от Кръста Господен, ризата и поясът на св. Богородица, десницата и част от главата на св. Йоан Предтеча, много мощи на свети апостоли, пророци и мъченици. Жичкият манастир бил много пъти разрушаван и особено пострадал по време на Втората световна война. Днес той е реставриран и е най-големият девически манастир в Сърбия (45 монахини и послушници), както и седалище на Жичкия епископ.
Недалече от гр. Печ е разположен ставропигиалният девически манастир на Печката Патриаршия (с главен храм в чест на Възнесение Господне). Основаването на манастира се отнася към средата на XIII в., когато приемникът на св. Сава – св. Арсений I през 1253 г. пренася резиденцията на Архиепископията в предградието на гр. Печ, където тогава имало само една малка църква. Названието "Печка Патриаршия" манастирът получил поради това, че през 1346 г. Сръбската архиепископия била възведена в ранг Патриаршия, чийто предстоятел продължил да използва за седалище тази обител. В памет на многогодишното пребиваване на предстоятеля на Сръбската църква в Печкия манастир (до 1766 г.) в титула на Сръбския патриарх след възстановяването на Патриаршията (1920 г.) било въведено названието "Архиепископ Печки". Освен това, всеки нов Патриарх след интронизацията в Белградския катедрален храм се въвежда тържествено в Печкия манастир, на трона на Печките архиепископи. В катедралата на Печката патриаршия се пазят мощите на сръбските архиепископи. В библиотеката се намират много древни ръкописи.
На 17 километра на юг от гр. Печ се извисява мъжкият манастир Дечани, „Възнесение Господне”. Той е построен през 1323-1330 г. от големия почитател на атонското подвижничество сръбския крал Стефан Дечански, чиито свети мощи се намират именно тук. Манастирът привлича вниманието с богатите си стенописи, както и с архитектурните особености на зданията, със смесването на източния (византийския) и западния (готическия) стил. Тъй като в архитектурно отношение манастирът е най-високият сред паметниците на Средновековна Сърбия, го наричат „Високи Дечани".
Един от най-забележителните манастири на Средновековна Сърбия е и Сопочанската св. обител „Света Троица”, основана през 1265 г. там, където извира река Раска, от цар Урош I (1243-1276 г.). Този манастир се отличава със своите стенописи от XIII в., които специалистите оценяват като истински шедьоври. Понастоящем манастирът е девически.
В близост до Белград е разположен девическият (от 1959 г.) манастир Раковица, чието основаване датира от 1377-1385 г. В началото това е бил мъжки манастир, заемащ през Средновековието важно място в историята на освободителното движение и възраждането на сръбския народ. През XVIII в. един от неговите монаси - архимандрит Григорий, който бил на руска придворна и дипломатическа служба, установил тесни връзки на манастира с хора от Русия. Първият Патриарх на възстановената Патриаршия в Сърбия Димитър избрал този манастир за своя резиденция. Тук той е и погребан. В годините на фашистката окупация манастирът станал място на заточение на Сръбския патриарх Гавриил преди изпращането му в един от концлагерите в Германия. .
В селището Завала се намира мъжкият манастир „Въведение Богорично”. Основан е през XIV - XV в. В продължение на векове манастирът бил не само място за молитвен подвиг, но и средище за преписване на богослужебни книги. В обителта има добре запазени стенописи от XVII в. През 1941 г. манастирът бил ограбен и останал да пустее до 1953 г., когато бил възстановен.
На брега на р. Рогозги (близо до Косовска Митровица) се намира Банският манастир. Построен е през 1312 г. от крал Стефан Милутин (от 1640 г. мощите му се намират в софийската митрополитска катедрала „Св. Неделя” - б.пр.).
До Влашката планина, близо до гр. Гребен от XIV в. се издига обителта „Св. апостол и евангелист Йоан Богослов”. Понастоящем манастирът е девически.
През 1478 г. бил основал манастирът Бочан (от името на ктитора) от далматинеца Богдан, в знак на благодарност за изцелението му от очна болест, след като измил очите си с водата от извора, където днес се издига съборният храм.
Манастирът Лепавина, намиращ се в едноименното село в Хърватска, бил построен около 1550 г. Негов основател станал монах Ефрем (Вукобрадович) от Хилендарския манастир, родом от Херцеговина. Скоро турците изгорили манастира; през 1598 г. започнало възстановяването му от хилендарския монах Григорий, а през 1642 г. било изцяло завършено. От времето на възстановяването му се водела трудна борба срещу опитите да се въведе уния и да се покатоличат сърбите от Крайна. През 1672 г. братята от манастира заедно с монасите от обителта Гомире били изпратени във вериги на галерите и на каторжна работа в Малта. В манастира съществувала книжовна школа, преписвани се книги. По време на Втората световна война монасите били изпратени в концлагер, манастирът бил бомбардиран; след войната комунистическата власт присвоила всички манастирски земи, което предизвикало трудности при възстановяването на манастира, което започнало чак от 1977 г. В манастира се намира чудотворната Лепавинска икона на Божията Майка.
Манастирът Милешево е един от най-известните и древни сръбски манастири. Намира се недалече от гр. Приеполе. Обителта е построена през 1218-1219 г. с благословението на св. Сава от неговия племенник, сръбския крал св. Владислав. Съборният храм е посветен на Възнесение Господне. През 1237 г. от Търново в Милешево били пренесени мощите на св. Сава. Милешево повече от другите сръбски манастири пострадал от турците, които през XV-XVIII в. неведнъж опожарявали, ограбвали и опустошавали обителта. В манастира е имало работилница за преписване на църковни книги и типография. След поредното разоряване от страна на турците през XVIII в. обителта напълно запустяла и била възстановена едва през 1863 г. Понастоящем в манастира се намира резиденцията на Милешевския епископ.
Известен е също мъжкият манастир Ораховица, с катедрален храм посветен на св. Николай Чудотворец. Основан е около 1570 г. Обителта се превърнала в център за преписване на много книги и печатане на гравирани икони. Тук се намирала най-богатата манастирска библиотека и голям брой икони. По време на Втората световна война почти всичко било изгубено. През 1943 г. манастирът бил изгорен, възстановяването му започнало от началото на 1952 г.
Първото упоменаване на манастира Беочин се отнася към 1566-1567 г. Той бил разорен по време на австрийско-турските войни и след това възстановен. След Втората световна война обителта станала девическа и била реставрирана.
От 1600 г. в Гомире (Славонийска епархия) действа манастирът „Св. Йоан Предтеча”, основан от иноци от манастира Крка в Далмация.
Знаменити са също и действащите от XIV в. девически обители Грачаница (1321 г.), Раваница (1381 г.), от XV в. - Любостиня (1402-1405 г.), Манасия (1407-1418 г.) и много други.
Манастирът Любостиня
От манастирите в Карловацка митрополия са известни Крушедол, Раваница (на снимката) и Гергетег. Крушедол, разположен близо до Карловци, и бивша резиденция на сръбските митрополити, е бил основан още в средата на XV в. В този манастир се съхранявали всички старини, пренесени тук от Сръбските патриарси от някогашната им столица – гр. Печ. Раваница бил въздигнат от сърбите като спомен от едноименния манастир в Сърбия. Той бил основан от сръбския цар Лазар, който е погребан тук. Гергетег бил основан през XV в.
В Босна и Херцеговина са известни манастирите Моштаница (на снимката), в чест на архистратиг Михаил (на мястото на мъченичеството на св. Теодор Тирон, според местно народно предание), Ловница, посветен на св. Георги Победоносец (основан от династията на Неманичите), Милешево, в чест на Възнесение Господне. Последният манастир бил построен в средата на XIII в. от сина на Стефан Първовенчани - Владислав. Тук бил погребан св. Сава Сръбски. В годините на турското господство манастирът бил център на освободителното движение.
Най-известният черногорски манастир – Цетинският, е разположен в центъра на старата столица на Черна гора – гр. Цетине. От самото си основаване, преди повече от 500 години, той е резиденция на черногорските митрополити. Св. обител може да бъде наречена сърцето на православна Черна гора, неин символ и люлка на знаменития ? свободолюбив дух. Манастирът е бил основан около 1484 г. от владетеля Иван Черноевич, управител на Зета, както в стари времена се наричала Черна гора. Главният манастирски храм бил осветен в чест на Рождество Богородично. През 1494 г. синът на владетеля основал типография и я пренесъл в манастира. Тук били отпечатани много богослужебни книги. По време на войната на Християнския съюз против турците през 1692 г. манастирът бил разрушен от венецианците, които при отстъплението си го взривили. През 1701-1704 г. манастирът бил възроден от митрополит Даниил Петрович на ново място, на склона на планината Орлов кръст. При строителството на манастира били използвани материали от някогашната разорена обител. Манастирът бил отново разрушен от турците през 1712 г. и възстановен през 1724 г. През 1785 г. турците за последен път го разрушили, след което той отново бил въздигнат. През първата половина на XIX в. обителта била значително разширена. Недалече от манастира понастоящем се намира духовна семинария. Манастирското братство наброява повече от 10 монаси и послушници.
Друг известен черногорски манастир е Савина в Херцег Нови – това е една от древните сръбски обители. Първият храм бил построен през 1030 г. Названието си манастирът получил от името на св. Сава Сръбски, който в началото на XI - XII в. построил тук малка църква.
Манастирът Подмаина, или Подострог, възникнал по време на сръбската династия на Неманичите. Дълго време той бил приморска резиденция на черногорските митрополити.
Манастирът Градище е един от най-забележителните паметници на стенописната живопис от Късното Средновековие в Черна гора. Основан бил още преди епохата на управление на Неманичите. Манастирът силно пострадал от турските завоеватели, а след това по време на двете световни войни през XX в.
Манастирът Старчева Горица, разположен на остров Старчево, бил основан от големия подвижник Стареца Макарий. През 1376-1378 г. тук била построена църквата „Св. Успение Богородично”. Манастирът веднага станал център за преписване на книги, чиито редки образци се пазят в библиотеките на Берлин, Венеция и други европейски градове. Манастирът не просъществувал дълго, бил разорен от турците, възстановен е едва в средата на 90-те години на XX век.
Манастирът Вранина с храм, посветен на св. Николай Чудотворец, бил основан през 1233 г. от първия Зетски епископ Иларион, ръкоположен от самия св. Сава. Манастирът получавал щедри дарения от сръбските архиепископи и крале от династията на Неманичите. В периода 1453-1484 г. тук била резиденцията на Зетския митрополит. Вранина била постоянно цел на турските нападения и неведнъж била разрушавана; окончателно била разрушена през 1862 г., възстановена била през 1886 г. След Втората световна война Вранина била изгорена и изоставена. Реставрационните работи започнали едва през 1998 г.
Манастирът Бешка, наречен така по името на острова, където е разположен, с двата си храма – „Св. Георги” и „Благовещение” - бил основан в края на XIV в. от владетеля на Зета Георги Балшич и жена му Елена. Тук също били преписвани книги. По време на турското завоевание манастирът запустял, въздигнат бил в началото на XX в., но отново бил изоставен и все още не е възстановен.
Манастирът Жупа Никшичка се намира недалече от черногорския гр. Никшич. Точната година на основаването му е неизвестна. През XIX в. Жупа бил сборен въстанически пункт срещу турците, през 1853 г. бил изгорен, възстановен е през 1881 г. След Втората световна война манастирът запустял и бил въздигнат през 1997 г. като девически.
Житието на св. Сава Сръбски може да прочетете ТУК:
http://www.pravoslavieto.com/life/01.12_sv_Sava_Srubski.htm
Превод от руски език: Василка Нанева
Снимки:
http://azbyka.ru; www.panacomp.net; srb.fondsk.ru; poklonnik.mitov.org; hodocasce.com; wikimapia.org; www.orthphoto.net; montenegro.mybb.ru; www.pravoslavie.ru